5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 666 С., 21.10.2014 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 2384/ 2014 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 399 от 12.06.2014 г. по ч.т.д. № 260/ 2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 1310 от 28.03.2014 г. по т.д. № 2027/ 2013 г. на Варненски окръжен съд, с което на [фирма] - [населено място] е върната исковата молба със заявени срещу [фирма] - [населено място] осъдителни искове: за 36 436.50 лв.- платена на ответника на отпаднало основание - цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за периода 11.10.2010 г. - 05.07.2013 г., със законната лихва и за 1085.17 лв. - обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност. В Изложение на касационни основания жалбоподателят сочи, че по въпроса: дали предявената искова молба позволява еднозначна правна квалификация на иска, с който съдът е сезиран, и въпроса: дали в исковата молба ищецът трябва да направи уточнение какви са взаимоотношенията с ответника и да посочи дали се основават на облигационна връзка или на административен акт или не, се решават противоречиво от съдилищата. Представя искова молба и съдебни актове по движение на делото по т.д.№ 1804/2013 г. на ВнОС, включително влязло в сила Определение № 334/19.05.2014 г. по ч.т.д. №239/2014 г. на ВнАС, както и искови молби и актове по движение на делото: по т.д.№1947/2013 г. и т.д.№ 1803/2013 г., двете на ВнОС и по гр.д.№ 14 885/2013 г. на ВнРС и иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор оспорва същата, като възразява, че не е налице основание по чл. 280 ал. т. 2 ГПК, както и че има установена съдебна практика на ВКС по реда на чл. 291 ГПК по въпроса за редовността на исковата молба, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Изведените от частния жалбоподател правни въпроси следва да се доуточнят с оглед данните по делото, като релевантният за делото процесуално-правен въпрос е за редовността на исковата молба с оглед изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК, с която е заявен иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД. По този въпрос искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е основателно поради създадена противоречива съдебна практика. С обжалваното определение е потвърдено определението, с което е прекратено производството по делото и е върната, като нередовна - противоречие между обстоятелствената част и заявения петитум - искова молба, с която е предявен иск за осъждане на ответника да върне получена сума. Въззивният съд е приел, че ищецът поддържа, че е в облигационна връзка с ответника по повод осигурено присъединяване на вятърен генератор към електроразпределителната мрежа, съгласно сключен договор за присъединяване, за което дължи цена за достъп, не излага да е ограничен достъпът и не оспорва, че действащата през спорния период нормативна уредба предвижда заплащане на цена за достъп, определена от ДКЕВР - не навежда твърдение за изначална липса или последващо отпадане на създадената облигационна връзка, не сочи и неизпълнение на договорни задължения. Едновременно с това формулира петитум за осъждане на ответника за връщане на платената временна цена за достъп на отпаднало основание - налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума. Въззивният съд излага, че ищецът поддържа кумулативно и теза, че основанието за плащане временни цени за достъп, е решението на ДКЕВР, отменено от ВАС, а от друга страна ищецът поддържа, че в компетентност на ДКЕВР е да регулира формирането по определен начин и отговарящи на определени нормативни изисквания цени - което не замества основанието за възникване на задължението за плащане. По съображения, че така наведените факти и заявения петитум не позволяват правна квалификация на иска и липсва надлежно предявен иск, съдът счита, че следва да се върне исковата молба и да се прекрати производството. С Определение №334/ 19.05.2014 г. по ч.т.д.№239/2014 г. на ВнАС, влязло в законна сила, образувано по частна жалба срещу определение за прекратяване на производството по делото по иск, предявен от производител на енергия от възобновяем източник - вятърен генератор, присъединен към електроразпределителната врежа съгласно договор за присъединяване на обект срещу [фирма] - [населено място] с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, е отменено определението за прекратяване. Изложени са съображения, че ищецът като поддържа, че след като е отменен административният акт, по който е допуснато предварително изпълнение, той не е породил правно действие и даденото в изпълнението му като цена за достъп подлежи на връщане и иска осъждане на ответника за сумата, представляваща платена цена, е квалифицирал иска по чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД и в изпълнение на указанията на съда ищецът е уточнил също, че не е отпаднало изцяло основанието за плащане, тъй като между страните съществува облигационно задължение и цената за процесния период е определяема по размер съгласно друго решение на ДКЕВР, предхождащо отмененото. При тези данни въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд въз основа на съдържащите се в исковата молба фактически констатации и искане, може и е длъжен да извлече правната квалификация на иска, включително да определи коя хипотеза на чл. 55 ал. 1 ЗЗД е приложима. Заключил е, че доводите на ответника, че от отмяна решението на ДКЕВР не следва претендираното от ищеца право, доколкото облигационната връзка съществува и не е отпаднало задължението за плащане цена за достъп, касаят основателността на иска и следва да се разгледат по същество и са в доказателствена тежест на ответника, поради което неправилно въз основа на тях съдът е дал указания на ищеца за отстраняване нередовност на исковата молба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира за правилно становището, формирано в Определение №334/ 19.05.2014 г. по ч.т.д.№239/2014 г. на ВнАС. Установена и непротиворечива е съдебната практика относно изискванията за редовност на исковата молба, включително за съответствие между обстоятелствата, на които се основава искането и заявения петитум, която практика се съдържа и в посочените от ответника по частната жалба решения, постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№ 494/15.06.2010 г. по гр.д.№ 673/2010 г. на ІV г.о.; Р. №348/26.10.2011 г. по гр.д.№ 473/2010 на ІІІ г.о.;Р.№ 270/28.06.2010 г. по гр.д.№ 448/2009г.на І г.о.,които не касаят иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД. По въпроса за разпределението между страните на доказателствената тежест относно релевантните за спора факти по иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, са постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р№556/ 13.07.2010 г. по гр.д. №46/2009 г. на ІV г.о.; Р.№721/03.01. 2011 г. по гр.д.№ 401/2009 г. на ІV г.о.; Р.№211/26.11.2013 г. по т.д.№ 1082/2012 г. на ІІ т.о.; Р.№138/07.10.2009 г. по т.д.№ 375/2009 г. на ІІ т.о.; Р.№ 556/13.07.2010 г. по гр.д.№ 46/2009 г. на ІV г.о.; Р.№ 739/15.11.2010 г. по гр.д.№316/2010 г. на ІV г.о.; Р.№26/28.02.2013 г. по т.д.№ 297/ 2012 г. на ІІ т.о., в които е прието, че по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. По иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът - на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. Правопораждащият факт е този на плащането (в тази насока е и т.1 на ППлВС №1/1979 г.), поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото - да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане. От изложеното и с оглед изискването на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК за редовност на исковата молба, следва да се приеме, че за да е редовна исковата молба по иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД ищецът следва да посочи релевантните факти за спора по чл. 55 ал. 1 ЗЗД,за които носи доказателствена тежест, като по делото ответникът излага и доказва фактите, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото. Съдът въз основа на установените по делото факти и обстоятелства ще даде правна квалификация на предявения иск и ще се произнесе по основателността му. С обжалваното определение въззивният съд неправилно е потвърдил определението за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване нередовността на исковата молба. Предмет на делото е иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД. С него ищецът претендира връщане на сума, която е дал на ответника, като в основанието на исковата молба е изложил фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си- сочи, че по силата на създаденото с ответника правоотношение е платил на ответника сумата, както и обстоятелствата, въз основа на които счита, че неоснователно ответникът задържа полученото. В тежест на ищеца е да установи даденото и в тежест на ответника - да докаже на какво основание го е получил, като ищецът ще докаже репликата си, че това основание не е налице или е отпаднало. Въз основа на съдържащите се в исковата молба и последващата молба обстоятелства и заявен петитум, съдът е могъл да изведе правната квалификация на иска, включително като определи коя от хипотезите по чл. 55 ал. 1 ЗЗД е приложима и да се произнесе по основателността му. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е основателно. Несъстоятелен е доводът на ответника по жалбата, че това основание не е налице поради създадената съдебна практика по въпроса за редовност на исковата молба,тъй като посочените решения на ВКС, постановени на основание чл. 290 ГПК, са за редовност на искови молби по различни предявени искове - по чл. 203 КТ, по чл.7 т.2 и чл.28 ЗОПДИППД, по чл.109а ЗС и не са относими. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 399 от 12.06.2014 г. по ч.т.д. № 260/ 2014 г. на Варненски апелативен съд, както и Определение № 1310 от 28.03.2014 г. по т.д. № 2027/ 2013 г. на Варненски окръжен съд, с което на [фирма] - [населено място] е върната исковата молба по иск за 36 436.50 лв. и за 1085.17 лв. - обезщетение за забавено плащане срещу [фирма] - [населено място]. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество на предявените искове. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: