Р Е Ш Е Н И Е № 39 гр. София, 14 март 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ : МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря и Н. Пелова, с участието на прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Грозева к.д. дело № 1098/21 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 341, т. 1 от НПК по жалба на адв. М. М. – защитник на подс. Т. В. Е. срещу присъда на СГС № 260112 от 5.07.2021 г. по внохд № 4624/20 г. В жалбата на адв. М. са релевирани касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се неправилно приложение на материалния закон, поради квалифициране на деянието като извършено на „пешеходна пътека“ и поради недоказаност на вината на подсъдимия по чл. 343, ал. 3 от НК, въпреки положените усилия от въззивната инстанция. Настоява се, че въззивният съд е пренебрегнал доказателствата по делото, позволяващи преквалифициране на деянието по привилегирования състав по чл. 343а от НК. В допълнението към жалбата, /депозирано в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК/ са развити подробни съображения и е заявено третото касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Касаторът възразява срещу приетата от въззивния съд фактическа обстановка, относно мястото на удара и срещу това, че за изграждането й, съдът неоснователно е кредитирал показанията на пострадалата, игнорирайки описаната от подсъдимия фактология в обясненията му. Направени са оплаквания срещу качеството на въззивния съдебен акт, в който се съдържали противоречия и необсъждане на всички доводи на защитата, включително и относно приложимостта на чл. 343а, ал. 1, б. В, вр. чл. 343, ал. 3/ предишна ал. 2/ пр. 6, б. а от НК. В заключение се отправя искане за отмяна на въззивната присъда и за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с приложението на чл. 78 а от НК. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подс. Е., адв. М. поддържа касационната жалба и допълнението към нея с всички развити в тях доводи. Подсъдимият Е. в последната си дума заявява, че желае да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция, с която е приложен чл. 78 а от НК. Адв. Б. – повереник на частната обвинителка се придържа към депозирания от нея отговор – възражение срещу касационната жалба и твърди, че въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, приемайки, че деянието е осъществено на „пешеходна пътека“. С отказа си да приложи чл. 343 а от НК, СГС не е нарушил материалния закон, тъй като наличието на квалифициращо обстоятелство по чл. 343, ал. 3 пр. 6 от НК се явява пречка за това. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата на подс. Е. е неоснователна и атакуваната с нея присъда следва да остане в сила, тъй като въззивният съд не е допуснал твърдените от касатора нарушения. ВКС –трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и обсъди касационната жалба в рамките на правомощията си и с оглед предмета на касационна проверка намери следното : Жалбата е основателна, по различни от развитите в нея съображения. С присъда № 40610 от 12.02.2020 г. постановена по нохд № 12058/2018 г. СРС, 105 състав, признал подс. Т. В. Е. за виновен в това, че на 23.12.2017 г. в [населено място], при управление на МПС /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], след извършване на маневра завиване на ляво, нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 65 от ЗДП и по непредпазливост причинил на Е. С. И. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК- престъпление по чл. 343, ал.1, б. Б, пр. 2 вр. чл. 342, ал.1 от НК, поради което на основание чл. 78 а от НК го освободил от наказателна отговорност с налагането на административно наказание глоба в размер на 2000 лв., като го оправдал за това деянието да е извършено на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДП в района на кръстовището с [улица]и за това да е нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 116, чл. 119, ал. 4 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДП , както и по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 3 от НК. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. По протест на прокурор от СРП и по жалба на частната обвинителка Е. И. СГС образувал внохд № 4624/20 г., по което с присъда № 260112 от 5.07.2021 г., на основание чл. 336, ал.1, т. 1 от НПК отменил присъдата на СРС - в частта, в която подс. Е. е признат за невиновен по по – тежко наказуемия състав за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б А пр. 2 от НК и е признат за виновен по по- леко наказуемия състав за престъпление по чл.343, ал. 1 б. Б пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК и вместо нея : - признал подс.Т. В. Е. за виновен в това, че на 23.12.2017 г. в [населено място], при управление на МПС Опел З. с ДК [рег.номер на МПС] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]в района на кръстовището с [улица], на пешеходна пътека на [улица]при извършване на маневра завиване на ляво нарушил правилата за движение по пътищата : чл. 65 от ЗДП, чл. 116 от ЗДП, чл. 119, ал. 4 от ЗДП и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДП и не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека и все още намираща се на нея пешеходка, като не спрял и по непредпазливост причинил на Е. С. И. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал.3, вр. ал. 1, б. Б пр. 2 вр. чл. 342, ал.1 от НК, поради което на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК го осъдил на десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подс. Е. да заплати направените от СГС разноски в размер на 1 794 лв. и 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист. Потвърдил присъдата в останалата й част. В началото, ВКС следва да очертае пределите на дължимата касационна проверка, поради това, че в жалбата са наведени доводи, които не подлежат на обсъждане в настоящото производство и те се свеждат до следното : 1.ВКС не дължи отговор на оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, /отнасяща се до мястото на удара върху пътното платно и поведението на подсъдимия по време и след деянието/, тъй като не е инстанция по фактите. Осъществявания от касационната инстанция контрол касае преценка на правилността на начина, по който съдът е достигнал до вътрешното си убеждение по фактите и правото. 2.На следващо място в обхвата на касационна проверка не попада направеното с допълнението към жалбата и извън срока по чл. 350, ал. 2 от НПК, оплакване за „явна несправедливост на наказанието“, тъй като процесуалната роля на този документ е да доразвие и детайлизира аргументацията на вече релевираните в срок касационни основания, а не да въвежда напълно нови. В сърцевината на наведените в жалбата доводи е поставено оплакването за неправилното приложение на материалния закон, което е изведено като пряка последица от игнориране на залегналите в чл. 303, ал.1 и ал. 2 от НПК принципни положения. Именно на тях и на тези свързани с допуснати нарушения на процесуалния закон, очертани в две посоки : като едностранчив и тенденциозен анализ на доказателствената съвкупност и пренебрегване на изводите на Допълнителна КАТСМЕ, ВКС следва да спре вниманието си и даде отговори. При осъществяване на касационния контрол, съобразно развитите по- горе съображения, ВКС констатира, че в съдържанието на атакувания съдебен акт е налице порок, който обуславя неговата отмяна и упражняване на правомощията по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при СГС. Съображенията за това са следните : Срещу подс. Е. е повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. а, пр. 2, вр. ал. 1, б. б, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като бланкета на правната норма е запълнен с предявяването на четири нарушения на правилата за движение по пътищата по чл. 65 от ЗДП, чл. 116 от ЗДП, чл. 119, ал. 4 от ЗДП и чл. 120 ал.1 т. 2 от ЗДП. С присъдата, първата инстанция е оправдала подс. Е. както по квалифицирания състав на обвинението, за това деянието да е извършено на „пешеходна пътека“ по чл. 343, ал. 3 от НК, така и за нарушенията по чл. 116, чл. 119, ал. 4 и по чл. 120, ал. 1, т. 4 от ЗДП. Подсъдимият е признат за виновен по основния състав на престъплението по чл. 343, ал.1, б. б от НК- за това при управлението на МПС да е извършил нарушение по чл. 65 от ЗДП, поставящо изискване за водача на нерелсово ППС, при движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо ППС от означена с пътен знак автобусна спирка, своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре. В мотивите към присъдата съдът е посочил, че не е доказано, подсъдимият да е извършил нарушения по чл. 116, чл. 119, ал. 4 и чл. 120 , ал.1, т. 4 от ЗДП, тъй като от доказателствата по делото не е установено, че мястото на удара по дължина на пътното платно се намира на пешеходна пътека, а осъдителната присъда не може да почива на предположения. С въззивния съдебен акт, СГС е отменил присъдата на СРС в частта относно оправдаването на подс. Е. по квалифицирания състав на престъплението, а именно по чл. 343, ал. 3 от НК- за това деянието да е извършено на „пешеходна пътека“ и го е признал за виновен по чл. 343, ал. 3 от НК, както и за това при управлението на МПС да е допуснал нарушение по всички предявени му с обвинителния акт нарушения на правила за движение по ЗДП - по чл. 65 от ЗДП, чл. 116 от ЗДП, чл. 119, ал. 4 от ЗДП и чл. 120, ал.1, т. 2 от ЗДП, като е потвърдил присъдата в останалата й част, без да отмени нейната оправдателна част по отношение на допуснатите нарушения на разпоредбите на чл. 116, чл. 119, ал. 4 и чл. 120, ал.1, т. 2 от ЗДП. Въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, тъй като едновременно постановила осъдителен диспозитив по отношение допуснатите нарушенията по ЗДП и е потвърдила оправдаването на подсъдимия за същите нарушения на ЗДвП - по чл. 116, чл. 119, ал. 4 и чл. 120, ал. 1, т. 4 от ЗДП. Последното внася неяснота във волята на съда от една страна, а от друга не позволява осъществяването на касационен контрол, поради противоречията в изводите на съда. На следващо място, въззивната инстанция не е изпълнила задълженията си произтичащи от разпоредбата на чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305 от НПК, съгласно, която, когато постанови нова присъда, какъвто е настоящия случай, тя следва да даде отговори на всички въпроси, попадащи в обхвата на чл. 305, ал. 3 от НПК- като посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали са и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия в тях да изложи съображенията си защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Изискването към съдържанието на въззивният съдебен акт – присъда - в този случай, не е съответно на това по чл. 339, ал. 2 от НПК, когато въззивният съд потвърждава първоинстанционната присъда, тъй като в първият случай той разрешава въпросите по чл. 301 от НПК по различен начин от първата инстанция и за това следва да спази изискванията на чл. 305 от НПК, а не само да отговори на възраженията на страните. Коментираният процесуален дефект във въззивната присъда не може да бъде преодолян, без отмяната й и без връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при СГС, който следва да реши спора по същество, съблюдавайки изискванията на процесуалните норми. На следващо място, при осъществяване на аналитичната си дейност, въззивният съд се е дистанцирал от чл. 303, ал. 2 от НПК и поради това е постановил съдебния си акт на базата на предположения, без да обсъди в цялост възраженията на защитата – относно възможността описаните при огледа на МПС „марка“, управлявано от подсъдимия, забърсвания в ляво върху капака на лекия автомобил да не са причинени от конкретния пътен инцидент с участието на св. И., а да са преди него или след паркиране на автомобила пред Институт „Пирогов“. На този факт въззивната инстанция е придала особено значение, тъй като възприетия от съда фактически извод, /че удара е настъпил с лявата предна част на автомобила, а не с дясната, както сочи подс. Е./, както и че описаните в огледния протокол „забърсвания“ по лекия автомобил са причинени от удара, се дължат на отказа й да кредитира обясненията на подсъдимия в частта относно мястото на удара върху пътното платно, а не на обективни данни от инцидента. Не е коментирано обстоятелството, че в заключението на назначената Допълнителна КАТСМЕ /на л. 77, внохд № 4624/21 г. /от СГС вещите лица са приели, че по въпроса дали протриването по левия ъгъл на облицовката на предна броня на МПС е получено по време на конкретното ПТП или преди него, липсва яснота, тъй като местопроизшествието не е било запазено. В устните си разяснения при приемане на експертизата, вещото лице Г. е отговорил, че експертите не са в състояние да кажат дали пострадалата е блъсната с предна лява или предна дясна част на автомобила. Приемат категорично, че от съприкосновението с автомобила, тялото й е отхвърлено напред, а не е качено върху капака му. Поради липсата на данни за местоположението на участници в ПТП след удара, те отново потвърждават, че не могат да определят по технически път точното място на удара върху пътното платно. Въззивният съд не е обсъдил становището на експертите по този въпрос и не е посочил въз основа на кои доказателства /освен показанията на пострадалата/ приема, че забърсванията в ляво върху капака на МПС касаят конкретния пътен инцидент имат отношение към механизма на произшествието и мястото на удара върху пътното платно. Това следва да бъде сторено от решаващия по същество съд, при новото разглеждане на делото. С оглед коментираните до тук процесуални отклонения в аналитичната дейност на контролираната съдебна инстанция, предпоставящи основание за отмяна на въззивния акт, настоящият съдебен състав не дължи отговори на наведените в жалбата доводи за неправилно приложение на материалния закон. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т.2 от НПК ВКС - трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 260112 от 5.07.2021 г. по внохд № 4624/20 г. по описа на Софийски Градски съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски Градски съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав при същия съд. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.