Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е   № 89   гр. София, 17 февруари 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари,  две хиляди и девета година,  в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВ  АНГЕЛОВ         ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА                                                                       ПАВЛИНА  ПАНОВА   при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ  МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 53/2009г.             Производството е образувано по искане на осъдения М. И. М. за възобновяване на НОХД№2194/2006г.по описа на Районен съд-Велико Търново и отмяна на постановената по него присъда №434/28.03.2007 година, изменена с въззивно решение на Великотърновски окръжен съд от 10.07.2008 година. В депозираната молба на осъденото лице се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2НПК, но се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, изразяващо се в несъответност на установените по делото факти и приложимата правна норма на чл.210, вр.209НК, неправилно интерпретирана като съдържание и характеристики. Поставя се акцент на престъпната несъставомерност на инкриминираното посегателство. Очертаната позиция се обосновава със съображения, че пострадалият не е бил въведен в заблуждение от М. М. , което изключва неговата наказателна отговорност за измама при алтернативната форма на изпълнително деяние /поддържане на заблуждение/ и с аргументи за липса на настъпили имотни вреди. Предлага се настоящата инстанция да упражни очертаните в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5НПК, правомощия. В съдебно заседание на 12.02.2009година пред касационната инстанция, осъденият М. и неговият процесуален представител поддържат направеното искане за възобновяване на наказателното дело, по изложените в него доводи и възражения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава убедително и мотивирано заключение за законосъобразност на атакуваните от осъденото лице, съдебни актове. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №434 от 28.03.2007година, постановена по НОХД №2194/2006г., Великотърновският районен съд е признал подсъдимия М. И. М., за виновен в това че на 05.05.2006година, в гр. В., сам и посредством А. Б. , с цел да набави за себе си имотна облага /12 000лева/, направил опит да възбуди и поддържа заблуждение у М. В. , с което да му причини имотна вреда в големи размери, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.18, ал.1НК ангажирал неговата наказателна отговорност и в съответствие с изискванията на чл.54 НК му наложил наказание - лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален ОБЩ режим . Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка, финализирала с решение от 10.07.2008година, с което Окръжен съд-Велико Търново е ревизирал същата, оправдавайки подсъдимото лице за извършено престъпление чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.18, ал.1НК при форма на изпълнително деяние–въвеждане в заблуждение на М. В. Съдебният акт е влязъл в сила с произтичащите от това последици, сочещи на неговите необжалваемост и юридически стабилитет, като по отношение на последния са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426, гл. ХХХІІІ НПК, регламентиращи извънреден способ за съдебен контрол- възобновяване на наказателните дела. Депозираното искане на осъденото лице за възобновяване на НОХД №2194/2006г. по описа на Районен съд-Велико Търново е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при условията на чл.422, ал.1, т.5 НПК, вр. чл.348 ал.1, т.1НПК, но преценено в контекста на предложената аргументация за допуснато нарушение на материалния закон, сочи на неоснователност. В рамките на описаната и обезпечена от инкорпорирания доказателствен материал фактология, първостепенният и въззивен съд правилно са очертали правната квалификация на инкриминираното деяние, приемайки че общественоопасното поведение на М. М. се субсумира от нормите на чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.18, ал.1НК. По несъмнен начин е установено, че на 03.05.2006година непознат позвънил в дома на М. В. от гр. Х., представяйки се за негов братовчед и му предложил да участвува в закупуване на маслени радиатори на стойност 12 000/дванадесет хиляди/ лева, с цел реализиране на печалба при последващата им продажба.говорени са времето и мястото на предстоящата среща, и е постигнато съгласие на 05.05.2006година, в гр. В. лицето Д. А. да достави предмета на сделката срещу престираната от В. сума. Категорично е доказана и съпричастността на осъдения М. към инкриминираното деяние, изразяваща се в набавяне на метални резервни части от бракувани и излезли от употреба машини, в транспортирането им до гр. В. и вербуването на А. Б. срещу определено възнаграждение да предаде същите на М. В. , представяйки ги за „маслени радиатори”. Осъденият осъществил и контрол по отношение на извършеното от свидетеля Б, възлагайки на П. П. да наблюдава лично и отблизо пренасянето на процесните вещи и получаването на парите, като в хода на проведените впоследствие телефонни разговори с явилите се пред хотел ”Я” Й. и С. , “представляващи” В. , същият убедително насърчавал заплащане на договорената цена, въпреки липсата на изискуемите се качества на предлаганата стока и недостатъчното количество. Очертаните обстоятелства сочат на предварително обмислена и организирана дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у М. В. и обосновават заключение за престъпно участие на осъдения. Определящо значима роля в обхвата на същата е некоректното поднасяне на информация от непознато лице за налични “маслени радиатори”на изгодна цена, неотговаряща на фактическото положение на нещата и предприетите от М. М. последващи действия по намирането и доставка на ненужни метални части от бракувани машини. Изследваните поведенчески прояви са насочени към формиране на неверни представи за реалната действителност у М. В. , мотивиращи го да извърши акт на имуществено разпореждане с паричните си средства, с произтичащите от това възможни вреди в патримониума на пострадалия и съответна имотна облага за съпричастните към престъпното деяние. Настъпването на предвидения от закона и желан общественоопасен резултат е препятствувано от породилите се съмнения у В. , споделил за случилото се със своя познат Й. и инициираната от последния своевременна намеса на полицейските служители, предпоставили разкриване на престъпната дейност във фазата на опита. В контекста на визираните характеристики на инкриминирания акт и съобразявайки лимитираните в правната норма съставомерни признаци на престъплението, неоснователни са възраженията на защитата за престъпна несъставомерност на извършеното от М. М. , поради юридическа недопустимост на възприетата конструкция – осъществени въвеждане и поддържане на заблуждение от различни физически лица. Диспозицията на посочената правна норма предвижда при условията на алтернативност двете форми на изпълнителното деяние, обективиращи пряко и непосредствено въздействие върху пострадалия, в чиято фактическа власт се намира определено имущество, като не предписва изисквания изграждането на погрешни съзнателни представи да е реализирано при идентичност на авторството във визираните хипотези. Несъответни на буквата и духа на закона, са и изложените доводи от процесуалния представител на осъдения за липса на обективните и субективни измерения на престъпното посегателство, обосновани с твърденията че М. В. не се е доверил на очертаните от измамника данни, индициращи на изгода от предложената сделка, същият не е сключил договор за покупко-продажба и престирал по него, с последващите неблагоприятни промени в неговото имотно състояние. Подобна аргументация сочи на недовършеност на престъплението, приключило при условията на опит като стадий на престъпна дейност, но не обуславя изводи за несъставомерност. Конкретиката по казуса за проведени телефонни разговори с В. , за създадена организация по намирането и транспортирането на металните конструкции, предмет на сделката и за ангажирането на хора във връзка с предаването на процесните вещи и получаване на парите, в обсега на която се доказва по несъмнен начин участието на осъдения, интерпретирана в кумулативна даденост със съдържанието на субективното психическо отношение на М. към обществената опасност на престъпния акт и общественоопасните последици, и при съблюдаване на преследваните цели, мотивира заключение за започнало осъществяване на инкриминираното престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено /недовършен опит/. Обективно предприетите от М. М. действия и тяхната съзнателна насоченост не са довели до трайно формирани неистинни представи за заобикалящата действителност у пострадалия, необходими за изискуемото от закона имуществено разпореждане, и не са предпоставили настъпването на предвидените от закона и искани от дееца вреди, но поради независещи от последния причини, което обосновава ангажиране на неговата наказателна отговорност по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.18, ал.1НК. Изложените съображения сочат на стриктно правоприлагане на материалния закон и липса на визираните в чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 НПК предпоставки за възобновяване на НОХД№2194/2006г. на Районен съд-Велико Търново, и отмяна на постановената по него присъда от 28.03.2007 година, като мотивират настоящият касационен състав да остави без уважение депозираната молба на осъдения. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. И. М. за възобновяване на НОХД№2194/2006г., по описа на Районен съд-Велико Търново и отмяна на постановената по него присъда №434/28.03.2007година, изменена с въззивно решение на Великотърновски окръжен съд от 10.07.2008 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.