2 Р Е Ш Е Н И Е № 241 гр. София, 20 юли 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Керанова касационно дело № 539 по описа за 2015 г, изготвено от съдия Топузова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, изготвено на 26.02.2015 г, връчено на осъдения на 26.03.2015 г, за възобновяване на НОХД № 14118/14 по описа на Софийски районен съд, по което е постановено определение от 11.11.2014 г, с което е реализирана наказателната отговорност на подсъдимия А. Ц. Д., за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, пр. 2 НК, за това, че на 16.10.2013 г в [населено място], е държал акцизни стоки: тютюневи изделия от различни марки, общо 12 628 кутии цигари, на обща стойност 57 580, 50 лв, без бандерол, когато такъв се изисква по закон / по чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /, като предметът на престъплението е в големи размери и случаят не е маловажен, за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода”, за срок от една година, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки”, за срок от една година. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъкват се следните доводи: че споразумението не фигурира като отделен писмен документ, извън съдебния протокол, че липсва писмена декларация на подсъдимия за отказ от разглеждане на делото по общия ред, че „лишаването от право” по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е наложено, без съдът да се е уверил, че деецът притежава такова право, че наложеното наказание е явно несправедливо / определено е при условията на чл. 55 НК, а е бил приложим чл. 54 НК /. Иска се, по реда на възобновяването, да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата счита, че искането следва да бъде оставено без уважение. Осъденият не участва лично в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна / от Главния прокурор /, при спазване на законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Съдебното производство по НОХД № 14118/14 по описа на Софийски районен съд е започнало по обвинителен акт на Софийска районна прокуратура срещу А. З. Д., за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, пр. 2 НК. Делото е насрочено в открито съдебно заседание за 11.11.2014 г. На посочената дата, прокурорът, подсъдимият Д. и неговият защитник, са се явили и са заявили, че са постигнали съгласие за приключване на делото със споразумение. В протокола от съдебното заседание е вписано споразумението и то съдържа съгласие на страните по въпросите, изброени в чл. 381, ал. 5 НПК. В съдебния протокол фигурира и декларацията на подсъдимия по чл. 381, ал. 6 НПК: „Разбирам обвинението. Признавам се за виновен. Разбирам последиците от споразумението. Съгласен съм с тях. Доброволно ще подпиша споразумението. Отказвам се от разглеждане на делото по общия ред”. Вярно е, че не е приложено споразумението в писмен вид, извън отразеното в съдебния протокол. Това процесуално нарушение обаче, в случая, се явява несъществено, тъй като страните са изразили валидно съгласие по параметрите на споразумението и то е възпроизведено в съдебния протокол. При това положение, не може да бъде споделен довода, че липсата на писмен акт на споразумението предопределя възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. На следващо място, налагането на наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, в случаите, когато деецът не притежава такова право, е в нарушение на материалния закон. Такова нарушение принципно би могло да бъде отстранено от настоящата инстанция, по реда на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, но в настоящия случай тази възможност не може да бъде реализирана, тъй като производството е приключило със споразумение, в какъвто случай е недопустима намеса в изразената от страните воля. Настоящата инстанция не споделя довода за наличието на нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В чл. 381, ал. 4 НПК е предвидена възможност да бъде постигнато съгласие за индивидуализация на наказанието при хипотезата на чл. 55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а в случая, такова съгласие е постигнато. В практиката си ВКС е приел, че за явна несправедливост на наказанието при процедурата по Гл. 29 НПК може да се говори, когато е допуснато съществено нарушение на материалния или процесуалния закон, довело до явна несправедливост на наказанието / Решение на ВКС № 112 от 29.03.12, по н. д. № 169/12, ІІІ НО, Решение на ВКС № 187 от 16.05.15 г, по н. д. № 499/15, І НО /. По настоящето дело, не са допуснати нарушения, които да са рефлектирали на справедливостта на наказанието, поради което и този довод не може да бъде уважен. По тези съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 14118/14 по описа на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: