Р Е Ш Е Н И Е № 72 Гр.София, 25.02. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ВЕЛИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 199/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 42/ 17.10.12 г.,постановена от ОС-Русе /РОС/ по Н.Д.611/12 г., подсъдимият Е. М. В. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1,пр.1 вр.чл.18, ал.1 НК и вр.чл.54,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, редуцирано до четири години на основание чл.58 А, ал.1 НК. Постановено е изтърпяване при строг режим в затворническо заведение от закрит тип. С решение № 288/14.12.12 г. на АС-Велико Търново /ВтАС/ по В.Н.Д. 301/12 г. цитираната присъда е потвърдена изцяло. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който го атакува чрез своя служебен защитник, оплаквайки се от явна несправедливост на наложеното наказание. Моли върховната съдебна инстанция по наказателни дела да намали наказанието на пет години и го редуцира финално до три години и четири месеца. В съдебно заседание пред ВКС, подсъдимият,редовно призован, не се явява. Защитникът му поддържа жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Пред въззивната инстанция са били отправени възражения,свързани само с явна несправедливост на наложеното наказание. Производството пред първоинстанционния съдебен състав е протекло по реда на чл.371,т.2 и сл. НПК, основният проблем, поставен на разглеждане пред съдилищата по същество, е касаел размера на наложеното наказание и по този повод- съотношението между приетите за налични отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Видно от мотивировката на втората съдебна инстанция, задълбочено и забележително словно изразително е илюстрирано упоритото манифестиране на незачитане на личната собственост и личния интегритет от страна на подсъдимия, в контекста на неговото съдебно минало. Оттук насетне са счетени за несъществени и несериозни доводите, свързани с извършване на престъплението поради необходимост от набавяне на средства за елементарно съществуване и липса на предварителен план за осъществяване на грабежа. Настоящият съд поначало се солидаризира с казаното. Би желал да допълни единствено обстоятелството, че разбира трудностите пред ресоциализиране на осъдени лица след изтърпяване на наказание лишаване от свобода и напускане на пенитенциарно заведение, предвид затруднения при намиране на работа и нужда от средства най-малко с оглед физическо оцеляване. Въпреки това не може да приеме,че насилствено посягане върху една беззащитна жена, за да й бъде отнет дамски ланец с кръст, може да е фактор, извиним на плоскостта на теорията за физическо оцеляване. Взето е отношение по въпроса за недовършеността на престъплението, отчетен при квалификацията на стореното, на фона на обстоятелството, че касаторът е бил задържан от странични лица и предаден на съответните органи. В тази връзка са обсъдени декларативността на неговите признания и липсата на съжаление, съпоставени с предявено искане за точно фиксиране на дължимото наказание, обосноваващо желанието делото да бъде разгледано в процедура по съкратено съдебно следствие. ВтАС е отразил аргументи за своето становище, а в жалбата не са изтъкнати доводи, които съществено да се противопоставят на казаното. Претенцията за определяне на наказание от пет години лишаване от свобода, което при необходимата по силата на чл.58 А НК редукция да бъде три години и четири месеца, се поддържа и пред ВКС. Няма никакво основание на В. да се наложи най-ниското, предвидено в санкционната част на материалноправната норма наказание, предвид отчетените отегчаващи обстоятелства. Това от своя страна стои в основата на тезата, че отмереното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 288/14.12.12 г.,постановено от АС- Велико Търново по В.Н.Д.301/12 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/