4 Р Е Ш Е Н И Е № 11 София, 14 февруари 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:Искра Чобанова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №2707 по описа за 2011 година Срещу решение по внохд.№308/2011 г. на Апелативен съд гр.Пловдив, е подадена касационна жалба от подсъдимия П. Ш.. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Частните обвинители и граждански ищци не са взели становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата изцяло неоснователна и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните, и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение от 13.07.2011 г., постановено по внохд № 308/2011 г. на Апелативен съд-гр.Пловдив е изменена присъда по нохд. № 883/2009 г. на Окръжен съд-гр.Пловдив, като е намален размера на наложеното на подсъдимия наказание на дванадесет години лишаване от свобода. В останалата й част, с която П. Й. Ш. е признат за виновен в това, че на 24.12.1997 г. в [населено място], Република Гърция умишлено е умъртвил И. Х. Параделов – престъпление по чл.115 НК, присъдата е потвърдена. По жалбата на подсъдимия Ш.: Възразява се от защитата на подсъдимия, че при постановяване на присъдата и въззивното решение, са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в: - неправилно невъзприети показанията на свидетеля Д. Й. на първо място, защото са в противоречие с показанията на свидетеля Ц. Параделов, като се има предвид, че последните са „негодно доказателствено средство”, тъй като не са събрани по предвидения в НПК процесуален ред- /разпитът е проведен в Република Гърция на образувано там досъдебно производство/. На второ място, от показанията на свидетелите Й. и Параделов ставало ясно, че между подсъдимия и пострадалия е имало сбиване, при което пострадалият бил активната страна, т.е. подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, което било установено по делото. Доводите са неоснователни, почти дословно са правени и пред двете инстанционни съдилища, и след като подробно са обсъдени законосъобразно са оставени без последици. По фактите инстанционните съдилища са приели, че в заведението , при разправията с пострадалия подсъдимият не е имал и не е използвал нож. Установено е и не се спори, че на улицата се движели двамата братя и свидетелят Й., в един момент изненадващо и за тримата подсъдимият нападнал пострадалия, след което го е пронизал с нож. Дори свидетелят Й. /който според защитата установява нападение от страна на пострадалия спрямо подсъдимия на улицата/ твърди, че „подсъдимият събори на земята И....видях И. да пада назад и по гръб в посока към мен, прихванах го и го чух да казва, че е прободен, след което е загубил съзнание”. В този смисъл са и показанията на свидетелката М. Х., която установява – „в заведението подсъдимият започна разправията с братята, но скандалът приключи доста време преди да си тръгнем оттам”. По-късно свидетелят Ц. Параделов я е извикал, за да й съобщи, че И. е прободен от подсъдимия. Инстанционните съдилища са събрали достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, подробно и дори детайлно са ги обсъдили, поотделно и в съвкупност. Особено внимание е отделено на гласните доказателствени средства, като след подробен анализ са послужили за логични и последователни изводи за обстоятелствата от значение за отговорността на подсъдимия. Посочено е особено подробно на кои свидетелски показания и в коя им част следва да се даде вяра и защо. Изяснено е поведението на подсъдимия преди извършване на деянието, по време , бягството му веднага след това, значителният период от време, в който се е укривал и обстоятелството, което не е без значение, че е задържан след извършване на друго тежко престъпление. При безпротиворечиво установена фактическа обстановка, законът е приложен правилно и в тази връзка са неоснователни оплакванията за неправилно приложение на закона. Напълно неоснователни са претенциите за приложението на чл.12 НК, тъй като по делото не са установени обстоятелства, които да сочат нападение от страна на пострадалия спрямо подсъдимия. Подсъдимият умишлено е умъртвил пострадалия на инкриминираната дата и място и по този закон е осъден. Тоест, приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне на размера на наказанието инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение. Натежал е изключително дългия срок, очевидно извън рамките на разумните срокове на разследване, съобразно чл.6 ЕКЗПЧОС и особено с оглед редукцията на наказанието с въззивното решение, то не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд намира постановените решение и присъда законосъобразни, при спазване на процесуалните правила, наказанието справедливо, а жалбата на подсъдимия П. Ш. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд № 308/2011 г. на Апелативен съд-гр.Пловдив, с което е изменена присъдата по нохд № 883/2009 г. на Окръжен съд-гр.Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: