ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 733   София, 11.12.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание осми декември  две хиляди и девета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА                   ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело №  811/ 2009   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Г. С. К. - от гр. В. срещу Определение № 441 от 30.ІХ.2009 г. по ч.т.д. № 506/ 2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу Определение № 1701/ 24.VІІ.2009 г. по т.д. № 269/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по иска по чл. 517 ал. 4 ГПК. По изложените съображения, че е неправилно, тъй като е насочил изпълнението върху всички дялове в О. , поради което съгласно чл. 517 ал. 4 ГПК не се изисква овластяване на взискателя от съдия изпълнителя, жалбоподателят иска определението да се отмени, както и определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото - счита, че когато принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове на О. , искът за прекратяване на дружеството може да се предяви след вписване на запора и без да е налице овластяване на взискателя от съдебния изпълнител, в който смисъл е разпоредбата на чл. 517 ал. 4 ГПК. Ответникът по частната жалба “В” О. - гр. В. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба като неоснователна, както и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, за което възразява, че жалбоподателят не е изложил съображения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион - ното определение, с което е прекратено производството по делото по иска на Г. С. К. - от гр. В. срещу “В” О. - гр. В. за прекратяване на дружеството на основание чл. 517 ал. 3 и ал. 4 ГПК, като недопустим. Изложени са съображения, че не е налице хипотезата на изпълнение, насочено върху всички дялове в дружеството, предвидено в чл. 517 ал. 4 ГПК, тъй като ищецът е насочил изпълнението срещу длъжник Х. Н. С. (притежател на 35 запорирани дяла от капитала на “В” ООД) и срещу длъжник М. Х. Д. (притежател на 15 запорирани дяла) по посочените две изпълнителни дела. Направен е извод, че по всяко дело изпълнението е насочено върху конкретни дружествени дялове, които не формират 100 % от капитала на дружеството - изпълнението е насочено върху дялове, които формират само част от капитала и ищецът следва да предяви иска по чл. 517 ал. 3 ГПК при спазване на предвидените в тази разпоредба предпоставки, липсата на които го правят недопустим. Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че съобразно легитимацията му по двете изпълнителни дела, ищецът има качеството взискател, насочил изпълнението върху всички запорирани дялове на О. , искът е недопустим, тъй като липсва нарочно овластяване на ищеца от съдебния изпълнител, съгласно чл. 517 ал. 4 ГПК. Изложеният от жалбоподателя разрешен от съда материалноправен въпрос, за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, е процесуалноправен въпрос, който е релевантен за изхода на делото, тъй като разглеждането на иска, е обусловено от допустимостта му. Въззивното определение съдържа и съображения, че с оглед данните по делото, ищецът не е доказал, че е предявил иска при хипотезата на чл. 517 ал. 3 ГПК, но изведеният от жалбоподателя въпрос, е само за приложението на чл. 517 ал. 4 ГПК при иск за прекратяване на дружество поради изпълнение, насочено върху всички дялове на съдружниците в него. Тъй като по приложението на посочената законова разпоредба няма установена съдебна практика поради малкото време от прилагането на ГПК (Д.в. бр.59/2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), и аналогична разпоредба не се съдържа в чл. 398б ГПК (отм.), следва да се приеме, че въпросът трябва ли да има овластяване на взискателя от съдебния изпълнител, за да е допустим иска по чл. 517 ал. 4 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Затова следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно съдът е извел предпоставката за допустимост на иска по чл. 517 ал. 4 ГПК от овластяването от съдебния изпълнител на взискателя да предяви иска за прекратяване на дружеството след налагане на запор върху дяловете на съдружниците в него - длъжници. С конститутивния иск по чл. 517 ал. 4 ГПК, взискател, който е насочил изпълнение върху дял на съдружник в О. , упражнява потестативното право да иска прекратяване на дружеството с решение на съда, след наложен запор по реда на чл. 517 ал. 1 ГПК. Запорът създава правен интерес на дружеството да изплати на взискателя припадащата се част от имуществото на длъжника, определена по чл. 125 ал. 3 ТЗ. В специалната хипотеза на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, предвидена в чл. 517 ал. 4 ГПК, законът изрично е предвидил взискателят от кои задължения по чл. 517 ал. 3 ГПК се освобождава и тази разпоредба не може да се тълкува разширително. В чл. 517 ал. 4 ГПК не е посочено, че отпада условието по ал. 3 изр. 2 за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител, а само, че отпада необходимостта от връчване от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и изчакване на посочения срок. Поради това, за да е допустим иск на взискател за прекратяване на О. , трябва да е предявен от овластен взискател - този, който има право да иска принудително удовлетворяване на вземането си от ликвидационния дял на съдружника - длъжник, като процесуалното правомощие съдебният изпълнител да овласти взискателя за предявяване на иска, законът е дал на съдебния изпълнител. Като е прекратил производството по делото по иска по чл. 517 ал. 4 ГПК поради липса на овластяване от съдебния изпълнител за предявявянето му от взискателя - постановление затова съдебният изпълнител не е издавал (Писмо вх. № 25537/23.VІІ.2009 г.), съдът е постановил законосъобразно определение. По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:     ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 441 от 30.ІХ.2009 г. по ч.т.д. № 506/ 2009 г. на Варненски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: