РЕШЕНИЕ
№ 94
София, 03 юни 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
МАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря: Невена Пелова в присъствието на прокурор Галина Стоянова изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 316/2021 година
Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационен протест на Апелативна прокуратура – Бургас срещу решение № 4/22.01.2021 г., постановено по ВНОХД №267/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.
В касационния протест се развиват доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК - нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Изложени са пространни съображения за това, че неправилно подсъдимият е бил оправдан да е допуснал и нарушения на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2, пр. второ и чл. 21, ал. 2 ЗДвП вр. чл. 47, ал. 3 ППЗДвП и в този смисъл правната квалификация, следва да бъде прецизирана.
Във връзка с явната несправедливост са развиват доводи, че неправилно е приложен института на условното осъждане, както и че неправилно е определен минимален изпитателен срок. Изтъква се, че въззивният съд не е посочил конкретната причина, поради която приема, че наказанието не следва да бъде изтърпяно ефективно, както и по каква причина следва да се определи минимален изпитателен срок. По отношение на наказанието прокурорът се солидаризира с изводите на първостепенния съд за нуждата от ефективно изтърпяване на наказанието.
Отправеното искане е за отмяна на решение № 4/22.01.2021 г. по ВНОХД № 267/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция с указания за неприлагане на разпоредбата на чл. 66 НК по отношение на наложеното на подс. В. Й. Д. наказание „лишаване от свобода” и приложение на субсидиарните текстове на чл. 20, ал. 1 и ал. 2, пр второ и чл. 21, ал. 2 ЗДвП вр. чл. 47, ал. 3 ППЗДвП по отношение на правната квалификация по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Срещу касационния протест е постъпило възражение от адв. М. Р., защитник на подс. В. Д.. Излагат се аргументи, че доводът за материална незаконосъобразност на решението на апелативния съд се свежда до твърдения за неправилна правна квалификация на допуснатите от водача Д. нарушения на разпоредбите на ЗДП и ППЗДП, с които е следвало да бъде запълнена бланкетната диспозиция на чл. 343, ал. 1, б. В НК. Изтъква се, че според апелативната прокуратура водачът бил допуснал и други нарушения на ЗДП и ППЗДП, за които неправилно бил оправдан. Защитата не споделя този довод, тъй като подсъдимият е бил оправдан от първоинстанционния съд да е нарушил цитираните в касационният протест разпоредби на ЗДП и ППЗДП, а срещу присъдата не е подаден въззивен протест.
Защитникът акцентира на това, че прдставителят на апелативната прокуратура не разполага с процесуална възможност да протестира пред касационната инстанция решението на апелативния съд в частта му, с която е била потвърдена присъдата относно допуснатите от водача нарушения на ЗДП, при положение, че не е бил подаден въззивен протест, тъй като Наказателно-процесуалният кодекс не допуска „прескачащо обжалване /протестиране" на присъда.
Във връзка с явната несправедливост на наложеното наказание се развиват съображения, че прокурорът изразява в най-общ план несъгласието си с постановеното от апелативния съд приложение на чл. 66 НК, без да излага конкретни съображения кое е налагало наказанието „лишаване от свобода” да бъде търпяно ефективно, защо счита, че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати и чрез условното осъждане и защо алтернативно следва да се определи максималния! изпитателен срок по чл. 66 НК. Според защитника доводите в протеста (доколкото въобще са изложени) следва да бъдат квалифицирани като такива за необоснованост на решението на апелативния съд, което не е касационно основание. Изтъква, че в обхвата на своите процесуални задължения, въззивната инстанция с необходимата пълнота и конкретика е посочила установените обстоятелства, релевантни към преценката за индивидуализация на наказанието, включително и относно начина на неговото изтърпяване, както и правните съображения в тяхна подкрепа. Тези изводи са резултат на задълбочен, изчерпателен и обективен анализ на доказателствата и на точно приложение на нормативните разпоредби, относими към тази преценка. Развиват се и съображения относно наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и правилната им интерпретация от въззивния съд.
Защитникът моли да бъде прието, че касационният протест е неоснователен, а решението на въззивният съд да бъде оставено в сила.
Постъпила е писмена защита от адв. Ю. Г., повереник на частните обвинители К. И. К. и М. К. К., в която се сочи, че частните обвинители са съгласни с касационния протест и се присъединяват към исканията на прокурора от Апелативна прокуратура – Бургас. Развиват се съображения за допуснато нарушение на закона и за явна несправедливост на наложеното наказание, сходни със залегналите в касационния протест.
Отправено е искане депозирания протест да бъде уважен.
Постъпило е и лично становище от частния обвинител М. К. К., сестра на загинали при катастрофата Т. К. К., в което се заявява, че тя се присъединява към касационния протест. В становището не са изложени правни съображения, но са развити пространни емоционални разсъжданения за изжяваната лично от нея болка от загубата на нейния брат, а също и за страданията на нейните родители в продължение на около пет години. Счита, че по отношение на подсъдимия не следва да се проявява снизхождение.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа, депозирания протест в частта относно допуснато нарушение на закона, тъй като по този въпрос липсва въззивен протест и следователно няма процесуална възможност за поддържането на такова касационно основание. Счита обаче, че пътното произшествие е реализирано изцяло по вина на подсъдимия и споделя доводите за явна несправедливост на наложеното наказание.
Моли за произнасяне в този смисъл.
Защитникът на подсъдимия, адв. М. Р. оспорва касационния протест и счита, че същия е неоснователен. Отново излага съображения за недопустимост на протеста в частта относно твърдяното нарушение на закона. Развива и доводи във връзка с правилната индивидуализация на наказанието от въззивния съд, с отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразени с конкретното престъпно деяние и личността на подс. В. Д.. Сочи, че произнасянето на въззивната инстанция е в резултат на обсъждане на всички доказателствени източници и способи за тяхната оценка, като не се констатират пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда в аспекта на индивидуализация на наказанието. Изтъква, че и сам прокурорът в протеста приема, че деянието не е със завишена степен на обществена опасност, както и че обществената опасност на подсъдимия е крайно ниска.
С оглед на изложеното счита, че няма основание да не бъде приложена разпоредбата на чл. 66 НК, както и че не се налага да бъде увеличен размера на изпитателния срок.
Моли касационният протест да бъде оставен без уважение, а решението на Апелативен съд – Бургас да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.
С присъда № 229 от 03.09.2020 г. по НОХД № 143/20 г. Бургаският окръжен съд, наказателен състав е признал подс. В. Й. Д., ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], адрес за призоваване: [населено място],[жк], [жилищен адрес] неосъждан, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, главен механик на кораб за ВИНОВЕН в това, че на 29.08.2016 г., около 16.15 ч., на главен път /път/ /населено място/-/населено място/, в близост до гробищния парк на [населено място], при управляване на лек автомобил марка „марка" модел „модел" с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП: На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т. 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне", като допуснал пътнотранспортно произшествие с товарен автомобил марка „марка" модел „модел" с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на „фирма" [населено място], управляван от Т. К. К. и по непредпазливост причинил смъртта на Т. К. К., ЕГН: [ЕГН], починал на 29.08.2016 г.,поради което и на основание чл. 343 ал. 1, б."в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 58а, ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го е ОПРАВДАЛ да е извършил нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, по чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 47, ал. З от ГТПЗДвП.
На основание чл. 57, ал. 1, т. З от ЗИНЗС съдът е постановил наказанието да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
ЛИШИЛ е на основание чл. 343г от НК вр. с чл. 37, т. 7 от НК подс. В. Й. Д., ЕГН [ЕГН] от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВИЛ е ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
- 1 брой лек автомобил - марка лек автомобил „марка", с рег. [рег.номер на МПС] на съхранение в РУ-Поморие да се върне на собственикът „фирма" - [населено място].
ОСЪДИЛ е подс. В. Й. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на частният обвинител МАРИЯ К. К. сума в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ и на частният обвинител К. И. К. сума в размер на 600 лв. /шестотин лева/, представляващи направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪДИЛ е подс. В. Й. Д., ЕГН [ЕГН] на основание чл. 189, ал. З НПК да заплати в полза на държавата по сметка на ОД-МВР-Бургас сумата от 3 583,31 лв. /три хиляди петстотин осемдесет и три лева и тридесет и една стотинки/, представляващи разноски по досъдебното производство.
Въззивното производство по делото е иницирано по жалба на защитника на подс. В. Д. и по жалба на частните обвинители, чрез техния повереник.
С решение № 4 от 22.01.2021 г. по ВНОХД № 267/2020 г. Апелативен съд – Бургас е изменил присъда № 229 от 03.09.02020 г. на Бургаския окръжен съд по НОХД № 143/2020 г., като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното на подс. В. Й. Д. наказание „лишаване от свобода” за срок от три години.
Потвърдил е присъдата в останалата част.
Осъдил е подс. В. Й. Д. да заплати на частните обвинители К. И. К. и М. К. К. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща направени от тях разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
Касационният протест е недопустим в частта относно оплакването за допуснато нарушение на закона, а в частта за явна несправедливост на наказанието е допустим, но разгледан по същество - неоснователен.
Развитото в касационния протест възражение срещу решението на въззивния съд, свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е недопустимо, тъй като прокуратурата поначало е лишена от процесуална възможност да протестира въззивното решение след като, не е бил подаден съответен въззивен протест против първоинстанционната присъда, с която подс. В. Д. е бил оправдан да е извършил нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, по чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 47, ал. З от ГТПЗДвП. Така при липсата на надлежен въззивен протест за прокуратурата се преклудира и възможността за депозиране на касационен протест по повод на твърдяното нарушение на закона, тъй като процесуалният закон не допуска така нареченото „прескачащо обжалване” /протестиране/. В този аспект правилни са развитите от защитника на подсъдимия съображения, залегнали във възражението към касационния протест. Впрочем протестът в тази част не се поддържа и от представителя на Върховна касационна прокуратура.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд не счита за необходимо да отговаря на развитите доводи в касационния протест за допуснато нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Оплакването в касационния протест, свързано с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, касационният инстанция намира за неоснователно.
Обективният прочит на касационния протест в тази му част показва, че той не е достатъчно конкретен, а се прави най-общо оплакване във връзка с приложението на чл. 66 НК и размера на определения изпитателен срок. Поначало липсват конкретни съображения защо прокуратурата счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 66 НК, нито пък защо счита, че по отношение на подсъдимия следва да бъде определен максимален изпитателен срок. Отделно от това невярно е твърдението, залегнало в касационния протест, че въззивният съд не е посочил конкретната причина, поради която приема, че наказанието не следва да бъде изтърпяно ефективно, както и по каква причина следва да се определи минимален изпитателен срок. На стр. 21-23 от решението на въззивната инстанция са изложени пространни и съдържателни съображения по отношение на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и конкретната обществена опасност на деянието и дееца, които принципно не се отличават с висок интензитет. Така при дължимото прецизно обсъждане на обстоятелствата, свързани с индивидуализацията на наказанието и съобразявайки принципните положения в трайно установената практика на ВС и ВКС по приложението на института по чл. 66 НК с фактите по делото, с основание Бургаският апелативен съд не е споделил изводите на първата инстанция, че целите на наказанието по чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати, ако изпълнението на наказанието бъде отложено по чл. 66 НК. В тази насока въззивният съд е отбелязал, че са налице обстоятелства, които обосновават приложението на института по чл. 66 от НК, извън посоченото от защитата обстоятелство на необосновано забавяне на хода на досъдебното производство, отдалечаващо датата на извършване на деянието с тази по налагане на наказателната санкция. Ваззивната инстанция внимателно е анализирала обстоятелствата свързани с оценката на личността на подсъдимия, които очертават същия като личност с много ниска степен на обществена опасност, взети са предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства възрастта на подсъдимия, тежкото му здравословно състояние /след прекаран микроинсулт, довел до трудоустрояване със 75% инвалидност/, грижите, които полага за болната си 81 годишна майка, полагането на обществено полезен труд, което доказва, че подсъдимият успешно се е интегрирал в обществото. Извън посочените данни, свързани с преценката за ниската степен на обществена опасност на дееца, като обстоятелства, които смекчават отговорността на подс. В. Д. са оценени и поведението му, насочено към оказване на помощ на пострадалия при субективното му възприятие, че пострадалия е жив, докато в същност той е бил вече мъртъв, както и изразеното и поддържано в хода на наказателното производство критично отношение към извършеното от него. В тази насока са възприети и доводите изложени от защитата, както и позоваването на конкретна практика на ВКС по приложението на института по чл. 66 от НК.
С основание въззивният съд е приел, че първата инстанция неправилно е отказала приложението на института по чл. 66 НК, предвид младата възраст на пострадалия. Обществената опасност на деянието не може да се повиши от обстоятелството, че пострадалия е в сравнително млада възраст, защото всеки човешки живот е ценен. Отделно от това пострадалият в конкретния казус не е лице, което се ползва със специалната защита на закона /напр. по чл. 117 от ЗДвП/, т.е. в случая възрастта на пострадалия не е обстоятелство отегчаващо обществената опасност на деянието и не препятства отлагане на изпълнението на същото по реда на чл. 66 НК. /Р. 97-2019г на Първо н.о. ВКС, по н.д. 280/2019г. с което е изменено въззивно решение на Бургаския апелативен съд по ВНОХД № 229/2018 г./ Правилно Бургаският апелативен съд е акцентирал на това, че използването в мотивите на първостепенния съд на понятия като „повишаване на пътнотранспортните произшествия в последно време и отнемането на много невинни млади жертви, без те за имат никаква вина за това" е неюридически подход към мотивацията за по-висока степен на обществена опасност на престъпленията по транспорта. Такъв подход е житейски, но не е правно аргументиран.
Що се отнася до допуснатите от подс. В. Д. нарушения по ЗДвП, то е нужно да се посочи, че той е бил санкциониран с фиш през 201З г. Констатираните допуснати от подсъдимия нарушения по ЗДвП не влияят негативно върху оценката му както в личен план, така и като водач на МПС, тъй като спрямо професионалния му стаж като водач на МПС те не са нито многобройни, нито са за драстични нарушения на правилата по ЗДвП, не сочат на системност в нарушаване на правоиорядъка, не позволяват извод за висока обществена укоримост на конкретното деяние, още по-малко на необходимост подс. В. Д. да изтърпи наказанието си ефективно. Нужно е отново да се подчертае, че последното, предшестващо инцидента, нарушение по ЗДвП на подс. В. Д. датира от 201З г., а последното нарушение, за което е наказан с наказателно постановление е това от 2009 г. — 7 години преди инцидента. Затова и предходното санкциониране на подсъдимия по адмнистративен ред няма относителна тежест и решаващо значение и не е основание за отчитането му като отегчаващо отговорността, което да налага ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.
Наличните по делото множество смекчаващи отговорността обстоятелства и тяхната тежест и значимост, са дали основание за определяне на наказание към законоустановения минимум, а от друга страна за отлагане на неговото изпълнение. Що се отнася до съставомерния резултат, то поначало той сам по себе си, изначално не е пречка за прилагане института на условното осъждане, щом са налице и са изпълнени условията, предвидени в чл. 66, ал. 1 НК.
В принцип план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се посочи, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК.
За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че поначало абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец.
При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 22.01.2021 г., постановено по ВНОХД № 267/2020 г. на Апелативен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.