9 Р Е Ш Е Н И Е № 118 София, 26.09.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2093/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 295, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационните жалби на Ц. И. Ц. и на Р. Г. К. и И. А. К. срещу решение № 345 от 29.12.2014 г. по в. гр. д. № 383/2014 г. на Ловешкия окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 23/08.02.2013 г. по гр. д. № 476/2010 г. на Троянския районен съд, е уважен иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, като е признато за установено, че Х. П. Н. е собственик на нива от 2.500 дка и на овощна градина от 0.100 дка, находящи се в землището на [населено място], м. ”Б.”, съставляващи части от ПИ № 53707.45.2 и ПИ № 53707.45.3, с граници на претендираните имоти, отразени в комбинирана скица - приложение към заключението на тройна съдебно-техническа експертиза по гранични точки с номера 5, 4, 3, 2, 1, 0, 8, 0, 7, 6, и е налице непълнота в кадастралната карта, като границите на имотите бъдат отразени в картата, а в кадастралния регистър се запишат на името на ищцата. Ответницата по касация - ищца по делото, счита, че касационните жалби са неоснователни. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото се разглежда за втори път от въззивния съд, след като с решение № 84/15.07.2014 г. по гр. д. № 491/2014 г. състав на Върховния касационен съд на РБ, ІІ-ро г. о., отменил първоначалното решение № 209/18.10.2013 г. по гр. д. № 163/2013 г. на Ловешкия окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане от етапа на открито съдебно заседание по същество. С отменителното решение е прието, че когато с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато право на собственост на ищеца по иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на лицата или техни правоприемници, спрямо които се иска попълване на кадастралната карта, и имотът на ищеца отчасти съвпада с имот, на който ответниците са записани като собственици, в предмета на делото е спорен само въпросът за ситуирането на имота на ищеца, индивидуализиран съобразно исковата молба. Дадени са указания да се съобразят безспорно установените като налични две от границите на възстановения земеделски имот на ищцата, при което при един по-задълбочен анализ и съпоставка на документите за собственост на страните, а и при наличие на скица - проект, засягащ ПИ с идентификатор 53707.45.3, записан като собственост на ответниците Р. и И. К., съдът би стигнал до извод относно ситуирането на имота в рамките на правата, признати с влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. При новото разглеждане на делото с обжалваното решение е прието, че ищцата е собственица на основание наследствено правоприемство и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на два съседни земеделски имоти, съставляващи нива и овощна градина, като правото й на собственост е установено с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на праводателите на ответниците Р. и И. К., а за наследодателите на ответницата Ц. Ц. /участваща на собствено основание, а впоследствие - и като процесуален правоприемник на ответницата Д. С. П./ не е установено да са притежавали земи, попадащи в очертанията на имоти с идентификатори 53707.45.2 и 53707.45.3, част от които са претендираните от ищцата имоти. Съобразявайки указанията в отменителното решение, въззивният съд анализирал обстойно събраните по делото писмени и гласни доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, и заключенията на предишните и на новоназначената съдебно-техническа експертиза, и приел, че частта, която попада в ПИ № 53707.45.3 на К., е с площ от 749 кв. м., а тази, попадаща в ПИ № 53707.45.2 на Ц. - 1 859 кв. м. Границата, която минава между имота на Ц. и частта от реституирания на ищцата имот, попадаща в имота на К., въззивният съд установил, като взел предвид правата на ищцата, признати с влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, намерили графично изображение на издадената скица-проект за нов ПИ с идентификатор 53707.45.114. Противопоставените от ответниците възражения за незавършена реституционна процедура по отношение на претендираните имоти, за автентичността и съдържанието на решенията за възстановяване на собствеността и за изтекла в полза на К. придобивна давност, са приети от въззивния съд за неоснователни и искът за непълнота в кадастралната карта е уважен. С оглед данните по делото, че предмет на искова защита са два имота, заявени като нива с площ от 2.500 дка и овощна градина с площ от 0.100 дка, всеки от които с дадена част попада в имотите, записани в кадастралния регистър като собственост на ответницата Ц., съответно на ответниците К., касационното обжалване, допуснато с определение № 330 от 02.06.2015 г., е по въпроса за допустимостта на въззивното решение от гледна точка редовност на исковата молба, поставен и от двете групи касатори. Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване, е обоснован с довода, че при наличието на два обективно съединени иска за два реституирани имота, предявени при условията на субективно съединяване срещу две групи ответници, ищцата е следвало да уточни исковете си конкретно към всеки от ответниците и да посочи кой от двата претендирани имота с каква част засяга всеки от имотите на ответниците. Тъй като това не е сторено, то, според касаторите, липсва петитум по всеки един от обективно и субективно съединените искове. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира този довод за неоснователен. Съображенията за това са следните: Производството пред Троянския районен съд по гр. д. № 476/2010 г. е образувано по искова молба от 03.05.2010 г., подадена от Х. П. Н. срещу Д. С. П. и Ц. И. Ц., с предмет нива с площ 2 070 кв. м. в землището на [населено място], м. «Л. лъка». Със заключение на вещо лице е установено, че м. «Л. лъка» включва в себе си подместностите «Б.» и «При училището». Впоследствие, при висящността на делото, искова молба е подадена и срещу Р. и И. К. /л.л. 70-73 по гр. д. № 476/2010 г. на Троянския районен съд/. С определение № 80 от 20.02.2012 г. по ч. гр. д. 40/2012 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., са отменени определенията на първоинстанциония и въззивния съд за прекратяване на производството срещу К. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и по отношение на тези ответници. Претендираното право на собственост срещу двете групи ответници ищцата извежда от н. а. № 146/1927 г., н. а. № 150/1928 г., договор за продажба на недвижим имот от 1928 г. и наследствено правоприемство от П. Д. М. и Х. П. Д.. Твърди, че имотите са възстановени с решение № 7883/04.04.1994 г. на поземлената комисия /ПК/ [населено място], но при изработване на картата на възстановената собственост /КВС/ границите не били отразени вярно, като една част от двата съседни имота с площ 0.749 дка попада в имот № 45003, възстановен на Ц. М. Л. с решение № 5557/04.05.1999 г. на ПК, а друга част е част от имот № 45002, който в КВС първоначално е записан на неидентифициран собственик. Това принудило ищцата да води иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу наследниците на Ц. Л., а именно: М. Л. С., В. Р. Г., Н. М. Г., П. М. Я. и М. М. Г., по който било образувано гр. д. № 615/2004 г. на Троянския районен съд и с влязло в сила решение № 39/20.02.2007 г. по в. гр. д. № 110/2006 г. на Ловешкия окръжен съд искът бил уважен. Това решение е послужило като основание за изменение на КККР със заповед № КД-14-11-187/13.05.2010 г. на Началника на С. [населено място], в частта за поземлен имот с идентификатор 53707.45.3, предишен имот № 045003, целият с площ 1 512 кв. м., като в него се създава нов имот с идентификатор 53707.45.114, с площ 741 кв. м., собственост на наследници на Х. П. Д.. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение № 7 от 27.01.2011 г. по адм. д. № 125/2010 г. на Ловешкия административен съд. Установява се по делото, че още преди образуване на производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - с н. а. № 70/26.11.1999 г. наследниците на Ц. Л. продали на Д. И. К. и Т. Й. Т. имот № 045003 с площ 1 512 кв. м., а купувачите, заедно със съпругите си И. Н. К. и Г. Т. Т., продали имота с н. а. № 192/07.10.2004 г. на ответницата Р. Г. К., по време на брака й с ответника И. А. К.. Ответниците Д. С. П. и Ц. И. Ц. са се легитимирали за собственици на нива с площ 2 070 кв. м., съставляваща имот № 045002 в землището на [населено място], м. «Л. лъка», който, както се посочи, първоначално бил с неидентифициран собственик. Впоследствие бил възстановен на тях, като наследници на И. И. Х. - П., с решение № 4037/09.05.2008 г. на Общинската служба по земеделие /ОСЗ/ [населено място], въз основа на което те са снабдили с н. а. № 86/08.09.2008 г. Ищцата твърди, че спорът за материално право с двете ответници е възникнал именно с издаването на това решение. Последното е послужило за изменение на КВС, което впоследствие било отразено и в кадастралната карта, и имотът, записан на неидентифициран собственик, бил записан на Д. П. и Ц. Ц.. Имотът е с идентификатор 53707.45.2 и с площ 2 070 кв. м. С исковата молба на л.л. 70-73 и молба, приложена на л. 107 по гр. д. № 476/2010 г. на Троянския районен съд, ищцата уточнила обстоятелствата, на които основава исковете си, и петитума на същите, като иска да бъде призната за собственица на нива с площ 2.500 дка и овощна градина с площ 0.100 дка, при посочени граници, които съставляват части от имот с идентификатор 53707.45.2, целият с площ 2 070 кв. м., и от имот с идентификатор 53707.45.3, целият с площ 1 512 кв. м., и се извърши поправка на съществуващата непълнота, като границите на имотите бъдат отразени в кадастралната карта и се запишат на името на ищцата в кадастралния регистър. В съдебното заседание от 17.05.2012 г. по гр. д. № 476/2010 г. на Троянския районен съд адвокат Ст. С. - процесулен представител на ищцата, уточнила обстоятелствената част на исковите молби така: към момента на образуване на ТКЗС нивата с площ 2.500 дка и овощната градина с площ 0.100 дка били съседни и практически съставлявали един общ имот, поради което и в актовете за собственост от 1927 и 1928 г. било записано, че граничат със «свое». Те са съседни и понастоящем и според кадастралната карта попадат в имоти с идентификатори 53707.45.2 и № 53707.45.3, като в имот № 53707.45.3 са 741 кв. м., а останалата част от двата имота с обща площ 2.609 дка са в имот с идентификатор 53707.45.2; местоположението им е отразено на скица-проект от 22.05.2011 г. /приложена на л. 76 от първоинстанционното дело/, като точното разположение следва да се установи с вещо лице и се означи със съответните букви. При тези данни по делото и съобразявайки първоначалната искова молба, исковата молба срещу К. и уточненията л. 107 и в горепосоченото съдебно заседание по гр. д. № 476/2010 г. на Троянския районен съд, следва, че предмет на предявения срещу К. иск е проектен имот с идентификатор 53707.45.114 с площ 741 кв. м., графично изобразен на представената на л. 77 скица № 30218/04.11.2010 г., като част от имот с идентификатор 53707.45.3, целият с площ 1 512 кв. м. Предмет на иска, предявен срещу Ц. Ц., е останалата част от двата имота, която е с площ от 1.859 дка /1.868 дка по доклада на първоинстанционния съд/, и е част от имот с идентификатор 53707.45.2. Така е определен предметът на обективно и субективно съединените искове и в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 вр. чл. 145, ал. 3 ГПК. В обобщение - съобразно изложеното до тук не се разкрива нередовност на исковите молби, която да е довела до недопустимост на обжалваното въззивно решение на това основание. Исковите молби отговарят на изискванията на чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 ГПК: налице е изложение на обстоятелствата, на които исковете се основават и в какво се състои искането, а от гледна точка предмет на правния спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР - недвижимите имоти, спрямо които се твърди непълнота в кадастралната карта на [населено място], са индивидуализирани по местоположение, площ и съседи така, че ответниците са били в състояние да организират защитата си по същество по предявените срещу тях искове. Следователно, исковият процес е валидно учреден. По останалите оплаквания в касационните жалби: С ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, се приеме, че по иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право в кадастралната карта, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. С молба вх. № 3879 от 14.06.2013 г., приложена на л.л. 134-136 по в. гр. д. № 163/2013 г. на Ловешкия окръжен съд /предходното въззивно производство/ адвокат Ст. С. - процесуален представител на ищцата, е уточнила, че имотът, предмет на исковите претенции, е този по скица № 2 към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза по граничните точки с номера от 1 до 10 /л. 394 по гр. д. № 476/2010 г. на Троянския районен съд/, а моментът, към който следва да се установи претендираното право на собственост, е този на одобряването на КККР със заповед № РД-18-62/07.09.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК [населено място], и последващият момент на нейното изменение - 13.05.2010 г., когато със заповед № КД-14-11-187 на началника на С. [населено място] е обособен проектен имот с идентификатор 53707.45.114. Така направено, уточнението на исковите претенции е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика. Съобразно, обаче, заявения придобивен способ - реституция по ЗСПЗЗ, и данните за влезли в сила КВС и КККР, моментът, към който следва да се разреши спорът между страните за правилното местоположение на границите на имотите им, е релевантният за реституцията момент, а именно - този на обобществяването на земята, защото КВС в частта за възстановените имоти в стари реални граници следва да отразява границите към този минал момент. Ето защо правилно въззивният съд е съобразил влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е разрешен спорът за материално право към посочения минал момент между ищцата и праводателите на лицата, от които ответниците К. са закупили част от спорните имоти. П. по този начин, въззивният съд е спазил и разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, според която указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. В тази насока в отменителното решение на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., е посочено, че при спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, завършил с позитивно решение за ищеца, одобрената КК на съществуващите или възстановими стари реални граници може да бъде преработена по аргумент от чл. 26 ППЗСПЗЗ и това налага извод, че влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не може да бъде игнорирано в производството по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР/, когато се касае до спор между едни и същи страни относно ненанесен в КК и КР бивш земеделски имот, отчасти съвпадащ с нанесен поземлен имот. За точното ситуиране на имота в рамките на правата, признати в полза на ищцата с влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд взел предвид, че при предходното разглеждане на делото съсе заключенията на единичната и тройна експертизи, показанията на разпитаните свидетели и обясненията на две от наследниците на Ц. Л., безспорно са установени две от границите му: на югоизток - дере, заснето в КК, и на североизток - част от ограда от суха каменна зидария /дувар, подпорна стена/ с височина около 1 м, заснета в КВС. За установяване на третата граница съдът взел предвид заключението на тройната експертиза, депозирана при новото разглеждане на делото, която съобразила и влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, решението на общинската служба по земеделие № 7883 от 16.03.2010 г. и приложената към него скица, и приел за безспорно, че от север имотът граничи с път /шосе/. Установени по този начин, местоположението и границите на имота са отразени на комбинираната скица на л. 42 по в. гр. д. № 383/2014 г. на Ловешкия окръжен съд по т.т. 1, 2, 3, 4, 5, 1 и букви А, Б, В, Г, Д, А. Той съставлява част от имот с идентификатор 53707.45.3 и площта му възлиза на 749 кв. м. Ответниците К. са противопоставили възражение за придобиване на така обозначения имот на основание давностно владение, установено от 2004 г., когато го закупили с н. а. № 192/07.10.2004 г., като към своето владение присъединили и владението на праводателите си К. и Т., които от своя страна го закупили от наследниците на Ц. Л. с н. а. № 70/26.11.1999 г. Въззивният съд приел, че за периода от 18.11.2004 г., когато е подадена исковата молба по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, до влизане в сила на 15.12.2008 г. на решението, с което искът е уважен, придобивна давност не е текла съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД и К. не могат да се позоват на такава, а освен това следва да се съобрази и участието им в това производство в качеството им на трети лица помагачи на ответниците - наследниците на Ц. Л.. След 15.12.2008 г. е започнала отново да тече давност, но с подаване на 03.05.2010 г. на исковата молба по първоинстанционното гр. д. № 476/2010 г. на Троянския районен съд, същата е спряла да тече, така че в крайна сметка възражението за придобивна давност е неоснователно и недоказано. Изводът е неправилен. С решение № 383 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1388/2010 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., е прието, че с предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не се прекъсва давността на третите лица - частни правоприемници в хода на производството, и решението по този иск не съставлява сила на присъдено нещо за тях, респективно - не ги обвързва. Становището е мотивирано с това, че ответници по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ могат да бъдат само титулярите по решението на общинската служба по земеделие и гори, с което са признати или възстановени права върху земеделски земи и давността се прекъсва само по отношение на тях съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, ако искът бъде уважен, тъй като предмет на решението са същите права, които са предмет и на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Третите лица, придобили права от тях, не могат да бъдат страна по този иск. Те не са обвързани от решението като частни правоприемници, дори да са придобили правата си след предявяване на иска, съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК, тъй като не могат да встъпят или да заместят ответниците по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и така да защитят правата си. Обективните предели на силата на присъдено нещо, която решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ създава, обхваща само притежанието на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. Тя не включва в пределите си правото на собственост към настоящия момент. Дори да участват, приобретателите не могат да противопоставят възражение за придобивна давност, текла след възстановяване правото на собственост, защото това не е предметът на спора; не е предвидено и вписване на исковата молба по иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Това решение е постановено в производство по чл. 290 ГПК и съставлява задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС споделя тази практика и счита, че даденото с нея разрешение е приложимо и към разглеждания случай. Установява се по делото, че ответниците по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР Р. и И. К. са били конституирани като трети лица-помагачи на ответниците по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - наследниците на Ц. Л., на които е бил възстановен земеделски имот с решение на общинската служба по земеделие № 5557/04.05.1999 г. С определение № 135/08 от 15.12.2008 г. по гр. д. № 3176/2007 г. състав на ВКС на РБ, ІV-то г. о., приел, че приобретателите на възстановения имот не са надлежна страна в спорното материално правоотношение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и поради това нямат и право на участие в производството, а конституирането им като трети лица е неправилно. Подадената от тях касационна жалба, като изхождаща от ненадлежна страна, е оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство е прекратено. Отделно от това следва да се посочи, че К. са придобили права на 07.10.2004 г. - преди подаването на исковата молба по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ на 18.11.2004 г. С оглед изложеното неправилно въззивният съд е приел, че в полза на К. не е текла придобивна давност при висящността на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Тъй като правата на наследниците на Ц. Л. са отречени с влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, те са придобили права от несобственици, но към момента на сделката - 07.10.2004 г., не са знаели, че праводателите им К. и Т. не са били собственици. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Така установената презумпция не е оборена от доказателствата по делото и следва да се приеме, че 5-годишният давностен срок, считано от 07.10.2004 г., е изтекъл преди предявяване срещу тях на 28.01.2011 г. на иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР /образуваното преди това гр. д. № 1212/2010 г. на Троянския районен съд по искова молба от 27.10.2010 г. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прекратено с определение от 11.02.2011 г., влязло в сила на 18.02.2011 г./. С показанията на свидетелите И. В., Е. Д. и И. Д. е установено, че първоначално имотът на наследодателите на ищцата бил нива, впоследствие част от него е превърната в овощна градина и общата му площ е около 2 дка и 5-6 ара. След като В. Г. /една от продавачите по н. а. № 70/1999 г./, продала имот на други хора, започнали споровете, новите хора се настанили в имота, разрушили част от дувара, отсекли един орех и заградили пътя откъм реката, а след като започнали делата, ищцата и съпругът й не са ходили да обработват мястото, което косяли до около 2000-2001 г. Свидетелите С. С. и С. С. са установили действия, извършени конкретно от ответниците К. и с които те са демонстрирали, че владеят имота като свой - изграждане на ограда от камъни и поставяне върху нея на ограда от метални профили и дъски, почистване на мястото и подравняване с машина, а с писмени доказателства са установени промяна на предназначението на имота от земеделска земя в урбанизирана територия - заповед № 249/17.03.2005 г. на кмета на [община] за одобряване на план за регулация и застрояване, и трасиране на имота на място - протокол за извършено трасиране от 09.05.2005 г. Съобразно тези данни по делото следва да се приеме, че правопрекратяващото възражение за придобивна давност е основателно и К. са придобили имота, съставляващ проектен № 53707.45.114, при условията на чл. 79, ал. 2 ЗС. Останалата част от имота с площ от 1 859 кв. м., заключена между точките 1, 5, 6, 7, 8, 1 и обозначена с буквите А, Д, Е, Ж, З, А на скицата на л. 42 по гр. д. № 383/2014 г. на Ловешкия окръжен съд, е част от имот с идентификатор 53707.45.2, целият с площ от 2 070 кв. м., възстановен с решение № 4037/09.05.2008 г. на Общинската служба по земеделие [населено място]. Въз основа на него и по наследствено правоприемство от И. И. Х.-П., ответницата Ц. И. Ц. и първоначалната ответница Д. С. П. се снабдили с н. а. № 86/08.09.2008 г. Съдебната практика на ВКС, в т. ч. и задължителната /напр. решение № 121/19.07.2012 г. по гр. д. № 339/2011 г., определение № 128/29.03.2011 г. по ч. гр. д. № 534/2010 г., двете на ВКС, І-во г. о./, приема, че когато различни лица претендират възстановяване на собствеността на едни и същи имоти към момента на включването им в ТКЗС, както и когато спорът е за точното местоположение на подлежащите на възстановяване земеделски земи по картата на възстановената собственост, разпоредбата на чл. 26, ал. 14 ППЗСПЗЗ предвижда, че спорът следва да бъде разрешен по общия исков ред, който в случая е този по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Настоящият състав на ВКС споделя тази практика и счита, че такъв спор не може да бъде разрешен в рамките на производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР поради липса на решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, което да съответства на правата на лицата, установени с решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, защото актът на съда не може да замести липсващото решение на органа по поземлената реформа. Освен това моментът, към който страните установяват правата си в спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е различен от този по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. При това положение въззивният съд не е следвало да разглежда по същество спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР с Ц. като преждевременно предявен, без да е проведен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, нито да разрешава последния спор в рамките на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В обобщение - въззивното решение е недопустимо и при касационното отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК то следва да бъде обезсилено в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР срещу ответницата Ц. Ц., а производството по делото следва да бъде прекратено в тази част. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен срещу Р. и И. К., е неоснователен, поради което обжалваното решение, с което е прието обратното, е неправилно, постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. То следва да бъде отменено в тази част и тъй като делото се разглежда за втори път от касационната инстанция, спорът съгласно чл. 295, ал. 1, изр. 2 ГПК следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като искът бъде отхвърлен. С ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Прието е също така, че отмяната на констативния нотариален акт на посоченото основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Съобразно така приетите със задължителната съдебна практика разрешения и предвид изхода на спора - отхвърляне на установителните искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, искането на ищцата за отмяна на нотариалния акт, с който се признават права, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, и за отмяна на нотариалния акт, с който се прехвърлят такива права, е неоснователно. Тъй като това искане не съставлява отделен, самостоятелен иск, по него съдът не дължи произнасяне с постановяване на отделен диспозитив. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на касаторите- ответници по исковете, следва да се присъдят разноските по водене на делото за всички инстанции, така: на Ц. И. Ц. - 6 294.60 лева, и на Р. и И. К. - 4 206.80 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 345/29.12.2014 г. по в. гр. д. № 383/2014 г. на Ловешкия окръжен съд В ЧАСТТА по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от Х. П. Н. срещу Ц. И. Ц., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2093/2015 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о., по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от Х. П. Н. срещу Ц. И. Ц., за признаване на установено, че Х. П. Н. е собственик на части от нива от 2.500 дка и от овощна градина от 0.100 дка, находящи се в землището на [населено място], м. „Б.” /„Л. лъка”/, съставляващи частта от ПИ с идентификатор 53707.45.2 при граници, отразени в комбинираната скица на л. 42 към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза по в. гр. д. № 383/2014 г. на Ловешкия окръжен съд, по гранични точки с номера 1, 5, 6, 7, 8, 1 и букви А, Д, Е, Ж, З, А, с площ от 749 кв. м., и че е налице непълнота в кадастралната карта на [населено място], Л. област, изразяваща се в незаснемане на означената част като самостоятелен поземлен имот. ОТМЕНЯ въззивното решение № 345/29.12.2014 г. по в. гр. д. № 383/2014 г. на Ловешкия окръжен съд В ЧАСТТА по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от Х. П. Н. срещу на Р. Г. К. и И. А. К., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х. П. Н. срещу Р. Г. К. и И. А. К., за признаване на установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че Х. П. Н. е собственик на части от нива от 2.500 дка и от овощна градина от 0.100 дка, находящи се в землището на [населено място], м. „Б.” /„Л. лъка”/, съставляващи частта от ПИ с идентификатор 53707.45.3 при граници, отразени в комбинираната скица на л. 42 към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза по в. гр. д. № 383/2014 г. на Ловешкия окръжен съд, по гранични точки с номера 1, 2, 3, 4, 5, 1 и букви А, Б, В, Г, Д, А, с площ от 1 859 кв. м., и че е налице непълнота в кадастралната карта на [населено място], Л. област, изразяваща се в незаснемане на означената част като самостоятелен поземлен имот. ОСЪЖДА Х. П. Н. да заплати разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 6 294.60 /шест хиляди двеста деветдесет и четири лв. и 60 ст./ лева на Ц. И. Ц. и в размер на 4 206.80 /четири хиляди двеста и шест лв. и 80 ст./ лева - на Р. Г. К. и И. А. К.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: