Р Е Ш Е Н И Е № 571 София 29.09.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1448 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. К. И. от гр.С.,чрез процесуалния си представител –адвокат Ч. против въззивно решение № 1114 от 17.06.2009г. по в.гр.д.№ 921 по описа за 2009г.на Пловдивски окръжен съд, с което е частично потвърдено решение № 127 от 16.02.2009г.по гр.д. № 608 по описа за 2008г.на Районен съд Пловдив относно брачната вина, родителските права и присъдената издръжка,а е отменено в частта досежно определения режим на лични отношения на бащата с детето А. и вместо това –в тази част е постановено друго,с което е определен режим на лични отношения между бащата и детето А. Д. И. –всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00часа в събота до 18.00 часа в неделя и един месец през лятото,който не съвпада с отпуската на майката. Като се сочи отменителното основание по чл.281 т.3 от ГПК-в обжалваната част досежно определените родителски права,режима на лични отношения и издръжката по отношение на родените от брака две деца-А. и В., се иска отмяна на постановения въззивен акт-в тази част и решаване на спора по същество с предоставяне упражняването на родителските права и за двете деца на бащата,определяне на режим на лични отношения на майката и подходяща издръжка. С определение № 1456 от 2.12.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за интереса на децата,свързан с преценка на качествата на всеки един от родителите,съобразно данните по делото. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с процесуалния си представител.Поддържа искането си- да му бъде предоставено упражня-ването на родителските права по отношение и на двете деца,като заявява, че детето А. и понастоящем живее с него,а детето В. е при майката,като той няма контакт с него,защото адреса на ответницата му е неизвестен. Ответницата не се явява.Постъпили са писмени бележки от пълномощника й,в които се поддържа изложеното в отговора на подадената касационна жалба становище за нейната неоснователност. Счита постановения въззивен акт за правилен и желае да бъде потвърден. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да предостави на майката упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две деца,които понастоящем са съответно на 5 и на 2 години,въззивният съд се е мотивирал с ниската им възраст,изискваща в по-голяма степен майчина грижа и с факта,че жилището на майката е подходящо и предлага всички необходими условия за добър живот на децата.Въззивният съд е достигнал до тези изводи механично,без да направи подробна и обоснована преценка на личните качества на всеки един от родителите,без да обсъди всички факти, които са установени със събраните по делото доказателства и без да изпълни задължението си да извърши преценка на доказателствата и да мотивира съдебния си акт на базата на приетите от него за установени обстоятелства. Определил е различен режим на лични отношения на бащата по отношение на двете деца,като за да предоставил по-разширен такъв за детето А., роден на 13.12.2005г.е отчел еднаквия им пол,бъдещата нужда от по-голям контакт, привързаността на бащата към момчето и проявената готовност да се грижи за него. Така изложените от въззивния съд доводи частично се споделят от настоящи състав,който за да формира своите изводи - взе пред вид следните установени по делото факти: Страните по делото са сключили брак на 20.08.2005г.,който е бил прекратен с влязло сила съдебно решение на 17.06.2009г.Двамата са във фактическа раздяла от 4.05.2008г.,когато ищцата е напуснала семейното жилище,а няколко седмици по-късно е взела и детето В.,родено на 5.03.2008г.От тогава децата са разделени-малкото е заживяло с майка си в гр.Пловдив, а голямото-с баща си в гр.Стамболийски. Майката,която според социалния доклад и понастоящем не е завършила средното си образование, е работила като „монтажист” и като „сервитьор”,включително до късно вечер. След раздялата на страните- съобразно представения по делото договор за наем от 7.05.2008г./сключен четири дни след раждането на детето,със срок от една година/-се установява, че живее в двустаен апартамент, находящ се в гр.П. Според социалния доклад- от месец юни в квартирата живее и бабата/по майчина линия/ на ответницата,която е на 60 години и й помага в грижите за детето В.. Бащата,който е строителен работник и е с 17 години по-голям от бившата си съпруга/сега-тя е на 25,а той на 42 години/ -се грижи за другото дете А., заедно с родителите си.Живее -в бившето семейното жилище, находящо се на втория етаж от къща,в която на първия етаж- живеят неговите родители. От социалните доклади се установява,че ищцата по време на брачния си живот неколкократно е напускала семейното жилище,включително и когато детето е било болно,отивала е да живее при родителите си,като „след увещавания” се е връщала.Не се е разбирала със свекървата,с която са живеели в близост и която й е помагала при отглеждането на първото дете. Понастоящем живее с друг мъж. По делото са налице данни-свидетелски показания и заявителски материал,че и двамата родители са полагали усилия,за да осъществят контакт с другото дете,което постоянно не е при тях-ищцата с А. ответника-с В.,но взаимно са се възпрепятствали. Приложено е постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.01.2009г.,в което е описан случай,при който на 14.10.2008г.-при опит на майката да вземе детето А. е придружавана от нейния приятел- е възникнал инцидент,завършил с причиняване на леки телесни повреди на ответника И. и на неговия баща. При така изложените факти е ясно,че и двамата родители притежават добри родителски качества, като по делото няма доказателства,които да възпрепятстват съда да приеме,че всеки един от тях с необходимата любов и загриженост отглежда детето,което е при него и същевременно-всеки един от тях желае да упражнява родителските права и по отношение на двете деца/в този смисъл по делото са предявени искова и насрещна искова молба/.В тази ситуация –не може да не бъде отчетено,че детето А. – през целия си живот е живял в семейното жилище на страните в гр.С. /където според социалния доклад жилищните условия са отлични /,той е на 5 години,за което време му е изграден начин на живот и среда,към които той е привързан,като за него преобладаващо се е грижил ответника и неговите родители,а детето В.,което понастоящем е на две години е живяло само с майка си /и нейната баба/,не познава друга среда, включително не разпознава и ответника като свой баща /последния сам признава,че няма връзка с детето/.Според изготвените социални доклади- всяко едно от децата- при този начин на живот- „видимо изглеждат много добре”.За детето А. е посочено,че”поддържа лична хигиена”, „весело е и кипи от енергия”,”отглежда се много добре”,разполага с всички необходимо за развитието му/дрехи,обувки,играчки в изобилие,топлина, прехрана,съобразена с възрастта му/”, а за детето –В. е посочено,че „е с нормално за възрастта си развитие,спокойно, наблюдава се изградена привързаност с майката и прабабата. Осигурени са необходимите битови условия за нормалното му отглеждане.Детето е обградено с грижи и внимание”. При тези данни,независимо,че настоящият съдебен състав по принцип е противник на разделянето на децата между родителите – намира,че за конкретния случай –пред вид така установилото се фактическото положение, безспорния по делото факт,че към момента на извършване на проверката-децата се чувстват добре и липсата на установена между тях привързаност,тъй като те са живели заедно само до двумесечна възраст на В. - това е най-разумното разрешение на възникналия спор.В този смисъл е неправилен въззивния акт –в частта,в която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. на ищцата,само защото тя е майка и към момента на постановяване на съдебния акт е установено,че тя разполага с условия за отглеждането на децата. Изпълнението на една такова решение – би означавало детето А. да бъде изведено от позната му среда и принудително отведено в такава,която е абсолютно непозната за него – в друг град,при други хора,при различни условия.Следва да се вземе пред вид,че от датата на фактическата раздяла между страните-4.05.2008г.,т.е.-за повече от две години –майката на практика не е имала контакт с това дете.Следва да се отчете и обстоятелството, че наличните доказателства за жилищната й обезпеченост са до дата 7.05.2009г./когато изтича сключения договор за наем/,като по делото други доказателства не са представени. /Има косвени данни от писмо на Агенция за социално подпомагане,че понастоящем живее в гр.София/. Няма как да не се съобразят и наличните по делото данни,че ищцата живее с друг мъж,като не е изследван въпроса за неговото отношение към непознатото му дете А.. Относно детето В.-важат гореизложените съображение за отрицателното въздействие на евентуална промяна на условията й на живот.Същевременно- по делото,не са установени отрицателни прояви на майката, които да обосноват промяна на постановения въззивен акт по отношение на предоставените й родителски права относно детето В..То е живяло в дома на баща си около два месеца/непосредствено след раждането си на 5.03.2008г.до месец май 2008г.,когато майката го е взела при нея/,като в съдебно заседание бащата признава,че няма връзка с него и че не му е известен настоящия му адрес.Обстоятелството,че ищцата живее с друго лице и че сменя местожителството си-нямат връзка с родителските й качества и възможността й да се грижи и възпитава детето,което е при нея./Следва да се посочи,че приложените с нарочна молба-два броя писма от Агенция за социално подпомагане Дирекции за социално подпомагане С. и Пловдив – няма как да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, която е касационна/. Гореизложените изводи на настоящата инстанция-за изменение на въззивното решение досежно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А. рефлектират и върху изводите за режима на личните отношения с него. Тежкият конфликт във взаимоотношенията на страните по никакъв начин не следва да рефлектира и да се отразява на отношенията им с техните деца.За всички е ясно,че децата се нуждаят на всеки един етап от развитието си от пълноценен контакт/физически, емоционален, социален, интелектуален, приятелски/ с всеки един от двамата си родители.В този смисъл не следва да се толерира демонстрираното и от двете страни по делото поведение на възпрепятстване достъпа на другия до детето.За да се осигури нормален контакт –за майката следва да се определи стандартния режим на лични отношения с детето А. - всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10.00часа в събота до 18.00 часа в неделя и един месец през лятото,който не съвпада с отпуската на бащата./Съдът определя втората и четвъртата седмица за контакт за да не се възпрепятства контакта на бащата с другото дете-през първата и третата седмица,който е в присъствието на майката/. Съответно ищцата – при наличие на доказателства за доход през 2007г.-203.84лв.а бащата като работник в строителството с доходи около 800лв.,необходимостта всеки един-да полага грижи и за другото дете, следва да бъде осъдена да заплаща издръжка за детето А. в размер на 50лева/при необходими за издръжката общо 150лв./ По отношение на детето В.-настоящият състав счита,че на този етап- вече определеният режим на лични отношения с бащата- не следва да се променя,независимо от увеличаването на възрастта на детето, тъй като присъствието на майката е необходимо за по-лесното и бързо подновяване на прекъснатата връзка с бащата. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1114 от 17.06.2009г. по в.гр.д.№ 921 по описа за 2009г.на Пловдивски окръжен съд, В ЧАСТТА относно предоставянето на родителските права,режима на лични отношения и присъдената издръжка по отношение на детето А. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А., роден на 13.12.2005г. на БАЩАТА. ОСЪЖДА Д. С. И. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.П. ул.”Ю.”№ 30 ет.2 ап.6 да заплаща за детето А. Д. И. ЕГН 0552134549-чрез неговия баща и законен представител Д. К. И. ЕГН xxxxxxxxxx - ежемесечна издръжка в размер на 50 /петдесет/ лева,считано от влизане в сила на настоящето решение до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Д. С. И. ЕГН xxxxxxxxxx с детето А., роден на 13.12.2005г.- всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя и един месец през лятото,който не съвпада с отпуската на бащата. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1114 от 17.06.2009г. по в.гр.д.№ 921 по описа за 2009г.на Пловдивски окръжен съд в останалата обжалвана част относно предоставяне на родителските права,режима на лични отношения и присъдената издръжка по отношение на детето В.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.