О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 284        София,20.05.2009 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на деветнадесети май  през две хиляди и девета година в състав:                                               Председател: Таня Райковска                                                       Членове: Дария Проданова                                                                        Тотка Калчева   като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д. № 277    по описа  за 2009  год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на "ЧЕЗ Е. България"АД срещу О. № 2* от 06.02.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 825/2009 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждането от 26.09.2008 год. по ч.гр.д. № 27600/2008 год. на Софийски районен съд с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за издаване на основание чл.410 от ГПК на заповед за изпълнение против "Богати"Е. на парично задължение над 1000 лв.1 произтичащо от доставена електроенергия. Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Ответникът "Богати"Е. не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на І т.о. счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният Софийски градски съд е приел, че в заявлението не са конкретизирани обстоятелствата от които произтича вземането – чл.127 ал.1 т.4 ГПК - които са основава вземането – не е посочен недвижимият имот, а посоченият номер на измервателната точка (ИТН) не е достатъчен да индивидуализира потребителя на електроенергията. Частният жалбоподател поставя като съществен за делото въпроси: Необходимо ли е в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се посочва недвижимият имот, до който е доставена електрическата енергия. По принцип, съществено процесуалноправно значение има и въпросът: Следва ли съдът, след като констатира нередовност на заявлението, да даде възможност на заявителя да я отстрани, но в конкретния случай въззивният съд не е основал извода си по основателността на въззивната частна жалба на този въпрос, поради което съставът на ВКС не следва да се произнася по него. В подкрепа на основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК представя разпореждания за издаване на заповеди за изпълнение и за откази за издаването им, постановени от различни районни съдилища, като твърди, че подадените заявления са с едно и също съдържание. Настоящият съдебен състав намира, частният жалбоподател е поставил съществени процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Изводите на въззивния съд са основани на тълкуването на нормите на чл.410, чл.411, чл.127 и чл.129 от ГПК, приложими към разглеждания казус, и същите са от значение за крайния резултат от произнасянето на съда. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по влезли в сила съдебни актове. В случая частният жалбоподател сочи издадени заповеди за изпълнение в негова полза, както и откази, постановени от състави на Софийския районен съд, К. районен съд и Районен съд гр. К.. Л. данни за влизането в сила по посочените актове на съдилищата, но при липсата на задължителна за съдилищата практика по поставените въпроси и нуждата от тълкуване на приложените правни норми по нов за националното право институт, касационното обжалване следва да се допусне. По тези съображения настоящият съдебен състав допуска касационното обжалване на въззивното определение по ч.гр.д. № 825/2009 год. на Софийския градски съд. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Съгласно чл.410 ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, т.е. по съдържание - на исковата молба и по отношение на приложенията към нея /пълномощно и документ за платена държавна такса/. Заповедното производство предоставя на кредитора облекчен ред за защита, като развитието му е обусловено от процесуалното поведение на длъжника. При липса на оспорване на вземането кредиторът би могъл да се снабди с изпълнителен титул, без да доказва основателността на претенцията си, докато оспорването на задължението изисква предявяването на иск по общия ред. Гарантирането на правата на длъжника, чрез уредената възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414 от ГПК, изисква индивидуализация на вземането на кредитора. Изложението на обстоятелствата, на които са основава претенцията, следва да е в степен, която е необходима за длъжника, за да може той да се направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането или да не го оспорва. Във всеки отделен случай на предявяване на вземания със заявлението по чл.410 от ГПК индивидуализацията би била специфична, но основанието и размерът са задължителни реквизити. В т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК основанието би могло да се отрази чрез посочване на договора, от който произтича, но и досежно вещта, за която се отнася извършената продажба или услуга. При обществен доставчик на енергия индивидуализацията на основанието предполага свързване на задължението с конкретния длъжник, но и в съчетание с друг признак поради съществуващата възможност за възникване на множество облигационни отношения между едни и същи страни. Ролята на такъв признак има вещта, за която е доставена енергията – чрез описание на имота или по друг начин, достатъчен за отграничаване на поетите задължения. Настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление е редовно по смисъла на чл.410 ал.2 вр. чл.127 ал.1 т.4 от ГПК, а именно: изложени са обстоятелствата, на които се основа вземането. Заявителят е посочил, че длъжникът е ползвал, доставена от дружеството електрическа енергия, през периода 08.03.2008 - 19.05.2008 год. и не е заплатил задължението си. “ЧЕЗ Е. България"”АД е отразен като обществен доставчик на електрическа енергия на обособената територия, а дружеството-длъжник е индивидуализирано, освен с фирмата по чл.7 ал.1 ТЗ, правноорганизационната си форма, седалището и адреса на управление и кода по БУЛСТАТ, още и с ИТН /измервателна точка номер/. Последният белег – персонален номер на потребителя, е достатъчен за индивидуализация на съществуващите договорни отношения предвид на възприетия от доставчика начин за отчитане на потребената енергия. По тези съображения настоящият състав на ВКС-Търговска колеги, І т.о. счита, че са налице предпоставките за издаване на заповед на изпълнение, поради което обжалваното въззивно определение и разпореждането за отхвърляне на заявлението на “ЧЕЗ Е. България"”АД по чл.410 ГПК следва да се отменят и да се постанови издаването на заповед на изпълнение. Разноските на “ЧЕЗ Е. България"”АД за трите съдебни инстанции възлизат на 152.23 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ срещу О. № 2* от 06.02.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 825/2009 год. на Софийски градски съд и разпореждането от 26.09.2008 год. по ч.гр.д. № 27600/2008 год. на Софийски районен съд за отхвърляне на искането за издаване на основание чл.410 от ГПК на заповед за изпълнение, вместо което постановява: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заплащане от "Богати"Е. , гр. С., бул."Черни връх" № 86, К. по БУЛСТАТ: 121455333 с ИТН 3000471761 на сумата 1452.92 лв. за доставена електрическа енергия за периода от 08.03.2008 - 19.05.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението – 12.09.2008 год. до окончателното и плащане, както и на сумата 58.75 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 24.04.2008 - 12.09.2008 год., както и сумата 152.23 лв. – разноски за производството. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение. Определението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.