Р Е Ш Е Н И Е № 135 ГР. София, 23.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 30.05.2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при секретаря участието на секретаря Северина Толева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №158/16 г., намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №5743/15 г., с което е уважен в размер на 7 000 лв. предявеният от Х. К. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1,т.3 НК, за което ищецът е оправдан. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите: Следва ли доводът на ответника за принос на пострадалия да е обвързан с изричното позоваване на чл.5, ал.2 ЗОДОВ или е достатъчно този довод да е поддържан от ответника, за да е налице основание за произнасяне / по него/ от страна на решаващия съд? При определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се отчитат всички обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера му и трябва ли поведението на пострадалия, което се намира в причинно- следствена връзка с настъпването на определени вредни последици, да бъде съобразено при определяне на размера на обезщетението? - поради противоречие на въззивното решение с ТР №3/04 г., т.3 и р. по гр.д. №1258/10 г. и по гр.д. №1205/12 г. на ВКС, четвърто г.о. Жалбоподателят Прокуратура на РБ поддържа оплакванията за неправилност на въззивното решение, изложени в жалбата и моли да бъде уважена, като обезщетението се намали съответно на приноса на пострадалия за настъпване на вредите. Ответникът по жалба Х. К. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: В ТР№3/05 г. на ВКС, ГК е прието, че държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5 ЗОДВПГ. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ). В р. по гр.д. №1205/12 г. на ВКС четвърто г.о. е прието, че обезщетението за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ се определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението.При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид и продължителността на проведеното наказателно преследване; наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.В хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, при определяне крайния размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът взема предвид и доказателствата за съпричиняване от страна на пострадалия.Съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е винаги налице в случаите, когато пострадалият недобросъвестно се е набедил в извършване на престъпление; когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението. В р. по гр.д. №1258/10 г. на трето г.о. на ВКС също е прието, че съобр. т.3 от ТР №3/04 г. трябва да се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. В процесния там случай обезщетението е намалено на осн. чл.5, ал.2 ЗОДОВ, като са взети предвид действия на ищеца, обусловили отлагане на делото и удължаване на съдебната му фаза, както и изменение на по-лека мярка за неотклонение в „задържане под стража”. Правната квалификация на исканията и възраженията на страните се определя от съда въз основа на изложените факти и заявените искания/ р. по гр.д. №1276/09 г. на четвърто г.о./ Когато с отговора на исковата молба ответникът е посочил обстоятелствата, на които основава възражението си; когато е въвел твърдения, от които следва определено възражение, съдът е длъжен с доклада по делото да определи правната квалификация на възражението - чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът не е длъжен да даде правната квалификация на твърдяните от него насрещни права и възражения. Когато в отговора на исковата молба ответникът е въвел твърдения за действия на пострадалия, с които е допринесено за настъпване на вредите, то възражението за съпричиняване е заявено своевременно и съдът е длъжен да се произнесе по него/ р. по гр.д. №3174/14 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./ По основателността на жалбата – въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 7 000 лв. Приел е за установени обичайните психични страдания на ищеца от повдигнатото обвинение, продължило почти седем години, с досъдебна и съдебна фаза. Според съда продължителността на наказателното преследване надхвърля разумния срок и не се доказва да се дължи и на действия на ищеца - неявяване без уважителна причина по делото. Възражението на ответника по иска, че вредите, претърпени от ищеца от взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража” са причинени от поведението на самия пострадал, тъй като той променил адреса си, без да го съобщи на съда и това довело до изменение на мярката за неотклонение на осн. чл.66, ал.1 НПК, според въззивния съд е по чл.5, ал.2 ЗОДОВ. За да бъде разгледано такова възражение, то следва да се заяви в срока по чл.131 ГПК, което в случая не е направено. В отговора на исковата молба не се твърди, че ищецът е допринесъл виновно за увреждането, а се иска това обстоятелство да се вземе предвид при определяне на размера на обезщетението. Изводите на въззивния съд за несвоевременността на възражението на ответника по иска за съпричиняване на вредите от страна на ищеца са формирани в нарушение на процесуалния закон: В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че оспорва при условията на евентуалност размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Посочил е, че срещу ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”, която не е променила обичайния му начин на живот. Ищецът като подсъдим е нарушил взетата мярка за неотклонение „подписка” и тя е изменена в „задържане под стража” за периода 19.06.-12.07.12 г. в съдебната фаза, поради недобросъвестно процесуално поведение на ищеца. Тези обстоятелства са отбелязани и в доклада на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК и противно на приетото от въззивния съд представляват своевременно направено възражение за съпричиняване на вредите по чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Определеното обезщетение от 7 000 лв. следва да се намали, съответно на приноса на пострадалия за настъпване на вредите. От показанията на разпитаната св. Б. се установява, че ищецът изключително тежко понесъл престоя в затвора по мярката за неотклонение „задържане под стража” – станал мълчалив, започнал да страни от хората. След като задържането под стража било отменено, за около два месеца ищецът бил силно променен – не можел да спи, стоял си вкъщи, контактувал само с домашните си, споделял , че го е страх да не го спрат и приберат в затвора ненадейно. За тези вреди, окачествени като „невероятни психически болки и страдания” в исковата молба, приносът е излючително на ищеца, който е нарушил първоначалната мярка за неотклонение „подписка” и е създал предпоставки за заменянето й с най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” по чл.66, ал.1 НПК. При отчитане на съпричиняването на вредите от страна на пострадалия присъденото обезщетение от 7 000 лв. – за седемте години наказателно производство по обвинение в тежко престъпление, по което ищецът е бил оправдан - следва да се намали на 5 000 лв. Тази сума обезщетява обичайните неудобства и безпокойство от воденото срещу ищеца наказателно преследване с досъдебна и съдебна фаза, за срок надхвърлящ разумното, но без да се твърдят и установяват тежки и трайни за ищеца последици/ влошено здраве, загубена работа и/ или работоспособност, накърняване на доброто име, срам и отхвърляне от близките и обществото и пр./. Въззивното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, с която искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 5 000 до 7 000 лв. и вместо него да се постанови ново, с което искът за тази разлика се отхвърли, поради съпричиняване на вредите от пострадалия на осн. чл.5, ал.2 ЗОДОВ. В останалата част , с която искът е уважен в размер на 5 000 лв. решението на ГС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №5743/15 г. от 27.08.15 г. в частта, с която искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 5 000 лв. до 7 000 лв.и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на Х. А. К. срещу Прокуратура на РБ с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение над размера от 5 000 лв. до 7 000 лв., като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т..3 ЗОДОВ в размер на 5 000 / пет хил./лв. Осъжда Прокуратура на РБ да заплати на Х. А. К. деловодни разноски за това производство в размер на 433 лв., за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.10, ал.3, пр. последно ЗОДОВ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: