Ключови фрази
Частна касационна жалба * връщане на въззивна жалба * освобождаване от внасяне на държавна такса


1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 161
София, 17.02.2014 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 392 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Е. Н. против Определение № 645 от 09.10.2013г. по ч.т.д.№ 680/2013г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено разпореждането от 11.07.2013г. на Варненския ОС за връщане на подадената от Н. въззивна жалба срещу решението по т.д.№ 2355/2011г. на окръжния съд.
За да потвърди разпореждането, апелативният съд е приел, че след оставяне на въззивната жалба без движение и връчване на указанията за внасяне на държавна такса по нея, жалбоподателката е подала молба за освобождаване от внасяне на таксата на основание чл.83,ал.2 ГПК. Посочил е, че първоинстанционният съд е оставил молбата без движение и е задължил страната да представи изрично посочени документи, релевантни за преценката за липса на достатъчно средства. Такива не са били представени в посочения срок, което е обусловило и връщането на жалбата на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК. За неоснователни са приети доводите, че съдът се е произнесъл по връщане на жалбата преди приключване на производството по искането по чл.83,ал.2 ГПК. Мотивирано е, че първоинстанционният съд не е отказал освобождаване от такса, а е приел, че бездействието на страната да представи изрично посочените доказателства във връзка с направеното искане, или да внесе таксата, е основание за връщане на жалбата поради неотстраняване на нередовностите й.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението и потвърденото с него разпореждане като неправилно. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е поставен процесуалноправният въпрос подлежи ли на връщане подадена въззивна жалба, преди акта на съда, с който се отказва уважаване на молба по чл.83,ал.2 ГПК, да е влязъл в сила, при допълнително посочено основание по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, обосновано с две приложени определения на Варненския АС.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор срещу основателността на подадената жалба.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване е основателно и то следва да бъде уважено за произнасяне по процесуалноправния въпрос: подлежи ли на връщане подадена въззивна жалба, по която е постъпило искане за освобождаване от държавна такса на основание чл.83,ал.2 ГПК, преди съдът да се произнесе по него с надлежен акт. Касационното обжалване следва да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на обжалваното определение с Определение № 21/2012г. по в.ч.т.д.№ 737/2011г. на АС Варна, което като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила. С него е прието, че определението за връщане на искова молба поради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса, без съдът да се е произнесъл по молбата по чл.83,ал.2 ГПК е преждевременно постановено, поради това и незаконосъобразно.
По поставения процесуалноправен въпрос, настоящият състав на ВКС приема, че при наличие на молба по чл.83,ал.2 ГПК съдът е длъжен да се произнесе по нея с надлежен съдебен акт- като уважи или откаже искането за освобождаване от държавна такса. Във втория случай, определението подлежи на инстанционен контрол /ТР №1/17.07.2001г./. Връщане на жалбата /исковата молба/ може да бъде постановено след влизане в сила на определението за отказ за освобождаване от такса, и то след като на страната бъде даден нов срок за изпълнение на указанията за внасяне на таксата и последващо неизпълнение. Поради изложеното, приема за правилно становището в цитираното Определение № 21 по в.ч.т.д.№ 737/2011г. на АС, Варна.
При дадения отговор на въпроса, обжалваното определение е неправилно.
Оставянето на молбата по чл.83,ал.2 ГПК без движение не представлява произнасяне по същество по направеното искане и неизпълнението на указанията е относимо за изхода на това производство. Преди произнасяне по молбата с надлежен акт и преди приключване на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, в нарушение на закона администриращият въззивната жалба съд неправилно е свързал неизпълнението на указанията за представяне на доказателства релевантни, за преценката за основателността на искането за освобождаване от такса, със санкцията по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК – връщане на въззивната жалба.
Обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане като неправилни следва да бъдат отменени и делото да се върне на Варненския ОС за произнасяне по молбата по чл.83,ал.2 ГПК с надлежен съдебен акт.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Отменя Определение № 645 от 09.10.2013г. по ч.т.д.№ 680/2013г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено разпореждането от 11.07.2013г. на Варненския ОС за връщане на подадената от Е. Н. въззивна жалба срещу решението по т.д.№ 2355/2011г. на Варненския окръжния съд.
Връща делото на Варненския ОС за произнасяне по молбата по чл.83,ал.2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.