Р Е Ш Е Н И Е № 245 Гр. София, 12 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1.БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 746 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на адвокатите Б. Р. и М. Р., защитници на подсъдимия Н. Т. Д., срещу присъда № 2 от 27.01.2012 год. по в.н.о.х.д. № 444/ 2011 год. На Варненския апелативен съд. Жалбоподателят се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК и предявява алтернативни искания за отмяна на новата присъда и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения. Отново в алтернатива релевира и искания за преквалификация на деянието, съответно: по чл. 132, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. чл. 129, ал. 1 - за причиняване на средна телесна повреда при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, като на осн. чл. 12, ал. 4 от НК да не му се налага наказание или на осн. чл. 78а от НК деецът да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба; или по 132, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 129, ал. 1 – за средна телесна повреда, причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с противозаконно действие, от което е могло да настъпят тежки последици за дееца и неговите ближни, като на осн. чл. 78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Накрая настоява и за намаляване на наказанието като явно несправедливо. В съдебно заседание адвокат Б. Р. поддържа жалбата и подновява доводите си за липса на мотиви във въззивния съдебен акт и нерешени противоречия между изложенията на подсъдимия и на пострадалия, за процесуално бездействие от съда при проверка на доказателствата, довело до липсата на всестранно изясняване на фактите по делото. Подсъдимият не взема становище в това производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Изразява становище за потвърждаване на постановената от въззивната инстанция нова осъдителна присъда и отсъствие на изложените в касационната жалба процесуални нарушения. Частният обвинител и граждански ищец Т. К. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 86 от 27.10.2011 г. по н.о.х.д. № 920/ 2011 г. Варненският окръжен съд оправдал подсъдимия Н. Т. Д. по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 115 , във вр. с чл. 18 от НК и го признал за виновен в извършено престъпление по чл. 129 от НК, за което му наложил наказание от 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от 5 години, на осн. чл. 66 от НК. Постановил, на основание чл. 67, ал. 3 от НК, пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител. С нова присъда № 2 от 27.01.2012 год. по в.н.о.х.д. № 444/ 2011 год. Варненският апелативен съд отменил първоинстанционният съдебен акт и признал подсъдимия Н. Т. Д. за виновен в това, на 05.12.2010 г. в гр. Ак., обл. Варна, да е направил опит умишлено да умъртви Т. К. С. , като деянието останало недовършено по независещи от него причини и на основание чл. 115, във вр. с чл. 18 от НК му наложил наказание от 7 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, на осн. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия с мярка „домашен арест”. В тежест на подсъдимия оставил разноските по делото в размер на 1750.68 лева. Касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, а. 1, т. 2 НПК е основателна. Въззивният съд не е провеждал съдебно следствие. Решил е делото в едно съдебно заседание. Служебно в процедурата по чл. 327 от НПК преценил, че не се налагало събирането на допълнителни доказателства, както и провеждането на нови следствени действия. Въззивното производство е било образувано по протест на прокурор от окръжна прокуратура и по жалба на подсъдимия. Подсъдимият Д. последователно поддържал тезата за неизбежна отбрана пред двете съдебни инстанции. Направил е възражение и за проявен физиологичен афект, под чието въздействие причинил двете прободно-порезни наранявания на пострадалия. Характерът и спецификата на тези възражения, наведени с въззивната жалба, са налагали служебната преценка на съда от необходимостта от събиране на нови доказателства, които да подкрепят съдебните изводи по основателността на възраженията (въпреки отсъствието на доказателствени искания от страните след откриване на съдебното заседание). Събраните в хода на досъдебното производство доказателствени източници не са осигурявали в достатъчен обем сведения за инкриминирания случай, за да бъде даден пълен, изчерпателен и добре аргументиран отговор на поставените пред въззивната инстанция проблеми на делото. Съдът е пренебрегнал задълженията си по чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК и не е предприел всички мерки за осигуряване на обективната истина, а решението си да вземе по вътрешно убеждение, основано на обективното, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства делото. Мотивите на съда по редица факти и възражения ясно показват тази необходимост. Събраните в хода на досъдебното производство и проверени от първоинстанционният съд доказателства не осветляват всички факти от значение за правилното решаване на делото. Въззивният акт не съдържа правни съображения и отговор на поставеното от защитата възражение за наличие на афект. Съдът се е задоволил само с декларативно твърдение за неоснователност на възражението(л. 75 от в.н.д.). Съображения липсват. Същевременно при описване на фактическата обстановка е посочил: „Разразил се скандал и К. отправил заплахи към подсъдимия. Последния се подразнил и стреснал, доколкото К. е значително по-висок и по-силен физически от него...”. Присъствието на тези факти задължително налагат изследването на обстоятелствата около този „скандал” и доколко стресът за подсъдимия е повлиял върху неговото поведение и взето решение двукратно да прободе с нож пострадалия. И тъй като съдът обичайно не разполага със специални познания в областта на науката, необходимо е било назначаването на съдебна психологична и психиатрична експертиза, чийто научен анализ да подкрепи или да отхвърли основателността на наведеното възражение от защитата. Процесуалното бездействие на въззивният съд е довело до съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимия, тъй като присъствието на афект е от съществено значение за правилното приложение на материалния закон. Варненският апелативен съд е пренебрегнал задължителната си компетентност да извърши цялостна проверка на обосноваността на първоинстанционната присъда, като е оставил нерешени въпросите, свързани с правната квалификация на престъпното деяние. По неубедителен начин е отхвърлено и възражението на защитата за причиняване на уврежданията при условията на неизбежна отбрана и действал ли е подсъдимият при уплаха или смущение. За да бъде преценен правилно този институт и неговото отсъствие от конкретиката на случая е било необходимо внимателно и цялостно да бъдат изяснени всички факти, очертаващи конкретното поведение на всеки един от участниците в събитията. Въззивният съд е изложил фактическа обстановка, изобилстваща с незначителни и ненужни сведения за приятелските взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия, за техните стопански занимания и бъдещи проекти, докато самият инцидент е описан схематично, бегло и без навлизане в същностното поведение на пострадалия и на дееца. Слабост в доказателствения анализ е и отсъствието на съдебно-медицинска експертиза, която да определи взаимното разположение на телата на двамата мъже в момент на нанасяне на ударите с нож по гърба на пострадалия К.. Съдът не е изпълнил процесуалното си задължение да изясни съществените противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалия, а само е преповторил техните изложения. За да отхвърли доверието си върху части от обясненията на подсъдимия Д. (л. 71 от в.н.д.) Варненският апелативен съд се позовал на житейски и общочовешки разсъждения и по недопустим начин е влязъл в ролята на експерт. Мотивите към новата присъда не съдържат задълбочен доказателствен анализ и съображения защо въззивният съд кредитира едните доказателствени източници и отхвърля другите. Не е мотивирал съдебния си акт относно приетите за установени фактически положения въз основа на всестранна оценка на доказателствата. Липсва и конкретен отговор на съществените доводи и възражения, изтъкнати от подсъдимия и неговите защитници, което е ограничило правото на защита. Защото първоначалната теза за опит за убийство е само една от възможните, но не и единствената теза за приетата от въззивния съд фактология. В решението си въззивният съд се е позовал на мнението на съдебните експерти, изложено пред първата инстанция, че не могат да определят какво е било разположението на телата на извършителя и на пострадалия към момента на ударите, но напълно е пренебрегнал и не е обсъдил заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни (л. 69-72 от ДП № 513/ 2010 г. на ОД на МВР-Варна), в съвкупност с останалите доказателства и да ги обсъди в мотивите. В кръга на въззивната съдебна преценка е да допусне нова експертиза, в която вещите лица да дадат заключение при вариантност на взаимното разположение на двете тела, съобразно спецификата на нараняванията и височината в ръста на двамата мъже. Отговор може да бъде даден и на въпроса дали всяко от нараняванията може да доведе до летален изход при ненавременна и квалифицирана медицинска помощ, какъвто проблем повдигнатото обвинение поставя. Той е бил засегнат при разпита на съдебния експерт д-р М. (л. 142 от н.о.х.д. № 920/ 2011 г. на Варненски окръжен съд), но не е бил обоснован в писмено заключение, а изводите могат да имат съществено значение за делото. Липсата на част от необходимите за правилното и всестранно установяване на обективната истина доказателствени източници е заместена с житейски разсъждения от съдебния състав. Отново със собствени разсъждения апелативният съдебен състав се е опитал да заличи неяснотата в експертното мнение за силата на нанесените удари. В писменото експертно заключение (л. 69-72 от д.п.) съдебните медици М. и Б. са обосновали, че ударите били нанесени „със значителна сила”, докато в съдебния протокол от заседанието на 25.10.2011 г. пред първоинстанционния окръжен съд е записано, че „...ударите са нанесени с не особено голяма сила...” (л. 142). Неяснотата в експертните изводи може да бъде преодоляна чрез повторен разпит на вещите лица или чрез допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Липсват мотиви за субективната страна на престъплението, изведени от обективно установеното поведение на подсъдимия при реализиране на изпълнителното деяние. Вината не се изследва от последващи инцидента действия на дееца, като напр.: „след произшествието е направил опит да заличи следите от престъплението/ забърсал кръвта и измил ножа от кръвта/, напуснал местопроизшествието и няколко дена се укривал” (л. 74 от в.н.д.). Върховният касационен съд намира, че въззивната съдебна инстанция не е изпълнил своите задължения по охраняване и гарантиране на процесуалните права на подсъдимия, предписани в нормите на чл. 15, ал. 1 и 2 и чл. 55, ал. 1 от НПК. Варненският апелативен съд е допуснал съществени процесуални нарушения, чието отстраняване налага отмяна на обжалвания въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 2 от 27.01.2012 год. по в.н.о.х.д. № 444/ 2011 год. Варненският апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненски апелативен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.