Р Е Ш Е Н И Е № 208 Гр.София, 19.04.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря Павлова В присъствието на прокурора Колова Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 1277/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 14/03.02.11 г.,постановено по В.Н.Д. П-180/10 г.по описа на АС-София /САС/, НО,1 състав, е потвърдена присъда,постановена от ГС-С. /СГС/ на 22.04.10 г.по Н.Д.С-313/09 г.по описа на същия съд, НО, 22 състав. С последната подсъдимият В. Г. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.256,пр.1 НК и вр. чл.54 вр.чл.2,ал.2 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 3 000 лв.,като е постановено лишаването от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание по присъда,постановена от РС-Лом по Н.О.Х.Д.157/01 г., лишаване от свобода за срок от три месеца, при определен първоначален общ режим на изтърпяване на същото. Срещу решението на въззивния съд е постъпила жалба от конституирания в хода на първостепенното съдебно производство граждански ищец- държавата в лицето на М. на финансите, представлявана от министъра на финансите, упълномощил свой представител, по отношение на отхвърления изцяло граждански иск. Моли се постановеното решение на САС да бъде изменено, като подсъдимият бъде осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата по обвинението, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на вредата. Постъпила е жалба и от подсъдимия чрез неговия служебен защитник, в която се релевира оплакване за допускане на всички нарушения на разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и за произнасяне от страна на ВКС по съществото на спора. В съдебно заседание пред ВКС представителят на М. на финансите не се явява и не заявява становище нито по своята жалба, нито по тази на подсъдимия. Касаторът, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява защитникът му, служебен защитник от първостепенното и въззивно разглеждане на делото, който поддържа жалбата с посочените в нея доводи. Представителят на ВКП намира жалбата на гражданския ищец за основателна, доколкото съдът е следвало да изследва деянието с причинения престъпен резултат, без да се придържа стриктно към спецификата на повдигнатото с обвинителен акт обвинение, за което при това касаторът е осъден. Що се касае до жалбата на последния, то същата да бъде счетена за неоснователна. Финално се настоява за отмяна на атакуваното решение в потвърждаващата първостепенната присъда гражданско-отхвърлителна част и връщане на делото за ново разглеждане досежно нея от друг състав на САС. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и изтъкнатите в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като се запозна с материалите по делото по силата на разпоредбата на чл.347 НПК, намира за установено следното: ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Същата е неоснователна. Безспорно в рамките на процесното наказателно производство е установено от фактическа страна, че всички важими в квалификационен план документи са подписани от М., както и други такива, свързани с дружеството по казуса, легитимиращи дееца като представляващ и управляващ същото. Не може да се твърди, че касаторът е абсолютно неграмотен, т.е.,илитерат, както правилно са възприели долустепенните съдебни състави, след като единственият спор по делото е дали той е завършил втори или трети клас от началното образование. В тази връзка е направен анализ на неговата малограмотност, която основателно не е приравнена на пълна неграмотност. С претенции за последното впрочем, основният въпрос, който би могъл да се третира по жалбата както пред второстепенния, така и пред касационния съд, е поставим на основа съотношението между вменяемост и вина, доколкото вината предпоставя вменяемост. Това е така, тъй като защитата, в максимални предели реализираща процесуалните права на касатора, по съществото на довода си най-малко настоява за липса на интелектуалния момент от субективното отношение на М. към конкретното престъпно посегателство- вината под формата на пряк умисъл /само такъв е възможен поради наличието на цел в диспозицията на разпоредбата на чл.256 НК/. Казаното се корени в аргументацията на липсата на възможност за М. да води вменената му счетоводна отчетност с невярно съдържание, поради неспособието му все заради спорна грамотност да я състави и демонстрира противозаконната цел. Е., според защитата той не съзнава общественоопасния характер на деянието и не предвижда настъпването на общественоопасните последици- осуетяване на установяването на данъци в големи размери, с оглед което и не възприема като целено воденето на счетоводна документация с невярно съдържание, макар и да се явява автор на същата. Правилно оценената от съдилищата по фактите доказателствена съвкупност не навежда на извод за възприемане на теза за наличие на предпоставките на чл.31,ал.1 НК по отношение на дееца. В тази връзка, въпреки че не са намерили такова определяне, са изложени съображения както от СГС, така и от САС, с които ВКС се съгласява. Поради липса на конкретни противостоящи възражения не намира нужда от преповтаряне. Няма и предпоставки да се третира въпрос за принципна липса на умисъл от страна на подсъдимия при обективиране на неговото поведение, на различно основание, разглеждано в светлината на посредствено извършителство от страна на друго лице. В този смисъл жалбата е несъстоятелна. Не е допуснато нарушение на материалния закон с осъждането на подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.256 НК /стар/. По отношение на оплакванията за наличие на касационни основания по чл.348,ал.1,т.2 и 3 НПК, извън декларативното им споменаване,не се излагат никакви допълнителни съображения,които да бъдат обсъждани от върховната съдебна инстанция по наказателни дела. ПО ЖАЛБАТА НА ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ: Възраженията, упоменати в жалбата на гражданския ищец, са поставени на разглеждане и пред въззивния съдебен състав в дословно същия вид, като представянето им пред ВКС. В решението на САС са дадени отговори, които могат да се оценят като свързани както с доводите, изложени от претендиращата страна, така и с цялостната служебна преценка от страна на въззивния съд на правилността на атакувания пред него съдебен акт. Няма съмнение,че с инкриминираното на М. поведение спрямо фиска /държавния бюджет/, не е настъпила никаква реална вреда /потвърждение за което е демонстрирано в приложената по делото съдебно-счетоводна експертиза/, защото не е реализирано данъчно събитие. Установените сделки са фиктивни. Именно поради това си качество те не могат да предизвикат данъчно задължение, а следователно не водят и до дължим данък за внасяне или възстановяване за съответния инкриминиран период-април 2004 г., с който лицето е намалило задълженията си. Доколкото иде реч за ДДС, данък тъй или иначе не е възстановен, нито начислен за доплащане, тъй като данъчната администрация е реагирала навреме. Тук е мястото да се наблегне на обстоятелството, че вмененото на подсъдимия водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание с цел да се осуети установяването на данъчни задължения в големи размери- престъпление по чл.256 НК /стар/, по своята специфика не визира в себе си съставомерна имуществена вреда, при липса на обвинение за избягване на плащане на данъци в големи размери по смисъла на чл.255,ал.1 НК /стар/, каквато е принципната връзка на престъпното поведение по обсъждания законов текст. Дълготрайна е съдебната практика, че основа на гражданската претенция в един наказателен процес може да бъде единствено деликтът, опредметен в наказателно-правен план в престъплението, за което е повдигнато и поддържано обвинение. Затова не следва да бъде възприета тезата на представителя на държавното обвинение, лансирана в съдебно заседание пред ВКС, че в случая трябва да се оценява деянието с неговите принципни вредоносни последици, без значение каква е материално-правната му квалификация. В контекста на казаното дотук и в частност на характеристиките на повдигнатото на касатора обвинение по чл.256 НК /стар/, не се наблюдава и претендираното от представителя на гражданския ищец в неговата жалба противоречие в изложените мотиви към присъдата, съответно въззивното решение. Макар и да е възприета позиция за виновно поведение на дееца и осъществяване на инкриминираното му деяние, както вече бе отразено, съдилищата по фактите не са установили реализиране на реална вреда за държавния бюджет, която да е основание за активиране на деликтна имуществена отговорност. Затова разгледана по същество, имуществената претенция е отхвърлена. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14/03.02.11 г.,постановено по В.Н.Д. П-180/ 10 г.по описа на АС-София , НО, 1 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/