РЕШЕНИЕ                                                                   N 208   София, 22.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на  9 март две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА       при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 776/2009 год.   Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на “И” А. , гр. С. за отмяна на влязло в сила решение от 26.03.2008 г. по гр. д. № 1715/2007 г. на В. касационен съд, и потвърденото с него решение от 12.12.2006 г. по гр. д. № 3372/2006 г. на СГС. С последното молителят е осъден да предаде на Е. Х. В. ½ и. ч. от дворно място, съставляващо част от имот 384, УПИ * от кв. 3 по регулационния план на гр. С., м. “Н” от 1998 г., целия с площ от 1382 м2 , намираща се между буквите А, Б, В Ж на комбинирана скица № 4 към заключението на в. л. Георгиев, който представлява неразделна част от решението заедно с ½ ид. ч. от построената върху него сграда означена с № 2 на същата скица. Молителят поддържа, че случайно е открил в държавен архив документи, от които се установява, че сграда № 2 не е идентична с национилизираните от наследодателя на ищцата сгради, а е новопостроена непосредствено след национализацията в периода от 1948 -1949 г., за което има одобрени проекти и предвидени средства под формата на капиталовложения за реализирането на обекта – Държавен механичен завод. Обектът е завършен и пуснат в експлоатация през 1950 г., сведение за което се съдържа в писмо на ДИО “Машиностроене адресирано до министъра на индустрията. Поддържа, че тези документи не са му били известни, от значение са за изхода на спора, поради което намира, че съставляват основание за отмяна на влязлото в сила решение. Ответницата по молбата намира същата за неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана то същество е основателна. С решението, отмяна на което се иска е уважен частично предявен от Е. В. срещу молителя ревандикационен иск за стопански сгради застроени на площ от 840 кв. м. и незастроено дворно място с площ от 1620 кв. м. , съставлявало фабрика Р. към момента на национализирането й от наследодателя й Х. Г. Въз основа на писмени и гласни доказателства и приети технически експертизи е установено, че теренът е съставлявал парцели ІІІ, ІV и V, в кв. 230 по плана от 1931 г. След национализацията в одобрения през 1959 г. кадастрален план теренът, върху който е разположена фабриката, е бил заснет с пл. № 430 кв. м. Част от него с площ от 814 кв. м. е била отредена за улица и включена в съседния парцел **** – за МТП-ДИП Л. Заснетият имот с пл. № 430 по графични данни съдържа 2276 кв.м. Експертизата е установила, че двуетажната сграда, застроена на площ от 110 кв. м. е съборена и не съществува. Съществува стопанската едноетажна сграда построена до нея, която е била застроена на площ от 510 кв. м., но не като самостоятелен обект. Тя е част от сега съществуващата на място сграда застроена на обща площ от 1060 кв. м., която вещото лице описва като комбинация от различни в архитектурно и конструктивно отношение сгради. Експертизата не е могла да посочи каква част от запазената национализирана сграда попада в имот пл. 430, тъй като границите му не съществуват на място. Поради липса на техническа документация и проекти, по които е извършено строителството на сградите преди национализацията и извършеното ново строителство и преустройство след това, констатациите си вещото лице е основало на заснетото в кадастралните планове, извършен оглед на място и събраните гласни доказателства. Фактът на липса на съхранени документи е установен и от приетите при предходно разглеждане на делото технически експертизи, които са правили справки за запазени документи както при молителя така и в УАГ – София. След като е приел за доказани тези факти съдът е направил извод, че при влизане в сила на реституционния закон в имота е ...“ налице застроена площ от 918 кв. м., които съвпадат с външния контур на отчуждената фабрика, с изключение на малки пристройки, които са конструктивно и функционално обособени”. Приел е, че тъй като те са структурно свързани със запазената сграда, построени са незаконно и размерът им незначително е увеличил съществувалата сграда, то те са станали част от нея по приращение и се отнасят към тази сграда като второстепенна към главна вещ”. С това е мотивиран извод, че имотът съществува във вида, в който е бил към момента на национализирането му, поради което е реституиран в полза на ищцата, до размер на ½ ид. ч., каквито са нейните наследствени права. От новооткритите доказателства се установява какви капиталовложения са предвидени да се направят през 1948 г. в Р. Е. София. От представеното сведение за състоянието на обектите постъпили в “И” за проектиране, запланувани за строеж през 1949г. в т. 2 е посочен М. завод – В. рампа, а като обект 1415 е описана леярна и съединителен цех, за които са били изработени архитектурен проект, архитектурено- екзекутивени планове, планове за строителни конструкции. През 1950 г. този обект е бил включен в списъка на обектите, които предстои да бъдат пуснати в експлоатация. По данни от писмо на ДИО М. от 24.02.1950 г. до министерство на индустрията в т. 15 са посочени построените сгради, които са пуснати в експлоатация. В заповед № 626 от 11.03.1958 г. се съдържа сведение за площта на дворното място, върху което е ситуиран завода за металорежещи машини и застроената площ от него, както изградените външни съоръженията. Представените писмени доказателства са новооткрити, тъй като страната не е могла да знае за съществуването им. Те са били съхранявани в централен държавен архив във фондова единица, касаеща друг държавен обект. Това, че не са включени в делото, не се дължи на проявена от страната небрежност. Съдържат нови сведения, които са от значение за разрешаването на съществения за изхода на спора въпрос дали национализираната стопанска сграда, разположена в западната част на имота, съществува във вида, в който е била към момента на национализирането й или съществуват части от нея, които са инкорпорирани в новопостроени сгради, както и как тези обекти се отнасят един към друг. Дали като главна вещ може да се определи частта от национализираната стопанска сграда със застроена площ от 510 кв. м. или новопостроените, които като съвкупност заемат общо 1060 кв. м. от терена. С тези документи се установява и това, че извършеното строителство след национализирането на имота е законно, въпреки че този факт е ирелевантен с оглед първоначалната редакция на ЗВСОНИ от 1992 г., която е приложима за реституцията на спорния имот и основанието на което той е бил отчужден – ЗНЧИМП, който закон е включен в чл. 2, ал.1 на реституционния закон в първоначалната му редакция. Съобразно това е налице основание по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд.   По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.         Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, влязло в сила решение от 26.03.2008 г. по гр. д. № 1715/2007 г. на В. касационен съд и потвърденото с него решение от 12.12.2006 г. по гр. д. № 3372/2006 г. на СГС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: