Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 439   гр. София, 03 ноември, 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести октомври..... две хиляди и девета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова............……………………………………в присъствието на прокурора Лаков.....................…………..…………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно дело № 477 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 829/2009 г. на Районен съд – Сливен и отмяна на постановеното по него определение от 01.06.2009 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу П. П. И. за престъпление по чл. 339 ал. 1, пр. 2 от НК. С него подсъдимият се е признал за виновен в извършването на това престъпление, като при условията на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му е било определено наказание пробация, включващо пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, и двете за срок от 1 година. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон при определяне на наказанието пробация в частта относно пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес”. Сочи се, че съгласно изменението на чл. 42б, ал. 1 от НК (пар. 2 ЗИД на НК, ДВ. Бр. 27/10.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) съдът е бил длъжен да определи периодичността на явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител, което не може да бъде по-малко от 2 пъти седмично. Като не е сторил това е нарушил закона. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд от друг състав. Осъденият, редовно призован за с. з. пред ВКС не се явява. Служебният му защитник изразява позиция за основателност на искането.   Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането е допустимо и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. В текста на чл. 42б ал. 1 от НПК (в сила до 01.06.2009 г.) пробационната мярка задължителна регистрация е била дефинирана като задължение за явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, като съдът не е имал изрично разписани правомощия по определяне на периодичността им. Това е било уредено в разпоредбите на чл. 141 от ЗИН (отм., като новият ЗИНЗПС е в сила от 01.06.2009 г.) и чл. 207 ал. 1 от ППЗИН (приложим след 01.06.2009 г., доколкото не е в противоречие с новия ЗИНЗПС - вж. пар. 6), съобразно които изпълнението на тази мярка е следвало да се извършва ежедневно чрез подпис на осъдения в отчетен картон по план, утвърден от пробационния служител и съгласуван с началника на съответното РПУ. С изменението на чл. 42б ал. 1 (ДВ. Бр. 27/10.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г., когато е влязъл в сила и новия ЗИНЗПС) въпросът относно определяне периодичността на явяването и подписването пред пробационния служител е преуреден, като това е предоставено в компетентност на съда с условието да не е по-малко от 2 пъти седмично. Очевидно е, че тази нова регламентация е по-благоприятна, а затова съгласно чл. 2 ал. 2 от НК се явява приложимия материален закон. Като е одобрил споразумението на 01.06.2009 г. без да се съобрази с новата редакция на чл. 42б ал. 1 от НК, която е била в сила от 01.06.2009 г., като в тази връзка не е упражнил и правомощието си по чл. 382 ал. 5 от НПК, РС е допуснал твърдяното нарушение по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Тъй като съдебният акт не е бил проверяван по касационен ред, то може да бъде поправено чрез отмяна на протоколното определение, с което е одобрено споразумението и връщане на делото на РС - Сливен за ново разглеждане, което следва да започне от стадия на съдебното заседание. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК     Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 829/2009 г. по описа на Районен съд – Сливен, като ОТМЕНЯВА постановеното по него протоколно определение от 01.06.2009 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.