О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 25 София, 13.01.2011 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.01. две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело №823/2010 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Д. клуб България” АД, гр.София, чрез адвокат С. Х., с вх.№ 63727 от 17.09.2010 год. на Софийския градски съд, срещу определение №11669 от 16.08.2010 год. по ч.гр.д.№9328/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу разпореждане от 22.02.2010 год. по ч.гр.д.№6801/2010 год. на Софийския районен съд , ІІГО, 54 състав, с което е отхвърлено заявлението на „Д. клуб България” АД за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417,т.9 ГПК срещу И. Й. А.. С обжалваното определение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че издаденият от И. А. запис на заповед от 15.12.2007 год. за сумата 1200 евро в полза на жалбоподателя „Д. клуб България” АД не удостоверява изискуемо вземане, защото записът на заповед е с падеж на предявяване, а не е предявен за плащане. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.514, ал.1 ТЗ, тъй като непредявяването на записа на заповед не лишава приносителя на ценната книга от правата му срещу издателя. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като се обосновава с разрешаването на правния въпрос дали записът на заповед, с падеж на предявяване, но не предявен за плащане, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя му е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително и решение №1 от 01.03.2010 год. по т.д.№520/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК. Ответникът не взема становище по частната касационна жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното въззивно определение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол. Поставеният правен въпрос за изискуемостта на вземането, произтичащо от запис на заповед с падеж на предявяване, но непредявен за плащане, е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Те са направени в противоречие с т.3 на ТР1-2005 ОСТК и решение №1 от 01.03.2010 год. по т.д.№520/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и двете представляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 ТР1-2010- ОСГКТК и е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за селектиране на частната касационна жалба. Частната касационна жалба е основателна. Неправилно Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че издаденият запис на заповед на 15.12.2007 год. от И. А. за сумата 1 200 евро, платим на предявяване на жалбоподателя „Д. клуб България” АД, не удостоверява негово подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя на ценната книга, той като тя не е предявена за плащане. Съгласно посочената по-горе задължителна съдебна практика непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително изпълнение на вземането по изпълнителния титул. Задължението за плащане е поето от издателя на записа на заповед с подписването му, а предявяването за плащане е само покана за изпълнение. С оглед изхода на делото в полза на частния жалбоподател ще следва на основание чл.78, ал.1 ГПК да се присъди сумата 631.93 лв. разноски по делото. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение №11669 от 16.08.2010 год. по ч.гр.д.№9328/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, с което е оставена без уважение частната жалба на „Д. клуб България” АД, гр.София срещу разпореждане от 22.02.2010 год. по ч.гр.д.№6801/2010 год. на Софийския районен съд , ІІ ГО, 54 състав, с което е отхвърлено заявлението на „Д. клуб България” АД с вх.№6627 от 12.02.2010 за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417,т.9 ГПК срещу И. Й. А., като вместо това постановява: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание документ по чл.417,т.9 ГПК за заплащане от И. Й. А., ЕГН xxxxxxxxxx, от с.Жегларци,ул.”Единадесета” №20 на сумата 1 200/хиляда и двеста/ евро в полза на „Д. клуб България” АД, гр.София, произтичаща от запис на заповед, издаден на 15.12.2007 год. от И. Й. А., платим при предявяване в срок до 28.02.2009 год., ведно със законната лихва от 12.02.2010 год.- датата на постъпване на заявлението в Софийския районен съд до окончателното й изплащане, както и сумата 631.93 лв. разноски по делото за всичките инстанции. ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените суми. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: