О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50414 София, 27.10.2022 година Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 1426 от 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК, вр. чл. 280 ГПК. Oбразувано е по касационна жалба на Ц. Н. А., чрез адв. Р. Р., срещу въззивно решение № 260180/14.01.2022 г. по в. гр. д. № 1014/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.05.2020 г. по гр. д. № 34905/2016 г. на Софийски районен съд за допускане извършването на съдебна делба между Д. Н. Д. и Ц. Н. А. на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], заедно с първия етаж от двуетажната жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение: жилище, апартамент, заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата, от мазе и от таван, при квоти: за съделителя Д. Д. – 1/2 ид. ч. от дворното място и първия етаж, заедно с 1/4 ид. ч. от общите части на сградата и 1/4 ид. ч. от принадлежащите й мазе и таван и за съделителя Ц. А. – 1/2 ид. ч. от дворното място и първия етаж, заедно с 3/4 ид. ч. от общите части на сградата и 3/4 ид. ч. от принадлежащите й мазе и таван. В изложението към подадената касационна жалба се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „подаването на жалба/тъжба до прокуратурата срещу владелеца на имота, смущава ли владението на последния“; 2. „кога може да с приеме, че едно владение е установено с насилие“. Сочи се противоречие с решение № 262/13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на първо г. о., решение № 376/12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г. на първо г. о. и решение № 115/07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. /по първия въпрос/, решение 88/30.10.2020 г. по гр. д. № 4380/2019 г. на второ г. о. и решение № 4/06.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. на първо г. о. /по втория въпрос/; 3. „трябва ли в мотивите на съдебното решение съдът да посочи и обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да изложи точни и ясни мотиви защо счита определени доводи и възражения за доказани, респ. за недоказани, и въз основа на какви доказателства“. Поддържа се противоречие с решение № 445/11.05.2016 г. по гр. д. № 2535/2015 г. на четвърто г. о. 4. „следва ли въззивният съд да върне делото за ново разглеждане при пълна липса на мотиви на първоинстанционното решение и наличие на противоречиви доказателства по делото“. По този въпрос се сочи противоречие с ППВС № 27.12.1965 г., ППВС № 1/10.11.1985 г., т. 13 и решение № 338/27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на четвърто г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът Д. Н. Д. е подал отговор на касационната жалба, като поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: В исковата молба са изложени твърдения, че страните са наследници по закон – деца на С. А. /починала през 1981 г./ и Н. А. /починал през 1993 г./. В първото съдебно заседание ответникът - касатор е въвел възражение, че е придобил по давност целия делбен имот, чрез упражнявано владение от 1995 г. По делото е установено, че наследодателят Н. А. е закупил дворното място през 1961 г. Със съдебна спогодба от 31.08.1984 г. по гр. д. № 16445/1984 г. на Софийски районен съд в дял на Н. А. е поставен първият етаж от жилищната сграда, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от мазето и тавана, както и 1/3 ид. ч. от дворното място. В дял на Ц. А. е поставена 1/3 ид. ч. от дворното място, заедно с втория етаж на жилищната сграда, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от мазето и тавана, а в дял на Д. А.- 1/3 ид. ч. от дворното място, заедно с едноетажна жилищна сграда, със застроена площ около 40 кв. м. Видно от тъжба от 31.08.2009 г. на Д. А. до прокуратурата, Ц. А. е прекъснал водопровода към собствената му сграда. През месец май същата година е сменил патроните на бравите на първия етаж. Писмените доказателства кореспондират с обясненията на Д. А., дадени по реда на чл. 176 ГПК, според които той ползва дворното място, както и че му е бил отказан достъп до първия етаж, който е ползвал като склад, през 2009 г. В обжалваното въззивно решение е прието, че не е доказано правоизключващото възражение на ответника. Горното заключение е направено след подробен анализ на гласните доказателства /същите не са били обсъдени от първоинстанционния съд/. Посочено е, че в показанията на свидетелите Р. и К., ангажирани от ответника, не се възпроизвеждат факти, свързани с ползването на първия етаж, останал в наследство от бащата. Съдът се е позовал на разясненията, дадени в тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК. Обосновал е извод, че не е установено манифестиране на намерението за своене на идеалните части на другия наследник. Едва с ограничаване на достъпа до имота през 2009 г. Ц. А. е изявил намерението да владее целия имот за себе си. Изложени са и допълнителни съображения, че владението е установено с насилие, както и че не е било нито спокойно, нито необезпокоявано. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Решаващите изводи на въззивния съд са направени в съответствие с тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК, като именно въз основа на неговите постановки е посочено, че разграничителният критерий между двете хипотези - кога съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици, е начинът, по който е установена фактическата власт. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага. Обратно – ако фактическата власт е установена на основание, което предполага владението и на другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател на идеалните части на останалите съсобственици. Не се разкрива противоречие и с цитираните в изложението съдебни актове, тъй като в обжалваното решение не е прието, че владението на ответника е било смутено, съответно придобивната давност прекъсната с подаването на тъжба от ищеца през 2009 г. Напротив, заключването на имота от ответника и преустановяване на достъпа на другия съделител до него през същата година, са разгледани като действия на отблъскване на владението. Вторият въпрос не е относим към обуславящите изхода на спора правни изводи на въззивния съд и не може да обуслови допускане на касационно обжалване. В практиката на ВКС се приема, че насилствено отнемане на вещта има тогава, когато се използва физическа сила или заплаха срещу лицето което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по отношение на самата вещ. Изложените съображения от въззивния съд действително не съответстват на тази практика, но същите не са обусловили решаващите изводи в обжалваното решение, които са свързани с манифестиране на намерението за своене през 2009 г. До датата на предявяване на исковата молба - 28.05.2016 г., не е изтекъл изискуемия се срок за придобиване по давност. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените трети и четвърти процесуалноправни въпроси. В решение № 338/27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, четвърто г. о., е извършено препращане към ППВС № 7/27.12.1965 год. и ППВС № 1/10.11.1985 год., т. 13, в които е посочено, че решението се отменява и се връща за ново разглеждане, ако към него не са изложени мотиви и без тях не може да бъде извършена проверка на правилността му. При липсата на такива мотиви горната инстанция може да провери решението, ако доказателствата не са противоречиви и установяват признатото субективно право. За такова е признато и положението когато съдът не е дал квалификация на правото, но правните му изводи кореспондират на закона или не е посочил доказателствата, на които е основал фактическите си констатации и изводи, но те ги обосновават. Мотивите към съдебното решение отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението си воля по съществото на спора. Освен, че са източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, мотивите дават възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и са средство за защита на правата и интересите на страните производството. Първоинстанционното решение съдържа такива мотиви, въпреки че същите не са изчерпателни и не съдържат подробно обсъждане на доказателствата. Такива доказателства обаче са били събрани и те обосновават направените изводи. Въззивният съд е обсъдил доводите и възраженията на касатора, които са били от значение за спорното правоотношение. По отношение на релевантните обстоятелства събраните доказателства не са били противоречиви. Очевидната неправилност е обоснована с възприетото за установено от въззивния съд, че владението е било установено с насилие. Поради изложените по-горе съображения, че този извод не е обусловил изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на посоченото основание. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски в касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 260180/14.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1014/2021 г. по описа на Софийски градски съд. Определението е окончателно. Председател: Членове: