Р Е Ш Е Н И Е № 735 София, 04.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Виолета Петрова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1824/2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 489/10 от 09.06.2010г. по касационна жалба на О. служба “З.”[населено място] е допуснато касационно обжалване на решение № 70 от 23.01.2009г., постановено по гр.д.№ 612/2008г. на С. окръжен съд в частта, с която е отменено частично решение от 21.03.2008г. по гр.д.№ 261/2007г. на С. РС и вместо това е признато за установено, че наследниците на К. П. Б., Л. П. Д., Т. П. Б., З. П. Б., Г. П. Б., В. П. Б.-Ч., А. П. Б.-В., Н. П. Б.-К. и В. П. К. притежават правото на възстановяване на собствеността върху нива от 12 дка и ¼ ара в землището на[населено място] в м. “При Б. църква” и в частта, с която е оставено в сила решението на РС с което е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на същите лица върху пасбище с площ 3640 дка, находящо се в м. “Йозолан” в землище на М. селска община, [община] при общи граници на пасбището с 362 дка гора в същата местност р. ”Д. лева река”, “Л. И.”, р.“Г. лева река” планина Маринковица, пасбище Шишкавица и планина Драганица. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като съдът не е съобразил Указа задължително пререгистриране на непокритите имоти, , публикуван в ДВ бр. 122/31.05.1949г.q въз основа на който са съставяни емлячните регистри, които следва да отразяват актуалното състояние на собствеността. Поради това, че по делото не е събрана информация за деклариране на процесните два имота, касаторът счита, че не е доказано правото на собственост към релевантния за реституцията на имотите момент – образуване на ТКЗС. Ответницата по касация оспорват жалбата, като считат, че са доказали правото на собственост на наследодателите си с допустими от закона доказателствени средства, включително и границите им, а не декларирането на недвижимите имоти по посочения Указ няма правопогасяващо правото на собственост действие. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд - София, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищците са преки наследници на К. П. Б., Л. П. Д., Т. П. Б., З. П. Б., Г. П. Б., В. П. Б.-Ч., А. П. Б.-В., Н. П. Б.-К. и В. П. К. и на техния общ наследодател П. З. Б., починал на 25.12.1922г. Той е купил с крепостен акт от 1910г. ливада от 12 дка и ¼ ар, а с н.а. № 158,т.5 от 1934г. преките наследодатели на ищците са признати за собственици по наследство и давност на втория недвижим имот – пасбище от 3640 дка при описаните по-горе граници. По първият въпрос - ако не е деклариран имота по посочения в жалбата Указ от 1949г. може ли да се възстанови правото на собственост въз основа на нот. акт от предходен момент, не е допуснато касационно обжалване, защото има богата съдебна практика по чл. 99 от ЗС, съгласно която правото на собственост, доказано с документи за собственост, оформени в изискуемата се по закон форма за действителност, каквито са крепостните и нотариалните актове, не се изгубва, освен ако последващ преобредател не докаже придобиването му чрез някой от способите, предвидени в чл. 77 от ЗС. Не декларирането на имота по Указ, публикуван в ДВ бр. 122/31.05.1949г. за задължително пререгистриране на непокритите имоти няма вещно правно погасяващо действие. Нормата на пар. 5 от този Указ предвижда включването на не декларираните имоти в държавния поземлен фонд, но това става въз основа на заповед на министъра на земеделието, на основание мотивирано решение на съответния народен съвет, утвърдено от околийския народен съвет. Доказателства за провеждане на тази процедура по отношение на процесните два имота няма, поради което е необоснован довода за изгубване правото на собственост поради не декларирането им. Вторият поставен въпрос, по който е допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е следва ли да се докажат в производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ актуалните граници на заявения за възстановяване имот към момента на образуване на ТКЗС, към който момент чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ изисква установяване правото на собственост, В производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ съдът установява само правото на възстановяване на собствеността, т.е. правото на собственост към момента на колективизацията. Границите на имота към същия момент е необходимо за идентифицирането им с оглед начина на възстановяване – в съществуващи реални граници, с план за земеразделяне, или чрез обезщетение, ако има пречка за реално възстановяване.ППЗСПЗЗ урежда различни способи за индивидуализиране на подлежащите на възстановяване имоти – чрез кадастрални планове, анкетиране, аерофотоснимки, помощни планове и т.н. За възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне е достатъчно да се знае местността, в която се е намирал имота, защото изискването е имота да се върне по възможност в същата местност. Нормата на чл. 18е от ППЗСПЗЗ изрично определя правило за категоризирането на заявени за възстановяване земи земи, на които не е установено точното им местонахождение От изложеното следва, че няма задължително изискване за установяване актуалните граници на заявените за възстановяване имоти към момента на колективизацията в производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ. В нотариалните актове, представени по делото са описани границите на имотите и те са достатъчно индивидуализирани с оглед признаване правото на възстановяване. Въз основа на решението по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ компетентна да установи актуалните граници на имота и начина на възстановяване на собствеността – в съществуващи реални граници, или с план за земеразделяне е ОС “З.”, включително и в зависимост от момента, н който се представя съдебното решение. С обжалваното решение, съдът е идентифицирал имотите по представените крепостен и нотариален акт, които макар да са от преди колективизацията, са достатъчни за признаване правото на възстановяване на собствеността. Решението е съобразено с материалния закон и с отговора на поставения въпрос, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 23.01.2009г., постановено по гр.д.№ 612/2008г. на С. окръжен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: