Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №   348   гр. София, 13 октомври  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева      2. Жанина Начева     при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Чобанова …………………………………............... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 352 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и жалба от защитника на подсъдимия П. М. В. против решението на Софийския апелативен съд от 24.04.2009 г. по в. н. о. х. д. № 163/09 г. В протеста е развито касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът твърди, че Софийският апелативен съд неправилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства част от данните за личността на подсъдимия – неговата възраст и прекараното детство в социални заведения. За сметка на това е подценил изключително високата степен на обществена опасност на деянието. Тя се е проявила в начина, по който подсъдимият е извършил самото престъпление, в целенасочените действия за подготовка и премахване на пречките пред изпълнението, както и в поредицата действия, за да прикрие следите от своето поведение. В съчетание с факта, че престъплението е било извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане, посоченото ясно разкрива необходимостта да се наложи по-строго наказание на подсъдимия В. В жалбата на защитника на подсъдимия (адв. Иванов) се изтъкват касационните основания за нарушения по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Правят се няколко отделни искания - за отменяване на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, а като алтернатива – за изменяване на решението и намаляване размера на наложеното наказание. Излагат се доводи за съществени процесуални нарушения– липса на ефективна защита поради недостатъчно квалифициран адвокат, непълнота в обстоятелствената част на обвинителния акт, използване на процесуално негодни доказателствени средства, фактически констатации, които почиват единствено върху самопризнанието или върху недопустими предположения, в резултат на което се е стигнало до неправилно приложение на закона с осъждането на подсъдимия. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста и намира въззивното решение за законосъобразно, поради което предлага протестът и жалбата да бъдат оставени без уважение. Защитникът поддържа жалбата. Подчертава липсата на квалифицирана защита и пропуска на съда да коментира показанията на двама от свидетелите. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 52 от 10.12.2008 г. по н. о. х. д. № 121/08 г. Видинският окръжен съд е признал подсъдимия П. М. В. за виновен в това, на 14.02.2007 г. в с. Б., Видинска област по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост умишлено да е умъртвил малолетния М. П. С. , поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 6, пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 НК е наложил наказание доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване. На основание чл. 68 НК съдът е постановил отделно изтърпяване на наложеното наказание по н. о. х. д. № 9/06 г. в размер на четири месеца лишаване от свобода. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. С решение от 24.04.2009 г. по в. н. о. х. д. № 163/09 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата в частта за наказанието, което е намалил на двадесет години лишаване от свобода, смекчил е режима от специален на усилено строг и е определил общ режим на изтърпяване на наказанието по н. о. х. д. № 9/06 г. В останалата част присъдата е потвърдена. Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража. Касационният протест и касационната жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Защитникът счита, че въззивният съд е допуснал множество съществени процесуални нарушения, с които е било нарушено правото на защита на подсъдимия. Неправилно е кредитирал протокола за оглед на местопроизшествие, който е негоден източник на доказателства - веществените обекти са били иззети без съдебно разрешение или одобрение в противоречие с императивната разпоредба на чл. 161 НПК. Разпоредбата на чл. 161 НПК, на която се позовава защитникът, регламентира претърсването и изземването, поради което няма отношение към огледа на местопроизшествието. В конкретния случай изземването не може да бъде разглеждано изолирано, а като част от обективно и взаимосвързани действия – в разглежданата ситуация с огледа на местопроизшествие, върху чието осъществяване не се разпростира съдебният контрол, респективно съставеният протокол е могъл да бъде зачитан като валиден източник на доказателства. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 118 НПК, мотивирано с аргумента, че съдът е отчитал показанията на св. Ф св. Жиков, макар те да са извършвали разпит на подсъдимия. В случай законосъобразно е прието, че полицейските служители не са участвали в друго процесуално качество в наказателното производство, поради което не е имало процесуална пречка да бъдат разпитвани като свидетели. Освен това, Софийският апелативен съд не е кредитирал онази част от показанията, в която св. Ф св. Жиков са възпроизвели изявления на подсъдимия В следователно правото на защита на подсъдимия не е понесло изтъкваното от защитника ограничение. Въззивният съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и в нужната степен е аргументирал пътят на своите разсъждения. Достоверността на самопризнанието от досъдебното производство е било внимателно проверено и обясненията на подсъдимия В са били обсъдени както поотделно, така и в съвкупност със свидетелските показания, писмените материали, веществените доказателства и заключенията на експертите, в т.ч. обективните находки по трупа на пострадалия, констатираните наранявания при освидетелстването на подсъдимия, които по време са отговаряли на причиняването на телесните увреждания на малолетния С. , а съобразно техния вид са хармонизирали напълно с обясненията на подсъдимия относно специфични белези на фактическото посегателство, с особеностите на обстановката и на терена, установени при огледа на местопроизшествието, констатираните следи от кръв в поднокътното пространство на ръцете на подсъдимия. Затова, въззивният съд не е нарушил забраната по чл. 116, ал. 1 НПК, а фактическите констатации е изградил въз основа на логически последователна и единна система от надлежно събрани по делото доказателства. В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК в жалбата се изтъква и пропуска да се обсъдят показанията на св. Й на св. Ц. От фактическа с. е било прието за установено, че св. Й, св. Ц св. Ангелов първи са открили пострадалия, а впоследствие подсъдимият В е показал мястото на убийството и пътя, по който той е преминал до мястото, където е оставил трупа на детето. Възприетите фактически положения не са в съществено противоречие със смисъла на свидетелските показания, интерпретирани в касационната жалба от защитника. Липсата на подробно обсъждане на показанията на отделен свидетел не е съществено процесуално нарушение, щом съдът е оценил показанията на всички разпитани свидетели като непротиворечиви и в съгласие както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Процесуалните аргументи за недостатъци в обвинителния акт са напълно неприемливи. В обвинителния акт са описани всички специфични признаци, присъщи за конкретното деяние и обстановката, при която то е осъществено. Достатъчно ясно е конкретизиран и прекият умисъл на подсъдимия. Мотивът на престъпното деяние не е елемент от състава на престъплението, предмет на обвинение, поради което непосочването му в обвинителния акт не е съществено процесуално нарушение. Софийският апелативен съд законосъобразно е отхвърлил и останалите възражения на защитника, които по сходен начин са формулирани пред Върховния касационен съд. Следва да бъдат споделени подробно изложените съображения, че правото на защита не е нарушено с отказа да се върне делото на досъдебното производство за повторен разпит пред съдия, след като на подсъдимия е била предоставена възможност ако поиска да даде обясненията си устно и непосредствено пред съдебния състав, който разглежда и се произнася по същество на обвинението. Въззивният съд законосъобразно е отчел разпоредбата на чл. 224 НПК относно възможността защитникът да присъства при извършването на съответни действия по разследването. Съобразил е наличието на достатъчно други данни, въз основа на които се е уверил, че вещото лице И. е била назначена като експерт тъкмо по това дело, а служебният з. е бил определен да подпомага защитата именно на подсъдимия. Подробно е отговорил и на довода за съществено процесуално нарушение при взимането на образци за сравнително изследване с оглед нуждите на съответната експертиза. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1 , т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Софийският апелативен съд нито е подценил, нито е надценил специфичните обстоятелства от значение при индивидуализация на подходящото по вид наказание лишаване от свобода, което в размер на двадесет години съответства на тежестта на престъплението и личността на неговия автор, и в максимална степен може да постигне целите по чл. 36 от НК. Протестът и жалбата в са неоснователни, поради което присъдата на Софийския апелативен съд следва да бъде оставена в сила. При тези съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 12, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд от 24.04.2009 г. по в. н. о. х. д. № 163/09 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: