2 Р Е Ш Е Н И Е № 50081 гр. София, 24.01.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 839 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, срещу въззивно решение № 98 от 26. 10. 2021 г., постановено от Бургаски апелативен съд по в.гр.д. № 266 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която след отмяна на първоинстанционно решение № 2 от 31. 03. 2021 г., постановено от Ямболски окръжен съд по гр.д. № 473 по описа на съда за 2020 г. в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от Г. Я. К. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ за сумата 20000 лв. по главницата, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена да заплати на Г. Я. К. сумата 20000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат ѝ Д. Я., починал на 14. 09. 2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на същата дата по вина на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД водач, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14. 09. 2016 г. до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушения на материалния закон и на тълкувателната практика на ВКС, и в противоречие с Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се неправилност на извода на въззивния съд, че е налице активна материална легитимация на ищцата. Поддържа се, че съобразно задължителните указания по тълкуването на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, възможността за обезщетяване на други лица, извън най-близкия кръг, легитимирани да получат обезщетение съгласно ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди /наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт/. Касаторът се позовава и на решение № 17/16. 03. 2021 г. по т.д. № 291/2020 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., с препращане към решение № 92/17. 11. 2020 г. по т.д. №1275/2019 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., в които е посочено, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно. Поддържа се, че в отношенията между ищцата и брат ѝ не е налице изключителност, а обжалваното решение е в противоречие с решение № 60070/29. 06. 2021 г. по т.д. № 904/2020 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., където ясно е посочено, че главното и пълно доказване на обстоятелствата по материалноправната легитимация на лицата – ищци, извън кръга, очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., в хипотезата на родство с починалия, извън родство по права линия от първа степен, предпоставя установяването на три групи факти: 1./ такива, които по своето естество са годни да провокират създаването на особено близка връзка, надхвърляща типичното съдържание на родствената такава, характерна традиционно за българското семейство; 2./ свидетелстващи за съдържанието на така установилата се връзка – като продължителност, интензитет и проявление за период значително преди и към момента на настъпването на смъртта, които да позволяват квалифицирането ѝ като необичайна; 3./ търпените болки и страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайните, търпени от смъртта на близък човек. Неустановяването на която и да било от трите групи факти изключва, според касатора, обосноваването на активна материалноправна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди лица извън кръга, очертан от ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. При това според касатора от значение е не личната оценка на ищеца, претендиращ обезщетение за неимуществени вреди, за квалификацията на създалите се отношения между него и починалия, дадена от трети лица /свидетели/, а доказването на обстоятелства, даващи възможност на съда сам да изгради личното си впечатление и убеждение за изключителността на тази връзката между тях по см. на Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се по-натам, че топлите и сърдечни отношения между брат и сестра, взаимната им привързаност и удоволствие от общуването не са изключение, а правило в традиционното българско семейство, чиито членове изповядват нормални житейски ценности и притежават необходимите морал и нравственост; Поддържането и честото посещение на гроба от страна на ищцата безспорно свидетелстват за търпими болки и страдания, с продължителност, свидетелстваща за силна духовна близост, обич и непрежалимост на загубата, но сами по себе си са недостатъчни за обосноваване на активна материалноправна легитимация в случая; Показанията по делото на единствения свидетел не водят до извода, че случая и отношенията между ищцата и брат ѝ попадат в изключението, предвидено в Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; Не е установена по несъмнен, безспорен начин изключителността на връзката между тях, чрез пълно и главно доказване, ищцата не е заместила родителската грижа и отговорност, която родителите са имали към нейния брат и обратно, както това изискват разрешенията, дадени в тълкувателната практика на касационната инстанция и в практиката на ВКС. Твърди се и че не е установено по делото превишаващи естествената скръб и горест у ищцата от трагичната кончина на нейния брат, които да обуславят изключителността на тези негативни емоционални състояния и тяхната по-голяма от нормалната продължителност; Ищцата в нито един момент не е зависела по какъвто и да е начин, дори финансово, и не е разчитала на брат си; Те са били две отделни личности, които са имали собствени житейски пътища, стремежи и развитие; Нещо повече, в исковата молба се твърди, че ищцата и брат ѝ не живеят заедно от 2002 г. до процесния пътен инцидент, т.е. повече от 14 години; Ищцата има собствено семейство, омъжена е и има дете на 8 години, от които да получава ежедневна подкрепа. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част, по същество – отмяната му в тази част и отхвърляне на предявения срещу касатора иск изцяло, със законните последици по отношение на лихвата за забава, претендират се разноски за трите съдебни инстанции. В писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК и в открито съдебно заседание противната страна оспорва жалбата, претендира разноски в производството. Третото лице помагач на страната на ответника в производството не взема становище по жалбата. С определение по делото № 50217 от 02. 05. 2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, по материалноправния въпрос относно предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на такова обезщетение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да стигне до крайните си изводи относно основателността на предявения иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ до уваженият с въззивното решение в обжалваната му от ответника част, размер от 20000 лв. по главницата, въззивният съд е приел в мотивите към решението си, че: Разпитаният по делото единствен свидетел е съпруг на ищцата; Показанията му са особено конкретни предвид близката връзка и следва да бъдат кредитирани, защото не са противоречиви и се подкрепят от останалите събрани доказателства; Свидетелят установява отношенията на трайна и близка връзка между брата и сестрата, което е обяснимо с оглед малката им разлика във възрастта (удостоверение за родствени връзки), обстоятелството, че са живеели с родителите си до сключване на брак на ищцата и изградените общи приятелски връзки; С оглед отсъствието на свидетеля от страната след като е встъпил в брак с ищцата, той потвърждава, че основната опора на съпругата му е бил брат ѝ; След ранната смърт на баща им, братът и сестрата се сближили още повече, като ищцата дори се прибрала временно в дома на родителите си, за да са заедно с майка им; Когато се родило първото им дете, брат ѝ нощувал в техния дом, за да помага на сестра си да отглежда детето; Смъртта му предизвикала силно страдание и променила личността и; Станала затворена, често плачела, като това не останало незабелязано дори за детето им, което често питало за причината; Обострило се заболяването ѝ, което свидетелят назовава с диагнозата Хашимото (без да са представени медицински документи), вечер не можела да спи, стряскала се насън, започнала да пие успокоителни и до настоящия момент страданието и не е намаляло, непрекъснато посещавала гробищата, пазела подаръците, които той подарявал на детето им. При така приетото за установено със свидетелски показания, въззивният съд е посочил, че и пред въззивната инстанция основният спорен между страните въпрос е дали ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, т.е. дали е налице изискуемата по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, особено близка връзка между сестрата и починалия брат, което е предпоставка за уважаване на предявения иск; Спори се и по твърденията на ищцата за интензитета на преживените от нея болки и страдания; Оспорва се на второ място изключителността на случая в контекста на разясненията, дадени от ВКС в цитираното тълкувателно решение. Според въззивния съд, в обжалваното пред него първоинстанционно решение вторият въпрос е разрешен в отклонение от т. 1 на ТР № 1/2016 г. по тълк.д № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25 май 1961 г. и Постановление № 5 от 24. 11. 1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, търпящо продължителни болки и страдания от смъртта му; Изключителността според разбирането, залегнало в съдебната практика по дела в които се прилагат цитираните тълкувателни разяснения по приложението на чл. 52 ЗЗД, произтича не толкова от родствената връзка, а от житейската близост между родствениците, когато страните са такива (общо живеене, споделяне, подкрепа, взаимни грижи, финансова помощ, общи занимания и пр.), а правилното приложение на закона и тълкувателната практика не предпоставя вида на родствена близост да служи като ограничителен критерий. В случая според въззивния съд са събрани доказателства от първоинстанционния съд за дълбочината на емоционалната връзка с починалия, установените факти са напълно житейски логични, предвид младата възраст на брата и сестрата и обстоятелството, че пострадалият не е имал свое семейство, че заедно са преодолявали загубата на баща си, че ищцата е била подкрепяна всячески от брат си при отсъствието на съпруга ѝ от страната при отглеждане на детето ѝ; Реакцията на ищцата, описана от свидетеля разкрива прояви характерни за преживян силен стрес, последван от нервност, плачливост, общо неспокойство, неспособност да се овладее емоцията; Свидетелят потвърждава, че това състояние продължава, че ищцата приема успокоителни лекарства. Изложеното е дало основание на въззивния съд да приеме, че преживените от ищцата болки и страдания вследствие на внезапната и ненавременна смърт на брат ѝ разкриват изключителност на случая, поради конкретни и установени по делото житейски обстоятелства и следва вредите да бъдат обезщетени. В обжалваната му част въззивното решение е неправилно. Както принципно правилно е приел и въззивният съд в мотивите си, съгласно задължителните за съдилищата разрешения, изложени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че: Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В решение № 92/17. 11. 2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., разрешенията в което настоящият състав изцяло споделя е прието, че от посочените в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са две: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка; Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд; Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, следователно – и за братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците; При преценката за наличието им в тази хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка е необходимо освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, също така и да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от считаната за нормална за съответната родствена връзка; Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14. 01. 2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о.). В случая в обжалваната му част въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна практика на ВС и ВКС, и практика на ВКС. Въззивният съд необосновано е приел, че между ищцата и загиналия вследствие процесното ПТП неин брат, е съществувала особено силна връзка, разкриваща според съда изключителност на случая по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС, поради конкретни и установени по делото житейски обстоятелства, и че поради това ищцата е понесла морални болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения, подлежащи отново поради това на обезщетяване. Подобен извод не може да бъде направен от събраните по делото доказателства, преценявани в тяхната цялост и взаимна връзка, включително и от показанията на разпитания по делото свидетел. Същият, който е съпруг на ищцата, в кредитираните си от въззивния съд показания, дадени пред първоинстанционния съд установява, че от 1996 г. ищцата и брат ѝ били постоянно заедно, в една компания с общи приятели, живеели в един апартамент, включително в една стая, докато през 2002 г. свидетелят се оженил за ищцата. След 2002 г. живеели с ищцата на 300 м. в отделен апартамент като едно семейство; ищцата постоянно била с брат си, били винаги неразделни. Ищцата живеела отделно от брат си, когато през 2009 г. починал баща ѝ, смъртта на когото тя понесла много трудно. Брат ѝ бил опора на ищцата и на майка им. Тогава ищцата се преместила по 2-3 дни да е при тях и на гробищата да ходят заедно, защото свидетелят имал ангажименти в чужбина и отсъствал. Като брат и сестра постоянно били заедно в компании и излизали заедно. Винаги си помагали. Той карал такси, ходел постоянно до летището и вземал сестра си с него постоянно, за да се разходят. Когато се родил синът на свидетеля и на ищцата през 2013 г. свидетелят знаел, че братът ще помага постоянно, понеже той бил в чужбина и разчитал на починалия да помага на сестра си. Починалият брат на ищцата спял у тях до 2016 г. и помагал на ищцата за отглеждането на детето, докато свидетелят го нямало, защото бил в Америка и работел там. Братът помагал, като е ходил до детската кухнята да взима храната за детето, на консултации я карал за детето, на лекар, били си като сиамски близнаци и постоянно заедно, всеки ден, излизали на кафе и вечер. Свидетелят ги пращал на почивка, понеже има апартамент на морето и ищцата била с брат си и детето по 1 месец на морето. Свидетелят не взимал толкова подаръци, колкото починалият носел на неговото дете на всяко идване; детето получавало много подаръци от вуйчо си. До деня на даване на показанията на свидетеля съпругата му нареждала нещата, които починалият е дал и носи негови фланелки. Тя изживяла много тежко смъртта му. Даже получила психично заболяване. Според свидетеля ищцата има заболяване „Хашимото“, като се увеличили стойностите на щитовидната жлеза. Тя страда много. Постоянно ходи на гробищата. Ходи всеки ден. Редували се с нейната майка. След смъртта на брат й има голяма промяна. Преди това си било всичко нормално, била спокойна. Сега вечер не можела да спи. Взима лекарства. Изживява го много. Стряска се насън. Страданието ѝ не е намаляло, откакто брат ѝ е починал, винаги е с огромна тъга в очите. Не може да го преживее и си мисли, че не е истина, че брат ѝ вече го няма, защото били неразделни. Разликата им е 3 години, като ищцата е по-голяма. Починалият винаги ги карал на почивка заедно. Свидетелят уточнява, че под психическото разстройване на ищцата имал предвид не психично разстройване, тя нямала психическо заболяване, а безпокойството вкъщи, изнервянето. Г. не била същата, която е била преди това да се случи. Увеличили се лекарствата, които ги изписва доктор. За психичното състояние и за тази болест „Хашимото“ за щитовидната жлеза тя пие успокоителни. Ходи на консултации при психиатър и взема успокоителни. Първата година като се запознали с ищцата свидетелят ходил у тях по-рядко. 1996-та година тя завършила като абитуриентка, но след 1997 г. решили да се съберат и постоянно бил в тях до 2002 г., когато решили да сключат брак и се отделили в техен апартамент, но той бил наблизо. Според свидетеля по-натам резултатът след смъртта на брат й е това, че ищцата започнала да пие успокоителни, а преди това не е имала такива проблеми. Състоянието на ищцата сега било такова, че трябва да ходи всяка седмица на гробища и не иска да отиват в Америка. Така установеното от разпитания по делото свидетел, според настоящия касационен състав не позволява в случая да се направи извод за изключителност на близостта между ищцата и починалия по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, решение № 92/17. 11. 2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираното в последното решение № 372 от 14. 01. 2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о. Според общоизвестното и нормално, общоупотребимо значение на думата в българския език, изключителността предполага отклонение от типичното или от правилото, нещо, което е извън правилата, извънредно, специално, надхвърлящо нормалната степен, извънмерно, и нищо от така присъщите на изключителността характеристики в отношенията между ищцата и починалия ѝ брат не се установява да е налице по делото. Установеното от свидетеля не сочи на сложили се конкретни житейски обстоятелства, довели до привързаност, която да е станала толкова силна, че смъртта на брат ѝ да е причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка между брат и сестра. Напротив - всичко изложено сочи на установени и съществували между ищцата и брат ѝ, само на нормални, неизключителни, типични за българското общество, родствени отношения между брат и сестра, съответно - и на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между тях, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. Установеното от свидетеля, че ищцата и брат ѝ живеели в един апартамент и даже в една стая докато тя се омъжила през 2002 г., всъщност е нормално за семейните отношения в страната през този период, съобразно и също обичайните жилищни условия за българските семейства тогава. Впоследствие – 14 г. преди процесното ПТП, след като ищцата се омъжила, същата се преместила да живее със съпруга си, макар и наблизо, но в отделен апартамент, съответно – през целия период след 2002 г. до настъпването на процесното ПТП ищцата е имала собствено семейство, съпруг, дете и е живяла в отделно домакинство, което не сочи на някаква изключителност в отношенията ѝ с брат ѝ през целия този период, обусловени от съвместен живот и/или някакви други особени, съставляващи изключение от нормалните отношения брат – сестра, обстоятелства. Този извод не се променя от установеното от свидетеля, че ищцата и брат ѝ и били постоянно заедно и били неразделни, както и че починалият ѝ помагал при гледането на детето ѝ, и дори спял у тях преди да загине, за да ѝ помага през периода, през който съпругът ѝ бил в чужбина, нито пък от това, че ѝ бил опора при преодоляването на загубата на баща им през 2009 г., поради което и тя се нанесла при него и при майка им, за да са заедно и да ходят заедно на гробищата. Все в този смисъл, обичайно за българския бит и близките роднински отношения, а не изключение е и това, че починалият се грижел за детето на ищцата, купувал му много подаръци, ходели заедно на продължителни почивки и излизали често заедно. Всичко така установено не сочи на изискващата се съобразно задължителната практика и практиката на ВКС, изключителност на близостта и връзката между ищцата и починалия, разглеждано в светлината и на останалите показания на разпитания свидетел, от които такава изключителност на отношенията между двамата не се установява. Събраните свидетелски показания в тяхната цялост не установяват и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитала всяка сестра – установените от свидетеля по отношение на ищцата обстоятелства, че смъртта на брат ѝ се отразила и останалите, описани непосредствено по-горе такива обстоятелства, включително това, че ходи често на гробища, като се редуват с майка ѝ, подрежда и носи негови дрехи, има голяма промяна в нея след неговата смърт и изживява много тежко смъртта му, нито пък че е загубила нормалния си сън и предишното си спокойствие, като вечер не може да спи, стряска се насън и е раздразнителна, поради което и взема лекарства в по-големи спрямо предходен период количества, включително успокоителни. Тези, така описани последствия от загубата на брат ѝ, съдът намира за нормално следствие при здрави, също нормални и невлошени отношения между брат и сестра, и за също нормална емоционална реакция при загубата на толкова близък родственик, а не за някакво изключение от правилото. При така изложеното съдът намира, че по отношение на ищцата в случая по делото не са доказани и двете, установени в задължителната и в базираната на нея, каузална съдебна практика на касационната инстанция, кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, което сочи на неоснователност на предявения иск и налага неговото отхвърляне в цялост, включително и в частта му, за която същият е уважен от въззивния съд – за сумата от 20000 лв. по главницата, със законните последици. При този изход на делото в касационната инстанция ищцата няма право на разноски в производството, а ответникът – касатор има право на такива за трите съдебни инстанции в установеният по делото да са действително извършени, размер. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 98 от 26. 10. 2021 г., постановено от Бургаски апелативен съд по в.гр.д. № 266 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която след отмяна на първоинстанционно решение № 2 от 31. 03. 2021 г., постановено от Ямболски окръжен съд по гр.д. № 473 по описа на съда за 2020 г. в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от Г. Я. К. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ за сумата 20000 лв. по главницата, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена да заплати на Г. Я. К. сумата 20000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат ѝ Д. Я., починал на 14. 09. 2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на същата дата по вина на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД водач, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14. 09. 2016 г. до окончателното изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Я. К. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД да ѝ заплати сумата 20000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат ѝ Д. Я., починал на 14. 09. 2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на същата дата по вина на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД водач, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14. 09. 2016 г. до окончателното изплащане. ОТМЕНЯ решение № 98 от 26. 10. 2021 г., постановено от Бургаски апелативен съд по в.гр.д. № 266 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена да заплати по сметка на Бургаски апелативен съд сумата 1200 лв. държавна такса за двете съдебни инстанции и в частта му, с която /след изменение по реда на чл. 248 от ГПК/ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена да заплати на адв. Надежда Н. К. от САК разноски по водене на делото в размер на 751 лв. ОСЪЖДА Г. Я. К., ЕГН: [ЕГН] да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК] сумата 430 лв. – заплатени държавни такси за произнасяне по допускане на касационно обжалване и за касационно обжалване. Решението е постановено при участието в делото като трето лице помагач на страната на ответника, на С. И. С., ЕГН: [ЕГН]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: