РЕШЕНИЕ № 121 гр. София, 17 юни 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП К. ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 465 / 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по постъпила жалба, подадена от защитника на подсъдимия Д. С. К. срещу въззивна присъда № 6/09.01.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 4128/2018 год. по описа на Софийски градски съд. В жалбата се сочи, че са налице всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 – т. 3 от НПК, като се правят алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия, за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или за намаляване размера на наложеното наказание. В писмено допълнение към жалбата се излагат доводи в подкрепа на заявените с нея касационни основания. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия К. поддържа жалбата и допълнението към нея и прави искане за уважаването й. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна, поради което пледира за оставяне в сила на въззивната присъда като правилна и законосъобразна. Подсъдимият Д. С. К. поддържа жалбата и моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда, постановена по н.о.х.д. № 12819/ 2016 год., по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Д. С. К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал.1, б. „б“, пр. ІІ – ро, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 – то, вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК. Срещу първоинстанционната присъда в Софийски градски съд е подаден протест от Софийска районна прокуратура с доводи за нарушение на материалния закон и искане за осъждане на подсъдимия К.. С въззивна присъда № 6/09.01.2019 год., постановена по в.н.о.х.д. № 4128/2018 г., СГС, НО, ІV възз. състав е признал подсъдимия Д. С. К. за виновен в това, че на 29.01.2015 год., около 11,30 ч. в [населено място], [улица], в района на № 2, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без да притежава необходимата правоспособност, при управление на МПС – л. а. „БМВ“, пета серия, с неустановен регистрационен номер, извършвайки маневра „движение на заден ход“, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Р. Т. П. средна телесна повреда – трайно затруднение на движението на левия горен крайник, като след деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал.1, б. „б“, пр. ІІ – ро, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 – то, вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК му наложил наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от една година и „Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от една година. Въззивната присъда е подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав, който е и съдия – докладчик по делото. Подадената касационна жалба срещу така постановената въззивна присъда е допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това, в законовоопределения срок и срещу акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т.2 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По същество с жалбата се оспорва авторството на деянието, като се твърди, че не са налице доказателства за това, че подс. К. е осъществил престъплението, в извършването на което е признат за виновен от въззивната инстанция. Контролираният съд не изпълнил задълженията си, свързани с разкриване на обективната истина, като не е провел пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Като довод се сочи, че въззивната инстанция не е изискала справка за цвета на управляваните от подсъдимия автомобили, като неправилно била приела, че деянието е осъществено с автомобил марка „БМВ“ 520 И с ДК [рег.номер на МПС] . Не била извършена исканата от защитата проверка колко от 33 – те лица с прякор „Ш.“ са управлявали автомобили с марка „БМВ“. Въззивният съд постановил присъдата си единствено на основата на показанията на пострадалата свидетелка, без да съобрази, че тя е на 85 години, има перде на едното око и след произшествието е изпитвала силни болки, което неминуемо се е отразило на нейната концентрация. Освен на показанията й, контролираният съд се позовал на слухове за това, че подсъдимият е извършител на деянието, което било недопустимо. Прави се заключение, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения при оценката на доказателствата е нарушен и материалния закон, като е признат подс. К. за виновен по повдигнатото му обвинение. Така заявените от касатора възражения макар и да са подкрепени с доводи за допуснати нарушения на правилата за събиране на доказателства, всъщност се отнасят до обосноваността на проверявания въззивен съдебен акт, която не е от категорията на касационните основания, визирани в разпоредбата на чл. 348, ал.1 от НПК. Принципно положение в наказателния процес е, че всеки съд е свободен да формира вътрешното си убеждение по фактите, въз основа на събраните доказателствени източници, като преценява кои от тях да кредитира и кои да отхвърли като недостоверни, необективни или неподкрепени от останалите доказателства. Касационната инстанция проверява единствено дали изводите, до които е достигнал решаващия съд, се основават на всестранно, пълно и обективно изследване на значимите за разкриване на обективната истина обстоятелства, както и дали са спазени правилата за събиране и оценка на доказателствата. При извършване на касационна проверка в така очертаните предели не се констатират допуснати нарушения, като сочените от касатора. В мотивите на въззивната присъда проверяваният съд е изложил подробна и пълна аргументация на приетите от него за установени фактически положения, като с необходимата задълбоченост и професионализъм е анализирал събраните доказателства както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка. С особено внимание въззивният съд е преценил показанията на пострадалата свидетелка Р. П., като нито едно обстоятелство, относимо към нейната свидетелска годност, не е останало необсъдено. Отчетено е, че същата в качеството си на пострадала е заинтересована от изхода на делото, както и това, че тя е очевидец с преки впечатления относно времето, мястото, механизма на произшествието и извършителя на деянието. Изводът на контролирания съд, че показанията на свидетелката П. поради тяхната пълнота, последователност и непротиворечивост, следва да бъдат кредитирани, не е произволен, а намира основание в протоколите за проведените й разпити, както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие. Приобщаването на показанията, депозирани от пострадалата свидетелка на досъдебното производство, се е наложило единствено, поради това, че същата не е могла да възпроизведе точната дата на произшествието, което е естествено предвид двегодишният период, изминал от деянието до разпита й в съдебното заседание. По отношение на останалите обстоятелства, за които свидетелката е дала показания, тя е била категорична, като е потвърдила без колебание, че подс. К. е шофьорът, управлявал автомобил марка „БМВ“, по прякор „Ш.“ – коментиран от лицата, които са й оказали помощ. Свидетелката е имала пряк контакт с подсъдимия, разговаряла е с него непосредствено след произшествието, поради което е имала обективна възможност да възприеме отблизо неговите отличителни белези. С оглед на това, правилно контролираният съд е счел, че показанията й не следва да бъдат игнорирани само поради напредналата й възраст /без каквито и да било данни за ментални проблеми при нея/, както и с оглед наличието на т.нар. „перде“ на едното око – факт, който св. П. добросъвестно е споделила пред първостепенния съд, потвърден и от събраната по делото медицинска документация. Пострадалата е последователна в показанията си относно автора на престъплението, като още в първия си разпит на досъдебното производство е посочила белезите, по които може да го разпознае, потвърдила ги е в разпита й непосредствено преди самото разпознаване, след него, както и пред първоинстанционния съдебен състав. Предходната инстанция не е пренебрегнала и факта, че изнесената от пострадалата информация намира потвърждение в показанията на останалите свидетели очевидци относно марката, модела и цвета на автомобила, времето, мястото и механизма на произшествието. По отношение на авторството на деянието, показанията й са в корелация с тези на св. Т. Я., която също от ученици, присъствали на инцидента, разбрала кой е шофьорът, причинил произшествието – лице с прякор „Ш.“. Вярно е, че нейните показания са производни, но няма процесуална пречка да бъдат използвани като контролни, както правилно е процедирал въззивния съд, за да бъде преценена достоверността на сведенията, дадени от пострадалата. Те са проверени от контролирания съд и чрез събиране на данни относно лицата, известни с прякора „Ш.“, живеещи в[жк]. Въззивният съд се е позовал на получената от МВР справка /л.103 от н.о.х.д. №12819/2016 г./, от която е установено, че едно единствено лице с този прякор живее в[жк]и това е подсъдимият Д. С. К.. Тази информация проверяваният съд е съпоставил и с изисканите и приложени по делото наказателни постановления, издадени срещу подс. К. за извършени от него нарушения на правилата за движение. Въззивният съд е приобщил към доказателствения материал по делото НП № 14 – 0229-000862 / 10.03.2015 г., издадено от Началника на СДВР, въз основа на акт за административно нарушение № 371527/21.10.2014 г. / л. 67 от ДП/. В този акт е отразено, че нарушението е осъществено от подс. К. при управление на л. а. „БМВ“ 520 И с ДК [рег.номер на МПС] , сив на цвят. При това положение не е било необходимо контролираният съд да изисква отделна справка за цвета на посочения автомобил. Противно на твърдението на жалбоподателя, в диспозитива на присъдата и при излагането на приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд не е посочил, че ПТП е осъществено с автомобила, с който е извършено административното нарушение, за което е издаденото срещу подсъдимия наказателно постановление. Фактът, че подс. К. е санкциониран за нарушение, извършено с лек автомобил от същата марка – „БМВ“, като този, с което е реализирано произшествието с пострадалата, е оценен от въззивния съд само като косвено потвърждение на показанията, изложени от свидетелите очевидци. Въззивният съд не е пренебрегнал и останалите гласни доказателствени източници, а ги е подложил на задълбочен и прецизен анализ, за да провери достоверността на изнесената от пострадалата информация относно извършителя на престъплението. При това изводът на въззивния съд, че показанията на свидетелите Т. и Г., не опровергават изложеното от св. П. относно авторството, не е произволен, а се основава на факта, че те още на досъдебното производство са заявили, че не могат да разпознаят извършителя. Единствено св. А. на досъдебното производство е потвърдила, че може да стори това, но по една или друга причина, не е извършено разпознаване с нейно участие след откриването на дееца, а впоследствие пред съда тя не е могла да посочи подсъдимия като шофьора, участвал в произшествието. При липсата на доказателства, които да опровергават показанията на пострадалата, отличаващи се с последователност, непротиворечивост и устойчивост във времето, въззивният съд законосъобразно им е дал вяра, приемайки за установено по несъмнен начин, че подс. К. е автор на деянието. Изложеното налага извода, че въззивната инстанция е положила нужните усилия за изясняване на всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото, като е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Въз основа на събраните и проверени по предвидения процесуален ред доказателствени източници - свидетелски показания, писмени доказателства и експертни заключения, въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод за осъщественото от подсъдимия деяние по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал.1, б. „б“, пр. ІІ – ро, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 – то, вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК. Материалният и процесуалният закон са приложени правилно, поради което не са налице претендираните касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Основателно е твърдението на жалбоподателя за несправедливост на наложеното наказание, макар и не поради доводите, които той е изложил. Въззивният съд е преценил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което е определил санкция при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като е наложил на подсъдимия наказание „пробация“. При това, контролираният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК, според която за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. От вниманието на въззивната инстанция е убягнало, че към момента на извършване на деянието – 29.01.2015 год., разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал.1, б. „б“, пр. ІІ – ро, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК /ДВ, бр. 60/2012., в сила от 08.09.2012 г./, преди да бъде изменена /с ДВ, бр. 74/2015 г., в сила от 26.09.2015 г./ е предвиждала наказание от една до пет години лишаване от свобода. Към момента на осъществяване на деянието от подс. К., нормата на чл. 78а, ал.1 от НК е изисквала деецът да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание, когато престъплението е извършено по непредпазливост и за него е предвидено наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание, лицето не е осъждано и не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава VІІІ на НК, а имуществените вреди са възстановени. Подсъдимият К. към датата на извършване на деянието е бил непълнолетен, не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност, а с деянието си не е причинил съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. При наличието на материалните предпоставки на чл.78а, ал.6, вр. с ал.1 е следвало подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено наказанието, предвидено за непълнолетните извършители - обществено порицание. Поради навършеното от него пълнолетие към момента на постановяване на присъдата, изборът на другата санкция - възпитателни мерки, е изключен. Като не е сторил това, въззивният съд е нарушил материалния закон. Нарушението може да бъде отстранено от настоящия съд /съгласно указанията, дадени с ТР № 1/2011 на ОСНК на ВКС/ като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на обявление за настоящото решение в сградата на администрацията на район „С.“. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 6/09.01.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 4128/2018 год. по описа на Софийски градски съд, като на основание чл. 78, ал.6, вр.с ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия Д. С. К. от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал.1, б. „б“, пр. ІІ – ро, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК и му НАЛАГА административно наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез поставяне на обявление за настоящото решение в сградата на администрацията на район „Сердика“. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.