Р Е Ш Е Н И Е № 328 гр. София, 07 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретар Кр.Павлова. и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1703/2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения А. Т. П. за възобновяване на производството по нохд № 6538 / 2010 г.по описа на Районния съд в гр. Пловдив. В искането / наречено от подателя жалба / се сочи , че по делото са допуснати процесуални нарушения при установяване на точния брой откраднати велосипеди . Според осъдения те са тринадесет , а не двадесет и един , както са приели съдебните състави. В подробни писмени бележки се доразвива същата теза с аргументи за едностранчиво разследване , което не е работило по версията за „изнасяне” на осем велосипеда от лица, работещи в магазина. Искателят прави оплакване и за игнориране на възраженията , които направил пред двете инстанции, както и за неадекватност на служебната защита . В заключение отправя молба за оправдаване по обвинението за кражба на осем велосипеда и за намаляване на наложената санкция. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа искането , като изтъква , че при разглеждането на делото подсъдимият не е получил разяснение за процесуалните последици от направеното признание и за възможността да се приложи процедурата по чл. 371, ал.1 от НПК относно част от доказателствените средства. Отправя и упрек към съда , който е търсел „улеснена процедура” в нарушение на процесуалните права на подсъдимия. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото , установи следното : Районният съд в гр. Пловдив с присъда № 568 от 10.12.2010 г. по нохд № 6538 /2010 г. признал А. Т. П., А. Кръстев Д. и Г. Д. Д. за виновни в това , че при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор в немаловажен случай и чрез разрушаване на преграда – тухлена стена , здраво направена за защита на имот и използване на моторно превозно средство отнели чужди движими вещи – двадесет и един броя велосипеди и части за тях на обща стойност 2 021,59 лева от владението на П. К. от гр. Пловдив, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2 във вр.с чл. 195 , ал.1 , т.3, пр. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194 , ал. 1 и чл. 29 , ал.1 , б.”а” и „б” и чл. 58а , ал. 1 , вр. с чл. 2 и чл. 55, ал.1 от НК осъдил всеки от тях на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът приспаднал от размера на наказанието времето , през което подсъдимите били задържани под стража в изпълнение на мярка за неотклонение и по чл. 65 от ЗМВР. Окръжният съд в гр. Пловдив с решение № 64 от 18.03.2011 г. по внохд № 45 от 2011 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Искането за нейната ревизия по реда на възобновяването е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и е допустимо. Разгледано по същество то е основателно по следните съображения : Наказателното производство пред районния съд протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК след като искателят и останалите подсъдими на основание чл. 371, т.2 от НПК признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласили не се събират доказателства за тях. Няма данни волята на осъдения П. да е била манипулирана и той да е изпаднал в положението на „излъган „ , както се твърди в искането му. П. бил защитаван от адвокат Х., назначен по негова молба от съда. Двамата имали възможност да изяснят линията на защита , тъй като адвокат Х. представлявал подсъдимия и в производството по искане за изменение на мярката за неотклонение .В съдебното заседание, проведено тринадесет дни преди разглеждане на делото по същество , подсъдимият П. и неговият защитник изразили процесуална позиция , която не претърпяла последващо развитие, свеждаща се до признаване на фактите по обвинението. Видно от досието на първоинстанционното дело съкратеното съдебно следствие е проведено по инициатива на тримата подсъдими , подкрепена от защитниците им. Съдебният състав разяснил на подсъдимите правата им по чл. 371 от НПК и ги предупредил,че в хипотезата чл.371 , т.2 от НПК няма да се събират доказателства за фактите в обвинителния акт. А. П. отново повторил както самопризнанието , така отказа от събиране на доказателства. При тези данни твърдението за искателя за нарушена процедура при предварителното изслушване и вземането на решение за съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК е несъстоятелно. Съгласно обвързващите съда задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на НК на ВКС по тълк.д.№ 1/2008 г.когато подсъдимият доброволно и съзнателно е пожелал разглеждане на делото по реда на чл. 373, ал.2 от НПК той „сам се е лишил от процесуална възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания.” След постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 от НПК подсъдимият не може да оттегля изявлението си за съкратено съдебно следствие и да претендира събирането на доказателства за версии извън рамките на признатите факти. Приетото от него доказателствено ограничение е премирано от законодателя с налагане на санкция при облекчен режим, каквато подсъдимият П. получил. Въззивният състав не търпи укор и относно проверката за процесуална екзактност на извода на първата инстанция за подкрепа на самопризнанието от събраните в досъдебното производство факти. Предметът на кражбата е конкретизиран на базата на показанията на свидетелите К., Г. и Б., документите за извършената в магазина инвентаризация и тяхната експертна оценка. Няма никакви данни , че освен четиримата подсъдими други лица са влизали в неработещия магазин и са изнесли част от липсващите стоки. Изложената от подсъдимия версия за злоупотреби от лица , имащи легален достъп до магазина , е напълно лишена от доказателствена подкрепа и изцяло в сферата на хипотетичните съвпадения.Ето защо съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, решавайки делото при условията на чл. 373, ал.1 от НПК. Този процесуален ред дал възможност подсъдимият да получи редуцирано по размер наказание лишаване от свобода –две години и девет месеца при легален минимум от три години, което не разкрива явно несъответствие със степента на обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.Още първата инстанция отбелязала , че е извършено престъпление с няколко квалифициращи признака и с предмет на значителна стойност. Самопризнанието е ценено по възможно най-благоприятния за подсъдимия начин. Намаляването на наказанието ще го отклони от възможността да се постигнат целите както на личната , така и на генералната превенция . Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422,ал.1 , т.5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Т. П. за възобновяване на производството по нохд № 6538/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.