Р Е Ш Е Н И Е № 494 гр. София, 19 декември 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1563/2014г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Б. и на назначения му служебен защитник срещу решение №305/06.08.2014г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдена обявената по нохд №3530/2013г. присъда на Софийски градски съд. В депозираната жалба се визират бланкетни оплаквания за допуснати от контролираната инстанция съществени процесуални нарушения, изразяващи се в повърхностна оценка на приобщените доказателствени източници, довело до ангажиране на наказателната отговорност на Г. Б., при необезпеченост на повдигнатото срещу него обвинение. Аргументира се обективна и субективна престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние, с поставен акцент на обстоятелството, че взетият от И. Л. предмет /мобилен телефон, марка „марка”/ представлява „залог” за възстановяване на дължимата се на подсъдимото лице парична сума, като липсва намерение за неправомерно своене. Релевира се и явна несправедливост на наказанието, несъответно на тежестта на престъплението и личната опасност на автора на посегателството. Предлага се упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.т.2 - 4 от НПК, чрез отмяна на атакувания въззивен акт и оправдаване на Г. Б. или връщане на делото за ново разглеждане от Софийски апелативен съд, или чрез неговата ревизия в санкционната му част. В съдебно заседание на 16.12.2014г. подсъдимият Б. и неговият процесуален представител устно и с представена писмена защита поддържат жалбата, и пледират за правоприлагане на чл.354, ал.1, т.т.2 - 4 от НПК. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на въззивното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда от 05.03.2014г., по нохд №3530/2013г., Софийски градски съд е признал Г. И. Б., за виновен в това, че на 29.01.2013г., в [населено място], отнел чужда движима веща, на стойност 36 лева, от владението на И. Г. Л., с намерение противозаконно да я присвои, употребявайки за това сила, като деянието е извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „А” и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор, и оправдал подсъдимото лице за инкриминирания предмет на посегателство - пари в размер на 30 лева. С решение №305/06.08.2014г., Апелативен съд - София, в производство по внохд №298/2014г., инициирано по протест на представителя на обвинителната власт и по жалба на подсъдимия Б. е потвърдил присъдата. Касационната жалба на Г. Б. е неоснователна. При реализирания инстанционен контрол, настоящият съд не констатира дерогиране на правните предписания на чл.чл.13 и 14 от НПК, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес – осъществяване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. Декларативно поднесените доводи за неизпълнение задълженията на решаващия орган за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и за пороци в оценъчната дейност на инкорпорираните доказателства, са неоснователни. Първостепенният и въззивен съд са предприели следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина при разглеждане на казуса, и подложили на задълбочен анализ дадените в хода на наказателното разследване обяснения на Г. Б. и свидетелски показания на И. Л., И. Н., А. Р., А. Т., Б. Л., М. З., Т. Й., А. С., К. Б. и Й. Й., като съществуващите в тях противоречия са преодолени чрез прецизно съпоставяне на съдържимите се в посочените гласни доказателствени средства фактически данни помежду им и при тяхната корелативна интерпретация, във взаимовръзка с останалия писмен доказателствен материал и с експертните заключения. Доказателствената съвкупност, приобщена по предвидения процесуален ред, очертава убедително и с изискуемия се интензитет приетата от съдебните инстанции фактология за извършено на 29.01.2013г., в жилище, находящо се в [населено място], на [улица], престъпно посегателство против собствеността, при което подсъдимият Б. принудително, чрез употреба на сила /притискане на И. Л. в подлакътник на диван и нанасяне на удари с ръка по главата и тялото му/, е отнел от пострадалото лице мобилен телефон „марка”, на стойност 36 лева. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Г. Б. се субсумира от особената норма на чл.199, ал.1,т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.„А”от НК. Грабежът е сложно престъпление, включващо две прояви /принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ/, всяка от които сама по себе си осъществяваща състав на престъпно деяние, като дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена опасност. При визираното умишлено съставно престъпление съотнасянето и зависимостта между отделните посегателства се изразява в това, че принудата е средство, начин и условие за извършване на кражбата, поради което тя предхожда или се извършва едновременно с отнемането на вещта, освен при грабежоподобната кражба по чл.198, ал.3 от НК, при която употребените сила и заплашване са насочени към запазване владението върху откраднатата вещ. Използваната на 29.01.2013 година, от подсъдимото лице спрямо пострадалия Л., принуда за отнемане на мобилен телефон, марка „марка”, и последващите действия по прекъсване на владението на собственика и установяване на своя фактическа власт върху чуждия предмет, консумират обективните и субективни дадености на лимитирания състав, като с оглед предходното осъждане по нохд №75/2000г. на Кюстендилски окръжен съд за престъпно деяние по чл.115 от НК, инкриминираното престъпление е квалифицирано, при условията на опасен рецидив. В коментирания смисъл, неиздържани са възраженията за престъпна обективна несъставомерност, при поставен акцент на обстоятелството, че мобилният телефон е предоставен в „залог” до предаване на дължимата се от И. Л. на Г. Б. парична сума за положената от него работа на строителен обект в [населено място], като последният е упражнил правото си на задържане върху предмета до уреждане на техните финансови отношения. Залогът, уреден в чл.149-чл.165 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, представлява договор /двустранна сделка, консенсус/, сключен при свободно формирана воля на съконтрахентите, за действителността на който е необходимо доброволното предаване на вещта на кредитора или трето лице, определено от него или длъжника. Институтът категорично изключва употребата на насилие спрямо личността, при предаване на предмета, обезпечаващ вземането, каквато е конкретиката в настоящото дело. Несъстоятелно е да се обсъжда и твърдяното от защитата упражняване на право на задържане, което се реализира чрез изрично изявление до изпълнението на възникнали при граждански правоотношения задължения, което също изключва принудително въздействие като средство за придобиване на фактическа власт върху вещите, които се задържат. Налице е и изискуемият се от чл.199, вр.чл.198 от НК умисъл при извършване на престъплението, настоятелно оспорван от подсъдимия Б. с аргументи, очертаващи неговото желание за получаване на обещаната му от И. Л. сума пари, за положения от него труд като строител. Действително престъплението се осъществява при пряк умисъл, когато извършителят се насочва към причиняване на предвидените общественоопасни последици, при което целта е свързана с постигане на този резултат, включва се в съдържанието на вината и характеризира същата. Възможно е обаче съответните обществеоопасни последици да бъдат не само крайна цел на автора на противоправния акт, но и негова междинна, опосредяваща цел или елемент от комплексна цел, или неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът разбира, че не може да не настъпи. Такива изводи формират коментираните фактически данни по делото. Константно положение в доктрината и съдебната практика е, че вината в очертаните разновидности на умисъла и непредпазливостта, не изчерпва субективните параметри на престъплението, в обхвата на които са мотивите /подбудите/, целите, намеренията, чувствата и преживяванията на дееца, обмислянето на решението за извършване на посегателството, спокойното или възбудено състояние, при което то е взето или се изпълнява. Наказателноправното значение на тези допълнителни, невключени във вината психични елементи на престъпното деяние са определени от материалния закон, чрез тяхното въздигане в конститутивни признаци на основни, по-тежко или по-леко наказуеми състави, когато влияят върху степента на обществена опасност на посегателството, или чрез отреждане на нужното внимание при диференциране на наказателната отговорност, което първостепенният и въззивен съд са съобразили. В тази насока обосновано е приета доказаност на предвиденото в особената норма намерение за противозаконно присвояване, въз основа на фактите, сочещи на заявен отказ да се върне мобилния апарат на И. Л., освен при изпълнение на поставените от автора на престъплението условия и на отнасяне на подсъдимия към инкриминирания предмет като към свой, което недвусмислено възпрепятства упражняването на правото на собственост чрез държане, владеене и разпореждане с вещта, а в изрично наведените обстоятелства за предхождащите престъпния акт събития, с юридически усет са открити причините за извършване на престъплението и те са преценени като мотивацията на дееца на неправомерното посегателство. По справедливост, при стриктно съблюдаване на обществената опасност на инкриминираното престъпно посегателство и личността на неговия автор, и в съответствие с лимитираните в чл.36 от НК цели, в рамките на изключително смекчената наказателна отговорност по чл.55, ал.1, т.1 от НК, са отмерени санкционните последици на подсъдимия Б.. При индивидуализация на наказанието - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода са взети предвид характеризиращите тежестта на престъплението време и място; механизъм на извършване на деянието, обективиран във формата и интензитета на употребената принуда; стойностните измерения на инкриминирания предмет /36 лева/; параметрите на инцидентно и внезапно възникналия умисъл, в състояние на гняв и раздразненост от проявената от пострадалото лице финансова некоректност. Професионално са интерпретирани и създалите се между Г. Б. и пострадалото лице взаимоотношения преди инкриминираното престъпление, в обсега на които подсъдимият не е получил дължимите му се пари за положения от него на строителния обект труд, внушили му чувството, че е „измамен” и провокирали го към агресия и насилие спрямо жертвата. Отчетени са и значимите за личната опасност на дееца данни - възраст, социален статус, затруднено финансово положение, опит за ресоциализация след освобождаването му от затвора чрез общественополезен труд, обременено съдебно минало /осъждан с влязла в сила присъда по нохд №690/1998г. на Софийски РС за престъпление по чл.129 от НК, която не е релевантна за правната квалификация –опасен рецидив по чл.199, ал.1, т.4 от НК/ и изтеклия кратък период от време от изтърпяване на осъждането по нохд №75/2000г. на ОС-Кюстендил – индиция за изградени антисоциални навици и демонстрирана упоритост, обуславящи адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функция санкции. В контекста на изложеното и при очертаната липса на ефективно предупредително-възпиращо въздействие чрез постановените спрямо Г. Б., и предшестващи настоящото дело присъди, предявеното искане за ревизия на решението, чрез правоприлагане на чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК и редуциране на наложеното наказание, е необосновано, като уважаването му би довело до безнаказаност. Мотивиран от изложените съображения касационният състав счита, че в пределите на предоставената му компетентност в това съдебно производство, следва да остави в сила постановения въззивен акт на Апелативен съд-София, по внохд №298/2014г., с който е потвърдена първоинстанционната присъда от 05.03.2014г. на Софийски градски съд. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №305 от 06.08.2014г., по внохд №298/2014г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.