О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 394 гр. София,29.06.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1170 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. М. Г., М. В. М. и М. В. Е., чрез адв. М.Г. против решение №11617/21.07.2020г. по в.гр.д. №3595/2019г. на Апелативен съд –София, с което е потвърдено решение №2347/01.04.2019г. по гр.дело №3204/2016г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./ за солидарно осъждане на ответниците ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да им платят сумата 38 344.09 евро, представляваща стойността на изплатените от ищците вноски за погасяване на задължение по ипотечен кредит № НL 47509/20.04.2010 г., отпуснат от „Юробанк И Еф Джи България" АД на наследодателката им П. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2011г. /датата на настъпване на застрахователното събитие/ до окончателното й изплащане, както и искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищците не дължат на „Юробанк И Еф Джи България" АД сумата от 15 292.80 евро, представляваща непогасената част от задължението по договора за кредит. Касаторите твърдят, че въззивното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържат, че съдът е допуснал грешка при определяне на релевантните за делото факти, като е отхвърлил исковете въпреки наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.242, ал.1 КЗ /отм./. Излагат доводи за необоснованост на изводите на съда, че е доказано правоизключващото условие на чл.11, т. 6 от Договора за групова застраховка, съгласно който застраховката не покрива смърт, настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние. Навеждат аргументи, че застрахованото лице П. Вишкова Г. е починала на 11.05.2011г. /след сключване на застрахователния договор на 30.04.2010г./ вследствие на злокачествено онкологично заболяване, диагностицирано за първи път след извършената операция на 07.02.2011г. Считат, че от доказателствата се установява, че наследодателката им е била диагностицирана на 16.04.2010г. със заболяване „други доброкачествени новообразувания на съединителната и други меки тъкани", което не отговаря на обикновените човешки представи за тежко, остро или хронично заболяване. Предвид изложеното намират за необоснован извода на въззивния съд, че застрахованото лице е знаело, че страда от тежко туморно заболяване и умишлено е премълчало информацията при подписване на декларацията за здравословното си състояние с цел да бъде сключен застрахователният договор. Твърдят, че въззивният съд е пренебрегнал и обстоятелството, че ответникът „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД не оспорва, че съгласието за застраховане е попълнено коректно от починалата П. Г., като същата не е укрила от застрахователя факти, които имат съществено значение за застрахователния риск. Молят да бъде отменено решението и да бъдат уважени исковете. Претендират направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар в полза на адвоката, с когото са сключили договорите за правна помощ на основание чл.38 ЗА за оказана безплатна правна помощ за всички инстанции. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК излагат становище, че е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено при очевидна неправилност. Позовават се на противоречия в мотивите на решението, нарушение на формалната логика и явна необоснованост на изводите на съда, най-вече за наличие на изключен застрахователен риск съгласно чл.11, т. 6 от Договора за групова застраховка /застраховката не покрива смърт, настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние/. Намират извода на съда, че застрахованото лице е починало от заболяване, съществувало към момента на сключване на застраховката, за почиващ на предположения и косвени доказателства, на погрешно възприето заключение на СМЕ и превратно тълкуване на сключения между страните застрахователен договор, без съобразяване с дефиницията на посочените в него понятия „заболяване" и „предварително съществуващо заболяване". Считат, че е налице и явна необоснованост на фактическите констатации в решението, че застрахованото лице умишлено е укрило информация за заболяването си, предвид обстоятелството, че към момента на сключване на договора П. Г. изобщо не е имала поставена диагноза „малигнен меланом", нито е лекувана от такова заболяване. Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд. Намира, че след преценка на конкретно установените факти и обстоятелства по делото и въз основа на анализ и преценка в тяхната съвкупност, решаващият състав е достигнал до обоснован извод, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение. Отправя възражение за прекомерност на искания от касаторите адвокатски хонорар. Ответникът ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД не подава отговор на жалбата в законоустановения срок. Ответникът „Юробанка И Еф Джи България“ АД не подава отговор на жалбата в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./, въззивният съд приема за безспорно установено по делото сключването на 20.04.2010г. на договор за кредит между П. Г. и В. Г. - кредитополучатели и „Юробанк И Еф Джи България“ АД – кредитодател, в изпълнение на който е отпуснат кредит в размер на 40 000 евро, обезпечен с ипотека; сключването на 24.08.2009г. на договор за групова застраховка „Живот и безработица“ между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и другите двама ответници ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ с предмет живота и здравето на трети лица – кредитополучатели по ипотечни кредити, като банката е едновременно и застраховащ /страна по договора/, и ползващо се лице. Съдът намира, че вторият ответник ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е застраховател за осигурителните рискове, обхванати в пакет Б, и съгласно чл.10, ал.2 от договора покрива единствено риска „Безработица“, като отговорността за рисковете по пакет А е за дружеството-животозастраховател. При липса на предвидена в договора солидарна отговорност по отношение на пакет А за риска „Смърт в резултат на злополука или заболяване“ въззивният съд стига до извод, че пасивно легитимиран по предявения иск е само ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“, но не и вторият ответник. Решаващият съдебен състав приема за безспорно и обстоятелството, че съгласие за застраховане, въпросник и декларация за включване като застраховано лице по реда на чл.10, т.5 от договора за своя сметка и в полза на банката, е дал само единият от солидарно задължените кредитополучатели- П. Г., поради което на основание чл.233, ал.1, изр. 2-ро КЗ /отм./ тя има качеството застраховано лице, чийто живот е предмет на сключения застрахователен договор, без да е страна по същия. За безспорно е счетено и обстоятелството, че в хода на действие на договора на 11.05.2011г. П. Г. е починала, като след смъртта й ищецът В. Г. е извършвал плащания по сметка на банката-кредитор за погасяване задълженията по договора за кредит от 20.04.2010г. в общ размер на 38 344.09 евро. Като приема, че платилият на законно основание по смисъла на чл.242 КЗ /отм./ се суброгира в правата на застрахования и има право да претендира от застрахователя по застраховка за „Обезпечаване на задължение“ обезщетение в размер на платените от него суми, въззивният състав определя като основен спорен въпрос по делото дали е налице изключен риск по смисъла на чл.11, т.6 от Раздел VI „Изключени рискове“ от договора, според който „застраховката не покрива смърт, трайна неработоспособност или временна неработоспособност, когато те са ... резултат от предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние“. Решаващият съдебен състав обсъжда събраните по делото доказателства, включително амбулаторните листа, в които е отразено, че на П. Г. на 16.04.2010г., след консултация и преглед, й е поставена диагноза „доброкачествени новообразувания на съединителната и други меки тъкани“, насочена е за оперативно лечение, като на 29.04.2010г. е оперирана. Възприема показанията на свидетеля д-р Либаров, извършил операцията, според който образуванието е било без възпаления, зачервявания и оттоци, без метастази и затова било изрязано в амбулаторна обстановка, като доброкачествено, който вариант като амбулаторна манипулация е изключен при злокачествено образувание, като той преценил, че не следва да се прави биопсия, нито след свалянето на конците е имало отклонения, налагащи извършване на хистологично изследване. Съдът приема, че дали едно заболяване е доброкачествено или злокачествено се установява единствено чрез хистологично изследване, каквото в настоящия случай не е било назначено, като стига до извод, че при липса на хистологична верификация не би могло с категоричност да се твърди, че туморът на наследодателката на ищците е бил доброкачествен. На следващо място, съдът обсъжда приложения по делото ЛАК от 27.01.2011г. на починалата, както и заключението на СМЕ, като приема, че на 03.02.2011г. в Клиниката по онкодерматология е установено, че Г. има авансирал малигнен меланом със засягане на лимфни възли, което онкологичното страдание е доказано с извършена първа биопсия и хистологично изследване. На 07.02.2011г. е извършена операция и втора биопсия с хистологично изследване, след които е поставена диагноза- злокачествено онкологично заболяване инфилтрация на кожата, лимфните жлези и с метастази от него. Съдът възприема заключението на вещото лице, че метастазиралият малигнен меланом е едно от най-злокачествените и бързо развиващи се онкологични заболявания, завършващи с летателен изход, като в случая по косвените данни може да се предполага, че още по време на първото премахване на 29.04.2010г. „бучката на лявото бедро“ е била потенциално опасна за развитието на злокачествения тумор. Кредитира показанията на свидетеля, че косвено може да се твърди, че е налице рецидив от меланом поради метастазирал процес на бързоразвиващо се злокачествено онкологично заболяване предвид еднаквото месторазположение на „бучката“ и на появилия се на същото място злокачествен тумор, с уточнението, че поради липсата на хистологично изследване към месец април 2010г. не може със сигурност да го твърди. При съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства въззивният състав приема, че е налице причинно-следствена връзка между диагностицираното на 07.02.2011г. туморно заболяване и първоначалните диагностицирани изменения на кожата, рецидивирали в най- злокачественото кожно заболяване - метастазирал малигнен меланом и определената диагноза в смъртния акт на П. Г.. Стига до извод, че туморното заболяване на кожата на лявото бедро при починалата датира от 16.04.2010г., като двете биопсии и хистологични изследвания на 03.02.2011г. и на 07.02.2011г. са потвърдили окончателната диагноза „злокачествено онкологично заболяване - метастазирал малигнен меланом“. На следващо място, въззивната инстанция излага доводи, че П. Г. е имала посочените оплаквания, като още на 16.04.2010г. е била насочена за оперативна интервенция за премахване на туморно образование, и при съобразяване, че договорът за кредит е сключен на 20.04.2010г., както и че съгласно чл.10, ал. 2 от същия, като условие за усвояването му е било необходимо сключване на лична застраховка, респ. стига до извод, че както към 20.04.2010г., така и към 28.04.2010г. са били налице категорични данни, че застрахованата е имало информация относно заболяването, но е премълчала това обстоятелство, подписвайки декларацията- съгласие, в която е отбелязала, че е здрава. Съдът намира, че тези й действия могат да бъдат квалифицирани като „укрито обстоятелство, оказало въздействие за настъпване на събитието“. С оглед изложеното, решаващият съдебен състав приема, че застрахованото лице към момента на сключване на застрахователния договор е страдало от заболяване, което е рецидивирало и е довело до смърт, като заключава, че е налице посоченото в чл.11, т.6 от договора основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение. Предвид изложените съображения намира предявените искове с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./ за неоснователни. По отношение на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и предвид бланкетната въззивна жалба, след служебно извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че при постановяване на решението по този иск, първостепенният съд не е нарушил императивни материалноправни разпоредби, поради което потвърждава отхвърлителното решение и в тази му част. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на обжалваното решение в частта по иска с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм/ до касационен контрол – очевидна неправилност. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен в явно противоречие на закона или въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Въззивният съд отхвърля исковете с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./, като приема, че е налице посоченото в чл.11, т.6 от договора за застраховка основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение- „застраховката не покрива смърт, трайна неработоспособност или временна неработоспособност, когато те са ... резултат от предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние“. В конкретния случай решаващият извод на въззивния съд, че първоначалните диагностицирани изменения на кожата на П. Г. са рецидивирали в най- злокачественото кожно заболяване - метастазирал малигнен меланом, довело до нейната смърт, респ. че туморното заболяване на кожата на лявото бедро при починалата датира от 16.04.2010г., като двете биопсии и хистологични изследвания на 03.02.2011г. и на 07.02.2011г. са потвърдили окончателната диагноза „злокачествено онкологично заболяване - метастазирал малигнен меланом“, се явява вътрешно противоречив и явно необоснован. От една страна, съдът приема, че дали едно заболяване е доброкачествено или злокачествено се установява единствено чрез хистологично изследване, каквото в настоящия случай не е било назначено при премахването на 29.04.2010г. на бучката на лявото бедро на застрахованото лице. От друга страна, стига до категоричен извод, че изначално заболяването е било злокачествено, въпреки уточнението на вещото лице по СМЕ, че поради липсата на хистологично изследване към месец април 2010г. не може със сигурност да се твърди гореизложеното. Съдът се аргументира с последващи медицински изследвания - биопсии и хистологични изследвания от 03.02.2011г. и на 07.02.2011г. и предположенията на вещото лице по СМЕ, че е налице рецидив от меланом поради метастазирал процес на бързоразвиващо се злокачествено онкологично заболяване, предвид еднаквото месторазположение на „бучката“ и на появилия се на същото място злокачествен тумор. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./, следва да бъде допуснато до касационен контрол като очевидно неправилно. В останалата част решението не следва да бъде допускано до касация, тъй като не е очевидно неправилно, нито касаторът сочи други основания за допускането му до касационен контрол. Касаторът М. В. М. е освободен от задължение за внасяне на държавна такса по делото. Касаторите В. М. Г. и М. В. Е. следва да внесат държавна такса на основание чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 999.93 лева. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11617/21.07.2020 г. по в.гр.д. № 3595/2019г. на Апелативен съд –София в частта, с която е потвърдено решение №2347/01.04.2019г. по гр.дело №3204/2016г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./ за солидарно осъждане на ответниците ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да платят на М. В. М., В. М. Г. и М. В. Е. сумата 38 344.09 евро, представляваща стойността на изплатените от ищците вноски за погасяване на задължение по ипотечен кредит № НL 47509/20.04.2010г., отпуснат от „Юробанк И Еф Джи България" АД на наследодателката им П. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2011г. /датата на настъпване на застрахователното събитие/ до окончателното й изплащане. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11617/21.07.2020 г. по в.гр.д. № 3595/2019 г. на Апелативен съд –София в частта, с която е потвърдено решение №2347/01.04.2019г. по гр.дело №3204/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че М. В. М., В. М. Г. и М. В. Е. не дължат на „Юробанк И Еф Джи България" АД сумата от 15 292.80 евро, представляваща непогасената част от задължението по договор за кредит. Указва на касаторите В. М. Г. и М. В. Е. в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 999.93 лева. При неизпълнение на указанията производството по делото подлежи на прекратяване. След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на Първо ТО за насрочване в открито съдебно заседание или на състава за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.