Р Е Ш Е Н И Е
№ 473/11
гр.С. 20.01.2012г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 263 по описа за 2011 г. за да се произнесе, взе предвид следното
Производството по делото е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Веска П. Ч. срещу въззивно решение № 533/08.11..2010 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 876/2010 г. от съд.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1046/26.07.201 г. по въпросите към кой момент и как се установява нуждата от издръжка на дарителя по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
Съставът на Върховния касационен съд приема следното:
Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото.
Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Силата на присъдено се формира към датата на устните състезания пред въззивната инстанция при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, съответно към датата на приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г. Поради това, съдът в съответствие с чл. 188, ал. 3 ГПК от 1952 г., отм. /чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г./ е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.
В заключение, важно е дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания, съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция.
Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, л. „в” ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци/определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди.
За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н.
Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др.подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество.
Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му.
По касационните оплаквания:
К. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и уважаване на иска.
Ответникът по касация Светла П. С. не е отговорила в срока по по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство.
Съставът на Върховния касационен съд намира следното:
Въззивният съд, като е отменил решението на първостепенния Русенски районен съд, е отхвърлил иска по чл. 227 ЗЗД на Веска П. Ч. против Светла П. С. за отмяна на дарение по нот. акт № 95/1997 г. на нотариус при Русенския районен съд, както и за заплащане на 3 733,33 лв., с която Светла С. се е обогатила при продажбата на подарения имот.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че нуждата от издръжка на дарителя следва да е налице към датата на подаване на исковата молба. Такава не била твърдяна, нито доказана в хода на процеса. Тя няма здравословни проблеми към същата дата – през 1985 г. е лекувана консервативно за заболяване на щитовидната жлеза, а през 1987 г. й е отстранена оперативно фистула ректо вагиналис. Счупването на ръката през 2007 г. е инцидентно и отшумяло. Съдът приел, още, че дарителят Ч. си докарва допълнителен доход от производство и продажба на зеленчуци – според свидетеля Д. имала дворно място около 30-40 м. дълго и около 2 м. широко, засадено със зеленчуци и цветя, които товарела в количка на две колелца и големи сакове; транспортирала ги с градския автобус и ги продавала в града. Прието е също, че би могла да реализира наем от жилището, в което живее, като отдаде една или две от стаите на наематели.
Решението е неправилно.
Оплакването на касатора за нарушение на чл. 56, ал. 3 ГПК в открито съдебно заседание от 29.10.2010 г. на Русенския окръжен съд е основателно. Видно от данните по делото страната е била уведомена за датата на заседанието чрез призовка, връчена на а адвоката й на 25.10.2010 г., което значи, че не са изминали 7 дена преди провеждане на откритото съдебно заседание.
Нарушението, обаче не е съществено – не се е отразило върху правилността на съдебното решение. Няма данни, а и самата страна не твърди, че в резултат на нередовното призоваване, не е могла да упражни определени права, да наведе нови възражения, оспорвания или доказателствени искания. В съдебното заседание не са събирани доказателства, а и такива не са искани от насрещните страни, които са изразили становищата си по спора съответно чрез жалба и отговора по нея.
Основателно е оплакването за неточно приложение на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
Въззивният съд в противоречие с дадения по-горе отговор от състава на Върховния касационен съд е приел, че елементите от фактическия състав /нуждата от издръжка и липсата на средства/ следва да се преценяват единствено към датата на подаване на исковата молба, като не е преценил наличието им до датата на формиране на силата на присъдено нещо. В случая, при това, издръжката е поискана с нотариална покана от дарителя още на 14.07.2009 г. /пет месеца преди подаване на исковата молба/, което значи, че съдът е трябвало да се произнесе, като прецени и този период от време.
Въззивният съд неправилно е отказал да обсъди заключението на съдебната експертиза, приета в първоинстанционното производство, само защото е изготвена на база средно-статичистически данни за страната и без твърдени и доказани нужди от издръжка.
Както стана ясно и от дадения по-горе отговор, средностатичистическите показатели са базата, върху която съдът, с оглед конкретните обстоятелства /бит, ежедневие, привички, конкретни потребности/ следва за определи месечно за изследвания период от време за покриване на какви нужди и в какъв размер са необходимите парични средства на ищцата Ч..
Исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД съставлява твърдение за нужда от издръжка на дарителя – ищец, а и в случая, това е недвусмислено посочено, а и ясно поддържано в хода на съдебното производство, както пред първата, така и във втора инстанция.
При иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е достатъчно ищецът да твърди, че се нуждае от издръжка и, че му е непосилно да си я осигури, като не е необходимо да сочи каква е конкретната сума, с която трябва да разполага месечно и колко не му достига. Тази съпоставка се прави от съда на базата на събраните доказателства.
Установяването на месечните потребности на дарителя /в конкретна цифрова величина/ е условие, за да се прецени дали средствата, с които разполага или може да реализира, са му достатъчни. Ето защо, съдебната експертиза, обсъдена от съда според конкретните особености, е начин за изясняване какви са нуждите на Ч., а не обратното – доказаната нужда да е условие за обсъждане на доказателственото средство.
Основателно е и оплакването, че съдът е изходил за нуждите и възможностите на Ч. от вероятности и предполжения.
Липсва ясно посочена цифрова величина за месечните доходи на Ч. /реално получени, съответно възможни/ и цифрово изражение на разходите й.
Без това е невъзможна съпоставка, за да се установи има ли за исковия период от време неудовлетворена, трайна нужда.
Въззивният съд не е и правил подобна съпоставка.
Не е установено състоянието на жилището, което обитава Ч., то изцяло ли е нейна собственост, възможно ли е действително да предостави под наем част от същото и би ли се намерил наемател и каква е възможната наемна цена за релевантния период от време.
Относно селскостопанската продукция – също не е изяснено според съда какъв е размера на печалбата, която е включил в месечния доход на Ч..
Допуснато е нарушение и на съдопроизводстветните правила, като въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото – медицинска документация за увреждане на междупрешлените дискове в шиен отдел с радикулопатия, остеопора, спондилоатроза, ункоартроза на долните нива; не е обсъдил всички доводи на страните – тези заболявания, както и посочените от въззивния съд в решението му изискват ли поддържащо лечение, какви са месечните суми за това, а също каква работа би могла да извършва Ч. при наличието ми, за да си набави допълнителни доходи.
В заключение, въззивното решение следва да се касира и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се съобрази с дадените по-горе указания, както и с помощта на експертизи да установи трябва ли Ч. да приема ежемесечно лекарства за поддържащо лечение на съществуващите заболявания и в какъв размер са разходите за медикаменти, както за какви месечни доходи би могла да реализира от наеми и продажба на селскостопанска продукция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ въззивно решение № 533/08.11..2010 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 876/2010 г. от съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|