Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред * потребител * нищожност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 82
гр. София, 05.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1448/2016 г.



Производството е по чл.48 и сл. ЗМТА.
Предявен е иск от В. Г. Б. от [населено място] против [фирма] за отмяна на арбитражно решение № 1192 от 01.04.2010 г., постановено по арбитражно дело № 1192/2010 г. от арбитър Б. Г., с което В. Б. е осъдена да заплати на [фирма] сумата 1 643.88 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, и разноски за арбитражното производство в размер на 90 лв.
Отмяната на арбитражното решение се поддържа на основанията по чл.47, т.4 ЗМТА, чл.47, т.3, пр.2 /отм./ ЗМТА и чл.47, т.6 ЗМТА. Ищцата твърди, че е узнала за арбитражното решение от връчената й покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20168610400530 по описа на ЧСИ Д. В. с рег. № 861, като на 12.04.2016 г. намерила в захвърлен на двора плик самото решение. Твърди, че не е уведомена предварително за подадената срещу нея искова молба и за образуването на арбитражното производство, не й е връчван препис от исковата молба и декларацията за безпристрастност на арбитъра, не й е указано правото да подаде отговор на исковата молба, не е призована за арбитражното заседание и по независещи от нея причини не е взела участие в производството; при разглеждане на арбитражното дело не е спазено равенството на страните и арбитражната процедура не е съобразена със споразумението на страните. Излага твърдения, че не е получавала и подписвала упоменатата в мотивите към арбитражното решение куриерска пратка на [фирма], с която според констатацията на арбитъра са й връчени препис от исковата молба и призовка за арбитражното заседание. Позовава се на противоречие на арбитражното решение с обществения ред в Република България с аргумент, че решението накърнява залегналия в чл.124, ал.4 от Конституцията основополагащ принцип, задължаващ съда да мотивира своите актове, тъй като представлява „телеграфическо излагане на факти” и не съдържа обосновани правни изводи относно основанието за дължимост на присъдените парични суми и изискуемостта на задълженията по сключения с насрещната страна договор за заем.
Ответникът [фирма] със седалище в [населено място] оспорва иска като недопустим с възражение, че същият е предявен на 26.01.2016 г. след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от датата 14.01.2016 г., на която арбитражното решение е връчено лично на ищцата с товарителница № 5100015739881 на [фирма]. По същество оспорва иска като неоснователен с доводи в писмен отговор от 03.11.2016 г., поддържани от процесуалния му представител в откритото съдебно заседание по делото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Искът за отмяна на арбитражното решение е предявен от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА и е допустим.
Възражението на ответника за недопустимост на иска поради пропускане на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА е неоснователно. Ищцата е оспорила своевременно представената с отговора на исковата молба товарителница № 510005739881 на [фирма], с която според твърденията на ответника на 14.01.2016 г. й е връчен препис от арбитражното решение. От неоспореното заключение на назначената в производството по чл.48 ЗМТА съдебно - почеркова експертиза се установява, че подписът за „получател” в товарителницата не е положен от ищцата. Предвид констатацията в заключението, което съдът възприема като обективно и обосновано, не може да се приеме за доказано твърдението на ответника за връчване на решението на датата 14.01.2016 г. По делото не са представени други доказателства за връчване и/или узнаване на решението, поради което за начало на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ГПК следва да се приеме датата 12.04.2016 г., посочена от ищцата като момент на узнаване на съдържанието на решението. Исковата молба е постъпила във Върховния касационен съд на 26.05.2016 г. и броен спрямо датата на узнаване на решението - 12.04.2016 г., срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА е спазен, от което следва, че искът е допустим.
Отмяната по реда на чл.48 ЗМТА е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд е длъжен да извърши служебно проверка за валидността на решението.
Със З., обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл.19, ал.2 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на чл.13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР З./. Според легалната дефиниция на § 13, т.1 ДР З., „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със същия З. е създадена нова алинея 4 на чл.3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В § 6, ал.2 ПЗР З. е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С § 8, т.5 З. е изменена и разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗМТА и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
Законодателните промени, извършени със З., обн. в ДВ бр.//2017 г., са приложими и за висящите пред Върховния касационен съд производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т.3 от решение № 9/24.10.2012 г. по конституционно дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения З. защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА с иск за отмяна на решението на някое от основанията по чл.47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ГПК, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл.47, ал.2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл.47 ЗМТА. Нищожното решение не поражда присъщите на съдебното решение правни последици и при констатирана нищожност не подлежи на отмяна по реда на чл.48 ЗМТА.
Правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение може да бъде обосновано и с новата ал.5 на чл.405 ГПК, създадена със З. от ДВ бр.8/2017 г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл.47, ал.2 ЗМТА. С чл.405, ал.5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл.47 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на З., обн. ДВ бр.8/2017 г.
С постановеното от арбитър Б. Г. арбитражно решение по арб. д. № 1192/2010 г., чиято отмяна по реда на чл.48 ЗМТА е предмет на настоящото дело, е разрешен спор за дължими от ищцата суми по сключен с ответника договор за потребителски кредит /револвиращ заем/ от 21.12.2007 г. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.13, т.1 ДР З., поради което спорът е потребителски и съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./ е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./. При тези обстоятелства и с оглед изложените по-горе съображения Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, без да разглежда поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна.
В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените в производството по чл.48 ЗМТА разноски в размер на 66 лв. /платена държавна такса/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 1192 от 01.04.2010 г., постановено по арбитражно дело № 1192/2010 г. от арбитър Б. Г..

ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.”В”, да заплати на В. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата 66 лв. /шестдесет и шест лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :