Ключови фрази
отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение * Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е    Н   И   Е

 

 

№ 52

 

СОФИЯ, 06. 03. 2009 година

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 26 януари 2009 година в  състав :

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

         ВАСИЛКА ИЛИЕВА

       

                                                                                                                   

 

при секретаря Виолета Петрова                                                                                     

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело №  2568/08 година и за да се произнесе, взе предвид :

 

Производството е по чл. 303 ГПК.

Образувано е по молба на К. И. Б. за отмяна на влязлото в сила решение от 22.04.2005 г. по гр.д. № 2623/04 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 15.03.2004 г. по гр.д. № 11461/02 г. по описа на Софийски районен съд. Молителят счита, че е налице отменителното основание по чл. 303, ал.1,т.4 ГПК. Позовава се на решение на Софийски районен съд, постановено на 13.11.2006 г. по гр.д. № 3782/05 г. и твърди, че същото е влязло в сила след като подадената срещу него въззивна жалба от ответната страна е върната като просрочена, а подадената срещу разпореждането за връщане частна жалба от “П“ АД е оставена без уважение.

Ответникът по молбата за отмяна “П” АД чрез своя процесуален представител юрисконсулт Д. П. изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с изложените в молбата доводи, намира:

С влязлото в сила решение по гр.д. № 2623/ 04 г., чиято отмяна се иска, е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 15.03.2004 г. по гр.д. № 11461/02 г., с което е отхвърлен искът на К. И. Б., предявен против П. и. банка като частичен за сумата 420 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от престой на трактор “У” № Вр 2692ЕА за периода от 01.06.2001 г. до 31.07.2002 г.

С решение от 13.11.2006 г. по гр.д. № 3782/05 г. на Софийския районен съд, на което се позовава молителят за да обоснове отменително основание по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, “П” АД гр. С. е осъдена да заплати на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД на К. И. Б., действуващ като ЕТ с фирма “К” сумата 2 000 лв. по предявения частичен иск, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неправомерно иззет на 19.09.1999 г. и продаден трактор “У” рег № 2* а на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 37, ал.3 ЗОЗ сумата 500 лв.по предявен частичен иск, представляваща разлика между стойността към месец септември 1999 г. и продажната цена на самосвал “Т”. Със същото решение е отхвърлен искът на К. И. Б. против “ П. и. банка” АД за обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от престой на трактора “У” за периода 26.04.1999 г. до 30.01.2001 г.

Отмяна на влязло в сила решение на основанието по чл. 303, ал.1,т.4 ГПК може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да е налице противоречие е необходимо да има пълна обективна и субективна тъждественост между делата, т.е. не само да са между същите страни, но и да имат един и същ предмет. От изложеното по горе се налага извод, че тези предпоставки, с изключение на субективната идентичност между двете дела, не са налице. В случая периодите, за които ищецът е претендирал обезщетение за вреди от пропуснати ползи са различни, а това обстоятелство изключва тъждество на спорния предмет. Освен това между двете решения не е налице противоречие и с оглед постановения резултат - с тях са отхвърлени исковете на К. И. Б. против “П” АД за имуществени вреди - пропуснати ползи от престой на трактора “У” рег № 2692 ЕА.

По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение от 22.04.2005 г. по гр.д. № 2623/04 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 15.03.2004 г. по гр.д. № 11461/02 г. по описа на Софийски районен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :