2 Р Е Ш Е Н И Е № 167 София, 08,11, 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 28 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова при участието на секретаря Н. Т. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров т. дело № 657/ 2012 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Е.-София против решение № 45/9.02.2012 г. по т.д № 1417/2011 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 99/30.03.2011 г. по т.д. № 93/2009 г. на Смолянски ОС в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу С. дружество ММ АД в л.-Ч., четири обективно съединени иска на основание чл.86,ал.1 ЗЗД общо за сумата 132 848.51 лв. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението е недопустимо. А въпросът: По какъв начин се изчислява давността за вземане по чл.86,ал.1 ЗЗД и погасява ли се цялото вземане, ако искът е предявен 3 г. след възникването му?, бил решен в противоречие с Р 24/17.09.2009 по т.д. 574/2008 на І т.о. С определение № 466/27.05.2013 г. е допуснато касационно обжалване. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е прието, че вземането за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение се погасява с изтичането на три годишна давност-чл.111,б.”б” ЗЗД, от когато вземането е станало изискуемо. С представеното решение по т.д. 574/2008 на І т.о. е прието, че лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Затова, след като искът е предявен след като са изтекли три години от възникването на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Касационната жалба е основателна. На стр.4 от отговора на исковата молба-лист 85, ответникът прави възражение за изтекла давност по претенцията на основание чл.86,ал.1 ЗЗД, считано от деня следващ деня на падежа до датата на завеждане на исковата молба. Затова, обжалваното решение не е недопустимо, тъй като не е приложена служебно давността. Тъй като главниците не са погасени по давност към момента на предявяване на исковата молба и чл.119 ЗЗД не намира приложение, затова погасени по давност се явяват лихвите върху тях за периода преди началото на три годишния давностен срок зачитан от исковата молба назад. Понеже за този период няма заключение на експертиза за размера на дължимите непогасени по давност лихви, затова след отмяна на обжалваното решение, като неправилно, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото ПАС следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС-чл.294,ал.2 ГПК. Водим от горното и на основание чл.293,ал.2 и 3 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : Отменя решение № 45/9.02.2012 г. по т.д. № 1417/2011 г. на Пловдивски АС. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски АС. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: