1 Р Е Ш Е Н И Е № 341 София, 28 юни 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1637/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалби на подсъдимите К. С., Л. П., Н. В. и С. С., срещу въззивно решение, постановено по внохд № 38/11г. по описа на Апелативен съд-София. Във всички жалби се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 3 от НПК. Искането, което се прави е за намаляване размера на наложените на подсъдимите наказания и преквалификация на деянието от грабеж в кражба. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбите са неоснователни и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Гражданският ищец К. В., редовно призована за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Адвокат Д., служебен защитник на подсъдимия С. пледира за уважаване на касационната жалба и намаляване размера на наложеното наказание, както е поискано от касатора. Адвокат Н., служебен защитник на подс.П. поддържа касационната жалба на доверителя си и моли решението на АС-София да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание, което намира за несъразмерно тежко. Адвокат Ч., служебен защитник на подс.В. моли за уважаване на касационната жалба, като предвид семейното положение и тежко материално състояние се намали размера на наложеното на подзащитния му наказание. Адвокат В., служебен защитник на подс.С. изразява становище, че предвид процесуалното поведение на подзащитния му , наложеното наказание се явява завишено, поради което моли за неговото намаляване. Всички подсъдими се присъединяват към становището, изразено от защитата им, като молят за намаляване размера на наложените им наказания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 06.12.2010г., постановена по нохд №147/10г., ОС-Монтана е признал подсъдимия К. С. С. за виновен в това, че на 10/11.10.2009г., в [населено място], обл. Монтана, в съучастие със С. С., Н. В., Л. П. и В. Й., като извършители отнел от владението на И. Х. и К. В. чужди движими вещи на обща стойност 728лв., с намерение противозаконно да ги присвои, употребявайки сила и заплашване, като грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда на Х., поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимите В. Й., С. С., Н. В. и Л. П. са признати за виновни в това, че на 10/11.10.2009г., в [населено място], обл. Монтана, в съучастие помежду си като извършители и с подс.К. С.-извършител, при условията на опасен рецидив са отнели от владението на И. Х. и К. В. чужди движими вещи на обща стойност 728лв., с намерение противозаконно да ги присвоят, употребявайки сила и заплашване, като грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда на Х., поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3 и 4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК са осъдени на по четири години лишаване от свобода за всеки един от тях, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Всички подсъдими са осъдени солидарно за заплатят на гражданския ищец К. В. сумата от 250лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди и 3000лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането до окончателното изплащане С горепосочената присъда, първата инстанция се е произнесла по деловодните разноски и държавни такси. С въззивно решение № 45 от 09.03.2011г., постановено но внохд № 38/2010г., Софийският апелативен съд, НО, VІ състав е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационните жалби на всички подсъдими са неоснователни. Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което всички подсъдими са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. При така признатата фактология, решаващите съдилища са приложили правилно материалния закон, като са приели, че подсъдимите с действията си са осъществили състава на престъплението „грабеж”. Възраженията на касаторите за преквалификация на деянието са неоснователни.По безспорен начин е доказано, че при отнемането на вещите подсъдимите са употребили сила и заплашване.Нещо повече стигнало се до причиняване на средна телесна повреда на един от пострадалите-И. Х.. Във връзка с възраженията за ясна несправедливост на наказанията следва да се отбележи, че при определянето им първата инстанция е изпълнила задължението си да стори това, прилагайки правилата, визирани в чл.373, ал.2 от НПК.В рамките на горепосочените правила, съдилищата са били длъжни да отчетат, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянието и дейците. Правилно, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният такъв е взел предвид всички значими за определяне на наказателната отговорност обстоятелства. Извършвайки самостоятелна преценка на тези обстоятелства, апелативният съд е приел, че наложените от първата инстанция наказания при условията на чл. 55 от НК, а именно от три години и шест месеца на подсъдимия К. С. и от четири години лишаване от свобода по отношение на останалите подсъдими, са законосъобразно индивидуализирани и справедливо отмерени.Тази деятелност, касационната инстанция намира за правилна и законосъобразна. Неоснователни са доводите на касаторите, че наложените им наказание са явно несправедливи. Във всички жалби аналогично се сочат смекчаващи обстоятелства, свързани със семейното положение и материално състояние на подсъдимите, но тези факти са били отчетени от въззивния съд, включително и процесуалното поведение на подсъдимите в хода на наказателното производство. Последното е в обсега на релевантните за личността на извършителите факти, като въззивният съд вярно го е оценил, в контекста на трайната съдебна практика-ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС. Причините за извършване на престъплението, които се изтъкват в жалбите не са от естество, което да налага намаляване размера на санкцията. Както в жалбите, така и в хода на съдебните прения касаторите не релевират обстоятелства, които да дават основание за по-голямо снизхождение във връзка с наложените им наказания. Предвид гореизложеното, атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 45 от 09.03.2011г., постановено по внохд № 38/2011г. по описа на Софийски апелативен съд, НО- VІ състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: