Р Е Ш Е Н И Е № 139 София, 24.06. 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 50 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. Н. Р., представляван от своята майка и законен представител И. И. Р., чрез пълномощника му адвокат М. Г., против решение № 495 от 9.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 582 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Враца, гражданско отделение, с което е отменено решение № 474/14.06.2012 г. по гр.д. № 34/2012 г. на Районен съд-Враца и вместо него е постановено друго за намаляване завещателните разпореждания на И. Р. М., поч.27.02.2011 г., обективирани в саморъчни завещания от 20.11.2011 г. в полза на И. Н. Р., обявени с протокол от 11.03.2011 г. при нотариус В.В. с район на действие РС-В. до размера на ¼ и възстановяване на запазената част на М. П. Р. и Р. И. М. от наследството на И. Р. М., поч.27.02.2011 г. в размер на ¼ за всеки от тях. В касационните жалби са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неправилно приложение на материалния закон. М. П. Р. и Р. И. М. считат, че касационната жалба е неоснователна. Претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 79 от 14.02.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „какво е правното значение при предявен иск по чл.30 ЗН на обстоятелството, че ищеца-наследник по закон, в резултат на разпоредителни сделки с наследството от общия наследодател, извършени след обявяването на завещание, е получил размера на запазената си част чрез имоти и други вещи”. Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване е относим към настоящия правен спор, решението по който е постановено при следните безспорни между страните факти: ищците и бащата на ответника са наследници по закон на И. Р. М., починал на 27.02.2011 г.; с две саморъчни завещания от 20.11.2010 г. И. Р. М. е завещал на своя внук – ответника И. Н. Р. своите движими и недвижими имоти и вещи и банкови сметки, които завещания са обявени с протоколи от 11.03.2011 г.; ищците са приели наследството на И. М. по опис /ч.гр.д. № 2515/2011 г. на В./, вписан на 4.01.2012 г., включващо 1 апартамент, 12 поземлени имота и 2 автомобила, две лични сметки на стойност 14 548.36 лв. и 10 160.25 лв., фирмена сметка на [фирма] за 11 209.76 лв. и фирмена сметка на [фирма] за 14 801.93 лв.; с нот. акт №106/2011 г от 14.04.2011 г. бащата на ответника е продал на ищеца Р. М. наследствената си 1/6 ид.ч. от апартамента; с договор от същата дата тримата наследници по закон продават помежду си идеални части от леките автомобили, като уреждат отношенията си за тези движими вещи, останали в наследство от общия им наследодател; с пълномощно, с нотариална заверка на подписите от 15.04.2011 г. ищците са упълномощили бащата на ответника да ги представлява при уреждане отношенията за земеделските земи, останали в наследство от И. М., като са заявили, че са удовлетворени за своите дялове и ид.ч. от тези земи; търговското предприятие на наследодателя [фирма], след отказ на ищците по декларация с нотариална заверка на подписите от 15.04.2011 г. от наследствените им права по отношение припадащите им се дялове в дружеството и след прехвърляне на предприятието, е с управител и едноличен собственик на капитала Н. Р., баща на ответника. Съдът е приел, че завещателното разпореждане е универсално, тъй като едното завещание от 20.11.2010 г. е за всички движими и недвижими имоти, а другото завещание от същата дата за всички влогове и парични суми, като липсва завещателно разпореждане с конкретно индивидуализирано имущество в полза на ответника И. Р.. Универсалното завещание придава на ответника качеството наследник и при заявено искане за възстановяване на запазена част не следва да се формира маса по реда на чл.31 ЗН, тъй като не остават свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което е тяхна запазена част от наследството. З. разпорежда е произвело действие с обявяването му с протокол от 11.03.2011 г. С последващите сделки между наследниците по закон на И. Р., същите са игнорирали неговата воля посочена в универсалното му завещание в полза на ответника И. Р., който не е участвал в тези сделки, поради което и тези сделки не могат да обезсилят волята на наследодателя посочена в саморъчното му универсално завещание от 20.11.2010 г. Ищците могат да искат възстановяване на запазената им част от наследството на наследодателя им И. Р., ако тя е накърнена със завещателно разпореждане или дарение. В случая И. Р. след смъртта си е оставил съпруга и две деца, които имат право на запазена част всеки по 1/4 или общо 3/4. Следователно неговата разполагаема част, която е могъл да завещае на лице, което няма качество на наследник с право на запазена част /внука И. Р./ е била 1/4. Затова саморъчните завещания от 20.11.2010 г., които съдът приема за едно универсално завещание, следва да бъдат намалени до размера на запазената част по 1/4 за всеки от ищците, тъй като намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството, която в настоящия случай е 1/4 ид. част. По основанието за допускане на касационно обжалване: Според чл.28, ал.2 ЗН частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част от наследството. С този текст е определена юридическата природа на запазената част, която законодателят приравнява към наследството /което особено ясно проличава в случаите на безвъзмездно разпореждане с цялото имущество чрез завещание или дарение, в които случаи намаляването става с дробта, съставляваща запазената част на наследника без да имат значение конкретните елементи на наследството/. Правото да се поиска възстановяване на запазена част от наследство е самостоятелно субективно потестативно право. То може да бъде упражнено чрез сезиране на съда /чрез иск или възражение/ или чрез доброволно уреждане на отношенията между облагодетелствания от завещание и/или дарение и наследниците със запазена част при взаимни отстъпки. След като правото да поиска възстановяване на запазената си част е упражнено, то наследникът не разполага с друго потестативно право по чл.30 от ЗН да иска възстановяване на запазената му част по отношение на друго имущество /извън това, което вече е предмет на заявената претенция или чрез което доброволно са уредени отношенията/, а разполага с възможността да иска допълване до пълния размер на накърнената му запазена част чрез намаляване безвъзмездното разпореждане и за друг имот. Във всички случаи при предявен иск по чл.30 ЗН съдът следва да отчете упражнено ли е вече потестативното право на възстановяване на запазена част чрез сезиране на съда или чрез споразумение между наследниците по закон и облагодетелствания от извършеното от наследодателя едно или повече безвъзмездни разпореждания. По основателността на касационната жалба: Неоснователни са доводите за процесуална недопустимост на въззивното решение, тъй като завещателните разпореждания са намалени до размер на ¼, а запазената част на ищците е възстановена в размер на по ¼ за всеки и тъй като е извършено намаляване освен в полза на ищците, и в полза на друг наследник по закон, който не участва по делото и не е предявил искове претенции. Съдът е формирал воля, че запазената част на всеки от ищците е ¼ и намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството, която е ¼. Обстоятелството, че тази воля е неточно отразена в диспозитива – завещанията са намалени с ¼, а са възстановени запазените части на ищците общо в размер на 2/4 – съставлява очевидна фактическа грешка. Не е налице и произнасяне извън претендираното от ищците възстановяване на запазена част от всеки от ищците от по ¼ за всеки. Неоснователна е и тезата на законния представител на ответника, че е постигнато споразумение за възстановяване на запазената част на наследниците по закон в размер на 1/4 от наследството за всеки, т.е. че ищците вече са упражнили потестативното си право на възстановяване на запазената си част. Установено е единствено, че след смъртта на И. М. между преживялата му съпруга и синовете му са сключени сделки с имущество останало в наследството му. В тези сделки обаче наследникът по завещание не е участвал, поради което същият не е изразил воля да отдели от завещаното имущество за възстановяване запазената част на наследниците по закон. Ако И. Н. Р. приеме наследството по завещание, тези сделки ще му бъдат непротивопоставими. Неоснователни са и доводите, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице универсално завещателно разпореждане. Волята на завещателя действително е отразена в два документа от 20.11.2010 г. – с единия са завещани всички движими и недвижими вещи и имоти, а с другия всички банкови сметки – но безспорно волеизявлението е всички имущества на И. М. след смъртта му да преминат към неговия внук И. Р. и следователно се касае до универсално завещателно разпореждане. Въз основа на универсално завещателно разпореждане, обективирано в два завещателни акта от 20.11.2010 г. на И. М., И. Р. има правото да придобие цялото наследство на завещателя. Съгласно чл.48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а съгласно чл.61, ал.2 ЗН недееспособните приемат наследството само по опис. Изискването важи както когато недееспособния наследява по закон, така и когато наследява въз основа на универсално завещание. Касае се до приложение на императивна правна норма. Съдът е бил длъжен да даде указания на ответника да заяви при условията на чл.51, ал.1, изр.второ ЗН дали приема наследството по завещание и да предприеме действия по приемане под опис, като се има предвид, че съгласно практиката на ВКС /решение № 187/20.04.2011 г. по гр.д. № 1780/2009 г. на ВКС, І г.о./ пропускането на тримесечния срок по чл.61, ал.1 ЗН не лишава недееспособния от възможността по късно да приеме наследството. В обобщение въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Враца, който да даде указания на ответника да заяви дали приема наследството по завещание и да предприеме действия по приемане по опис, след което да пристъпи към разрешаване на спора при съобразяване дали ответникът е приел наследството по завещание или не. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 495 от 9.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 582 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Враца, гражданско отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Враца. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: