6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №502 гр. София,29.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1066 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. К., представлявана от адв. Е. П., срещу решение № 10142 от 09.02.2021г. по гр.д. № 24/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7575 от 07.11.2019г. по гр.д. № 6534/2017г. на СГС. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗК „Лев Инс” АД частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 150 000 лева, част от дължимото обезщетение в размер на 200 000 лева.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Излага съображения, че при условията на пълно и главно доказване е било установено извършването на деликта, механизма на настъпилото ПТП, причинната връзка между него и настъпилото увреждане, характера на същото, както и валидното застрахователно правоотношение към датата на уважаване на предявените искове, което обуславя уважаването на предявения иск. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 и т.3 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправен и материалноправен въпроси:
1. Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.
2. Необходимо ли е за уважаването на иска по чл.226 КЗ /отм./ да бъде установено персонално лицето, което е управлявало застрахованото МПС, ако липсват наведени възражения от ответника, основаващи се на неговата личност? Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът ЗК „Лев Инс” АД, представляван от юрк. М. В., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач Е. В. М. представя отговор, с който излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че по делото липсва безспорност между страните относно механизма на ПТП, начина на травмиране на ищцата, причините за последното и причинната връзка между поведението на водача, управлявал процесното МПС, и вредоносните последици.
Приел е за безспорно, че към 30.08.12 г. по отношение на бус „Фолксваген”, ДК [рег.номер на МПС] е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника в качеството му на застраховател.
Въззивният съд е обсъдил показанията на св. А., която единствена от разпитаните свидетели е извън семейния кръг на ищцата, и е приел, че същите са вътрешнопротиворечиви. Посочил е, че първоначално свидетелката утвърждава, че е видяла спирането на буса, в който момент ищцата започнала да слиза, а бусът да се връща 5-6 крачки (на друго място в същите показания – метри вместо крачки) назад, като при това ищцата паднала на дясната си страна. Констатирал е, че в следващ момент свидетелката заявява, че тя метяла тротоар, когато чула писък и погледнала към мястото на буса, видяла ищцата паднала и се затичала към нея, както и че бусът бил управляван от непознат мъж. Въззивният съд е приел, че не може да основе решението си на така дадените показания, тъй като има неизгладено вътрешно противоречие за момента, от който свидетелката е наблюдавала инцидента, поради което е намерил, че показанията не могат да послужат за формиране на изводи за механизма на ПТП. Добавил е, че по делото е установено, че е бил счупен левият крак на ищцата, а според свидетелката, ищцата била паднала надясно.
Въззивният съд е посочил, че свидетелят К., съпруг на ищцата, не е очевидец на случилото се, но счита, че при отпускане на педала на амбриажа бусът е разтресъл и ищцата е паднала. Свидетелят е разказал как съпругата му била откарана до болница в [населено място] с линейка, но поради липса на средства (ищцата не била здравноосигурена), с подпис била отказана хоспитализация. Обсъдил е и показанията на свидетелката Д. (дъщеря на ищцата), която разказва различна версия, като свидетелства, че заедно със снаха ѝ Е. (заявена като делинквент) решили да отидат на пазар и да се разходят из центъра на [населено място]; при пощата видели ищцата и я качили в буса; след църквата бусът завил и намалил скоростта, без да спира; според свидетелката тогава майка ѝ е решила да слиза и едва като чула писък, свидетелката погледнала в страничното огледало и видяла майка си, паднала на тротоара; по-късно бил взет стол, поставен в буса, и така ищцата била транспортирана до болницата.
Въззивният съд е приел, че след анализ на всички събрани гласни доказателства не може да се направи извод за механизма на ПТП. Посочил е, че според твърденията в исковата молба бусът е бил спрял, ищцата започнала да слиза, но преди да е стъпила с двата си крака на земята, бусът потеглил, но е приел, че именно такъв механизъм на ПТП не е безспорно установен. Намерил е, че за него има данни само в показанията на св. А., които съдът не може да приеме за достоверни поради множество вътрешни противоречия и липса на убедителност на тезата, че свидетелката е възприела инцидента от началото му (а не от момента на падане на ищцата и произвеждане на писък). Добавил е, че свидетелката Д. не е усетила кога и как ищцата е решила да слиза, поради което не може да се направи извод дали отправянето към вратата не е станало внезапно и имала ли е водачката време да реагира със спиране (последното, ако би било рязко, доколко би застрашило статиката на изправилата се пасажерка). Изтъкнал е, че не е ясно дали във вътрешността на буса е имало пасажерски места, същите били ли са съоръжени с предпазни колани. С оглед твърденията, че пострадалата е откарана в болница, седяща върху стол, поставен в буса, е намерил за вероятно обстоятелството във вътрешността на превозното средство да не е имало пасажерски места. В тази връзка е изложил съображения, че е невъзможно установяване на механизма на настъпване на ПТП и с поставени на автоексперта въпроси.
Въззивният съд е приел, че поради различните тези на съпруга на ищцата и дъщеря й за начина на транспортиране на пострадалата до болница (с линейка или върху стол в застрахованото превозно средство), не може да се направи извод и за причинност между падането и част от вредоносните последици, като е посочил, че скъсяването на крака е следствие от неосъществено наместване на разместени костни фрагменти, а липсва яснота дали разместването е получено при падането или при неправилното транспортиране на пострадалата. Намерил е, че поради това не може да се установи наличие на пряка причинна връзка между заявеното увреждане – скъсяване на крайника, нарушена статика на тялото и куцаща походка и поведението на водача на застрахованото МПС.
Преценил е като неоснователно твърдението, че е без значение кой е бил водач на автомобила, като е посочил, че ако управлението е осъществено без надлежно предоставяне на владението на МПС (същото е било отнето за ползване/кражба), застрахователят не носи отговорност за поведението на водача.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната му част.
Първият процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях, е релевантен. Във връзка с приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай въпросът е поставен във връзка с твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил обясненията на третото лице-помагач Е. М., както и заключенията на АТЕ и СМЕ. От една страна, документ - обяснение на Е. М., не е приет като доказателство по делото. От друга страна, твърдението на касаторката е, че този документ е относим към установяване кой е бил водач на превозното средство, но решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск е обоснован с липсата на убедителни доказателства относно механизма на настъпване на ПТП, поради което обсъждането на такъв документ не би довел до друг изход на делото. Действително въззивният съд не е обсъдил заключенията на АТЕ и на СМЕ, а единствено е изложил съображения, че поради противоречията в свидетелските показания е невъзможно установяване на механизма на твърдяното ПТП, дори и чрез допълнителни въпроси към вещото лице автоексперт. Следва да се посочи, че заключението на АТЕ е изготвено единствено въз основа на обсъдените от въззивния съд показания на разпитаните свидетели по делегация и в него не е дадено категорично заключение относно механизма на настъпване на твърдяното ПТП, което именно е обусловило отвърляне на предявения иск. Поради това следва да се приеме, че обсъждането на посоченото доказателство, предвид изложените подробни мотиви във връзка със свидетелските показания, въз основа на които е изготвено, не би обусловило различен изход на делото. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането за допускане на касационен контрол по поставения въпрос е неоснователно.
Формулираният втори материалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос, макар да е обсъждан от въззивния съд, не е обусловил решаващата му воля, тъй като крайният извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск е обоснован с липсата на убедителни доказателства относно конкретния механизъм на настъпване на твърдяното ПТП. Следователно, както и да се отговори на поставения въпрос, това не би се отразило на изхода на делото. При липса на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на поставения въпрос.
По изложените съображения настоящия състав намира, че не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10142 от 09.02.2021г. по гр.д. № 24/2020г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗК „Лен Инс” АД, ЕИК[ЕИК] сумата 150 лева /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|