ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 93 гр. София,19 септември 2022 год. Върховният касационен съд на Република България,трето наказателно отделение в закрито съдебно среща на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря................................ и след становището на прокурора от ВКП Божидар Джамбазов,като разглежданото от съдия Грозева наказателно частно дело № 622/22 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по касационни частни жалби, подадени от подс. Т. Д. П. и от защитника й адв. Н. Д. срещу разпореждане № 75 на съдията-докладчик по в.н.о.х.д. №33/22 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което на основание чл.351, ал. 5, т. 2 от НПК касационната жалба на адв. Н. Д. срещу решение №65 от 21.05.2022 г. е върната. В частните жалби на адв. Д. и на поде. П. се изтъкват сходни обстоятелства, а именно, че съдията- докладчик неоснователно е върнал касационната жалба, тъй като адв. Д. не е получавал лично съобщение, нито такова му е предадено от колегата или от призовкаря. Настоява се да се извърши проверка и да се изиска справка от бюро „Призовки“, за да се провери факта дали призовкар е посещавал офиса му на посочената в съобщението дата - 3.06.22 г., след което да се възстанови срока за обжалване като се приеме, че жалбата е депозирана в срок . Становището на прокурора при ВКП е, че частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като от материалите по делото се установява, че съобщението за изготвеното решение е получено на 3.06.2022 г. от адв. Й., който е поел задължение да го предаде на адв. Д.. Последният е депозирал касационната жалба извън законоустановения срок, а именно на 6.07.22 г„ поради което тя основателно е била върната. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното : С решение № 65 от 21.05.2022 г., постановено по внохд № 33/20 г. , АС- Велико Търново е изменил постановената срещу поде. Т. Д. П. присъда на ОС- Ловеч от 24.09.2021 г. по нохд № 142/20 г. , като намалил наложеното й наказание лишаване от свобода от пет на три години и отложил неговото изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години. Отменил присъдата в частта, в която е бил определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието и потвърдил присъдата в останалата й част. Съдът изпратил съобщения за изготвяне на решението на подс. П., която го е получила на 17.06.22 г., на защитника й адв. П. , който го е получил на 16.06.2022 г. - лично и на останалите страни.За адв. Н. Д. съобщението е получено на адрес в кантората от адв. Й. на 3.06.2022 г. По електронна поща на 6.07.22 г. от адв. Д. била подадена касационна жалба. С разпореждане от 8.07.2022 г. съдията от въззивният съд е приел, че касационната жалба е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в закона срок, поради което я е върнал на подателя й. Постановеният съдебен акт – разпореждане № 75 от 8.07.22 г. е предмет на настоящата касационна проверка. ВКС намира, че разпореждането за връщане на касационната жалба на подателя й е преждевременно и същото следва да бъде отменено, поради следните съображения: Касационната жалба като правни последици поражда суспензивно и деволутативно действие – първо препятства влизането в сила на атакувания въззивен съдебния акт и второ, пренася делото пред ВКС, който има задължение да я разгледа, което изисква съдът чрез, който тя се подава, внимателно да изследва въпросите посочени в чл. 351 от НПК и едва след като се установи, са налице основанията предвидени в чл. 351 ал. 5, т. 1-3 от НПК има задължение да я върне. В конкретния случай съдията от въззивния съд е следвало да положи усилия и да установи дали адв. Й., който се е подписал на съобщението от 3.06.2022 г., го е предал на адв. Д. и ако не, какви са причините, поради които не е сторил това. При наличието на ясни възражения относно получаване на съобщението от адв. Д., е следвало да се изиска писмено сведение от адв. Й. за твърдените от касатора обстоятелства, след което в случай на оспорване на подписа на адв. Й. и на отразеното в призовката, /че лично е получил съобщението/, съдията от въззивния съд, следва да прецени необходимостта от изискването на информация от бюро „Призовки“ за това при какви обстоятелства е била връчена призовката на адв. Й.. Това не е сторено, а жалбата директно е върната на адв. Д. без да са проверени всички данни касаещи надлежното узнаване от страна на адв. Д. за изготвеното решение. Изясняването им е пряко свързано с ефективното упражняване на правото на защитата на подсъдимата и на правото на справедлив процес, част от които е и правото й да обжалва съдебния акт. Поради изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че на основание чл. 351, ал. 6 от НПК частната жалба срещу разпореждането за връщане следва да бъде уважена като основателна, а разпореждането на съдията от въззивния съд за връщането на касационата жалба – отменено. О П Р Е Д Е Л И: Отменява разпореждане № 75 от 8.07.2022 г.,постановено по внохд № 33/22 г. на съдията от АС- Велико Търново, с което касационната жалба на адв. Н. Д. е върната, като подадена извън законоустановения срок. Делото да се изпрати в АС – Велико Търново за осъществяване на проверка на посочените по –горе обстоятелства. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.