РЕШЕНИЕ N  295   София,  19 юни 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни....................…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева....................                                                                              Елена Авдева............................ при секретар..............…..........Кр.Павлова..........................................и в присъствието на прокурора.............…..........П.Маринова..............................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 269/2009 година. С присъда № 3 от 27.01.2009 г. по н.о.х.д. № 460/2008 г. на Сливенския окръжен съд е постановено: А) Подсъдимият К. Г. Д. е признат за виновен в това, че на 17.06.2008 г. на главен път II-66, километър 2, край гр. С., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “Сеат Толедо” с рег. № У* нарушил правилата за движение по чл. 25, ал. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на две лица – М. С. Г. и А. К. Б. и средни телесни повреди на четири лица – Т. Д. Д. (разстройство на здравето, временно опасно за живота), Б. Б. А. (трайно затрудняване на движението на снагата), Г. Р. Г. (трайно затрудняване на движението на долните крайници) и Р. Г. А. (разстройство на здравето, временно опасно за живота, и трайно затрудняване на движението на долните крайници), поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. “б”, предл. 1 във вр. с ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 343г и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода и пет години лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК; Б) На основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД подсъдимият Д е осъден да заплати на Ю. А. Б. и Т. А. Б. (дъщери на загиналия А. Б. ) по 20000 лева – обезщетения за неимуществени вреди и по 416 лева – обезщетения за имуществени вреди, заедно със законната лихва от 17.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумите, като в останалата част до пълния предявения размер на по 35000 лева гражданските искове са отхвърлени; и В) Присъдена е държавна такса, възложени са разноски и е определено какво да стане с веществените доказателства. С въззивно решение № 34 от 02.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 27/2009 г. на Бургаския апелативен съд горепосочената присъда е изменена само в гражданската й част чрез увеличаване на обезщетенията за неимуществени вреди на по 30000 лева и е потвърдена в останалата й част. Против горното решение са постъпили касационни жалби от защитника на подсъдимия К повереника на участващите в процеса като частни обвинители и граждански ищци Т. Б. и Ю. Б. В жалбата в полза на подсъдимия са посочени две касационни основания: а) съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 14, ал. 1 НПК във връзка с оценката на доказателствените материали относно психическото и физиологичното състояние на дееца при осъществяване на деянието и б) нарушение на закона, тъй като било постановено осъждане, въпреки наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Основното искането е за оправдаване в условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а алтернативното – за връщане на делото за ново разглеждане. В подадената чрез п. жалба в полза на частните обвинители и граждански ищци се поддържа, че наложеното наказание е явно несправедливо поради неправилното прилагане на института на условното осъждане. На това основание се иска връщане на делото за ново разглеждане. Поставя се и въпросът за неоснователно частично отхвърляне на гражданските искове до пълния предявен размер на по 35000 лева. Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери касационните жалби за неоснователни по следните съображения: По касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимия К: Основното искане за оправдаване в условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поначало не може да бъде уважено. Такъв изход на делото би бил възможен, само ако деянието, така както е възприето от въззивния съд, изобщо не съставлява престъпление. В случая фактическите констатации по обжалваното решение съдържат всички обективни и субективни признаци на престъпния състав, по който е постановено осъждане. Съставомерният резултат е причинен виновно от подсъдимия, който като водач на моторно превозно средство (лек автомобил “Сеат Толедо”) в нарушение на правилата за движение предприел рисково изпреварване, вследствие на което катастрофирал в друг автомобил, движещ се по платното за насрещно движение. Въззивният съд е отхвърлил тезата на защитата, че деецът, хронично страдащ диабет, внезапно е изпаднал в т.нар. “хипогликемична криза”, която го поставила в обективна невъзможност да контролира действията си. Очевидно е, че след като касационната инстанция не разполага с правомощието да установява нови фактически положения, постановяването на оправдаване поради липса на вина в условията на чл. 15 НК е недопустимо. Липсват основанията за уважаване и на алтернативното искане по касационната жалба за връщане на делото за ново разглеждане с оглед отстраняването на съществено процесуално нарушение по чл. 14, ал. 1 НПК. Въззивният съд прецизно е оценил доказателствените материали и правилно е отхвърлил тезата на защитника за настъпване на внезапно, непредвидимо и непреодолимо влошаване на здравословното състояние на дееца, поставящо го в невъзможност да контролира поведението си към момента на инкриминираното деяние. В тази насока нито едно доказателствено средство или способ за неговата проверка не са били пренебрегнати, а точно обратното – въззивният съд е изложил убедителни съображения, че защитните твърдения са голословни и нямат нищо общо с реалността. Позовал се е на точното съдържание на показанията на свидетеля С заключенията на вещите лица. Впрочем, дори и самият подсъдим в обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, не е твърдял, че е изпаднал в диабетна криза, чиито симптоми без съмнение е познавал добре. По касационната жалба на повереника на Т. Б. и Ю. Б. – частни обвинители и граждански ищци: Неоснователно е искането за връщане на делото за ново въззивно разглеждане с оглед на отмяната на приложението на чл. 66, ал. 1 НК. В случая решението на предходните инстанции да се отложи изпълнението на определеното наказание “лишаване от свобода”, при това за максимално дълъг изпитателен срок, е справедливо. Не би било хуманно един млад човек, страдащ от сериозно хроническо заболяване, да бъде поставен в затворнически условия. Независимо от тежкия резултат, налице са обстоятелства, които сочат на относително по-ниска степен на обществена опасност на личността на подсъдимия – чисто съдебно минало, добра характеристика, липса на данни за предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, изразено съжаление за тежкия престъпен резултат, съпричиняване на същия от други фактори, освен виновното поведение на дееца. Затова преценката, че чрез института на условното осъждане на подсъдимия трябва да се даде шанс за превъзпитание към самодисциплина и проявяване на здрав разум в усложнени ситуации е правилна. В случая са спазени правилата по чл. 54 НК, а наред с това съществуват предпоставки за постигане на целите, визирани в чл. 36 НК. Присъдените в полза на жалбоподателите обезщетения за неимуществени вреди са увеличени от въззивния съд до размер, който напълно отговаря на критерия за справедливост, въплътен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Съобразени са всички релевантни обстоятелства, свързани с възрастта и състоянието на загиналия наследодател на гражданските ищци, отношенията на естествена емоционална близост с неговите пълнолетни дъщери, душевния удар, който и двете са понесли от внезапната му смърт. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 02.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 27/2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което е осъществена въззивна проверка на присъда № 3 от 27.01.2009 г. по н.о.х.д. № 460/2008 г. на Сливенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.