Р Е Ш Е Н И Е № 356 С., 27.11.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 441 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Д. П. Ш. от [населено място],чрез процесуалния представител – адвокат З. и от Министерството на отбраната чрез процесуалния представител юрисконсулт Я. против въззивно решение от 4.07.2011г. по в.гр.д. № 4365/2010г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 26.11.2009г. по гр.д.№ 37696 по описа за 2008г. на Районен съд София,като е уважен предявен иск с правно основание чл.225 ал. 3 от КТ до размер на 77.62лв.за периода 17.10.07г.-19.11.08г. и е оставена без разглеждане жалбата на МО в частта относно разноските и за тях производството е прекратено. Касационното обжалване е допуснато само по касационната жалба на Д. П. Ш., с определение № 992 от 29.06.2012г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, по поставения въпрос за начина,по който следва да определи размера на следващото се обезщетение за незаконно недопускане до работа в случай,при който уволнението е извършено преди деноминацията/през 1994г./,а лицето е възстановено на работа след деноминацията /съдебното решение е влязло в сила през 2007г./ Въпросът е поставен,за да се прецени как следва да се съотнесат настъпилата по силата на закона деноминация, общото правило,че брутното трудово възнаграждение се определя въз основа на последното получено от работника или служителя месечно възнаграждение и целта на нормата на чл.345 от КТ да се овъзмезди лицето за реалните му вреди от недобросъ-вестното поведение на работодателя. В съдебно заседание страните не се явяват е не се представляват. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното: Няма спор по фактите: К. Д. П. Ш. е работил в закритото издателство на Министерство на отбраната”Св.Г. П.” на длъжност „отговорен секретар на списание”Сигнал”.Трудовото му правоотношение е прекратено с връчена на 12.09.94г. заповед на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради изменение в щата и военизиране на длъжността.След обжалване – е възстановен на заеманата преди уволнение длъжност,като съобщението за възстановяване по чл.345 ал.1 от КТ е получил на 15.10.07г.В законоустановения седемдневен срок, на 17.10.07г., тъй като издателството,в което е работил не е съществувало,се е явил в Министерството на отбраната,спрямо което исковете му по чл.344 от КТ са били уважени и заявил готовност да започне работа.Не е допуснат,поради което претендира обезщетение за времето от явяването си на 17.10.07г.до предявяване на иска на 19.11.08г. Видно от мотивите към решението,с което е разрешен спора по чл.344 от КТ - издателство ”Св.Г. П.”е закрито със заповед №ОХ-470 от 30.06.1999г.Преди това със заповед № ОХ-286 от 20.04.1999г. на министъра на отбраната е образувано [фирма]. В. съд е преценил,че са налице предпоставките по чл.225 ал.3 от КТ за присъждане на обезщетение за незаконно недопускане до работа,като е определили размера му съобразно нормата на чл.228 ал.1 от КТ – на базата на брутното трудово възнаграждение за месеца,предхождащ уволнението/което след деноминацията е 5.94лв./. По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл.225 ал.3 от КТ - обезщетението за незаконно недопускане до работа е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на явяването до действителното допускане на работа.Законодателно – в чл.228 от КТ е уредено общото правило,по което се определя размера на брутното трудово възнаграждение – въз основа на последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено /другото може да е предвидено-съгласно ал.2 на същия член - в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор и е в по-голям размер,но в случая подобни данни – към релевантния момент няма/. Настъпилата по силата на закона деноминация следва да бъде съобразена доколкото 1 000стари лева се заменят с един нов,но сама по себе си тя не може да обоснове извод за компенсация на касатора.Това е така,защото за периода от 1994г./когато е прекратено трудовото му правоотношение / до 2007г./когато е възстановен на работа/ - е изминал значителен период от време /13години/, настъпили са съществени промени както по отношение на работодателя /издател-ството ”Св.Г. П. е закрито,образувано е ново [фирма]/,така и по отношение на заеманата длъжност /касаторът е бил отговорен секретар на списание”Сигнал”,а понастоящем се издава не списание,а вестник „Българска армия” и ищецът не е представил доказателства дали длъжността,на която е бил възстановен и сега съществуващата са идентични по функции,изисквания за заемане,вид на изпълняваната работа/.При липса на установени вреди, следва да се приложи общото правило на чл.228 от КТ за определяне на брутното трудово възнаграждение. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е правилен и следва да бъде потвърден,поради което,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение от 4.07.2011г. по в.гр.д. № 4365/2010г.на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :