О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                        № 477   София,30.12. 2008 година                      Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ПЛАМЕН СТОЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ:       БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                 ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА                                                                                                                              при участието на секретаря   изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело №  1472/2008 година по описа на Второ гражданско отделение Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на А. Й. против определението на Плевенския окръжен съд № 219 от 27.05.2008г. по ч.гр.д. № 311/2008г. Частната жалба е подаден в срок, срещу определение на въззивен съд, потвърждаващо определение на Районния съд гр. К. №22 от 20.03.2008г. , с което е прекратено производството по гр.д. № 173/2007г. поради недопустимост на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ. В тази хипотеза касационното обжалване е допустимо ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Касаторът се позовава на основанията по чл.280 т.1 и 3 ГПК като посочва, че съдът не се е съобразил с практиката на ВКС за редовността на исковата молба от гледна точка на изискването за правен интерес. Изложените в тази насока доводи следва да бъдат споделени, тъй като ВКС многократно се е произнасял, че допустимостта на производството се преценява от съда единствено въз основа на фактическите твърдения в исковата молба /срв. решение № 311 от 21.12.1999г. по гр.д. № 159/99г. на ВКС, петчленен състав/ . Ето защо частната жалба следва да се разгледа по същество. За да прекрати производството по делото районният съд е приел, че ищецът няма правен интерес от провеждането на иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на внесени в     ТКЗС земеделски земи от Х. Й. с българско име А. Б. Б. , починал през 1994г. в Т. , защото не е представил доказателства , че е негов наследник . Въззивният съд е възприел това становище и е потвърдил определението за прекратяване на делото. Определенията са постановени в нарушение на процесуалните правила. Искът по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ дава право на легитимираните лица по чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ , които са пропуснали срока за възстановяване на собствеността върху земеделските земи по административен ред чрез заявление до Общинската служба по земеделие /ОСЗ/, да поискат от съда да признае правото има на възстановяване като предпоставка за произнасяне на ОСЗ по начина на обезщетяване – в реални граници или с план за земеразделяне. За допустимостта на този иск е достатъчно да се представят доказателства, установяващи право на собственост върху земеделски земи, както и удостоверение от ОСЗ , че е пропуснат срока по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ и тези доказателства са били представени по настоящото дело, следователно съдът е бил длъжен да разгледа спора по същество. Правото на собственост на ищеца по иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ лично или като наследник на лицето, което е било собственик към момента на включването на земята в ТКЗС не е условие за допустимостта на процеса, а е въпрос, който се отнася до съществото на спора и следва да бъде установено в хода на производството като основание за постановяване на позитивно решение с признаване на правото на възстановяване. Както е посочено и в цитираното по-горе решение на ВКС преценката за допустимостта на иска се извършва въз основа на фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, а доказването на тези твърдения е въпрос по същество и обуславя основателността на претенцията. Следователно приемайки в разглеждания случай, че искът е недопустим по съображение за недоказаност на твърдението за наследствено правоприемство съдилищата са допуснали нарушение на процесуалните правила . Ето защо обжалваните определения следва да се отменят и делото да се върне на районния съд за разглеждане на спора по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯВА определението на Плевенския окръжен съд № 219 от 27.05.2008г. по ч.гр.д. № 311/2008г. и потвърденото определение на Районния съд гр. К. №22 от 20.03.2008г. , с което е прекратено производството по гр.д. № 173/2007г. поради недопустимост на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районния съд гр. К. за разглеждане на спора по същество по реда на отменения ГПК на основание § 1 ал.1 ПЗР ГПК.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: