4
Р Е Ш Е Н И Е № 55
гр. С., 01.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1972 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. П., против въззивното решение № 239 от 12 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 494 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 261 от 30 април 2009 г., постановено по гр.д. № 222 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г.
Касационният контрол е допуснат с определение № 901 от 12 август 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос по наличието на критерия “системност” по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ когато установените нарушения не са еднакви по вид.
По поставения въпрос касаторът сочи, че нормата на чл. 190, т. 3 КТ е бланкетна и не сочи какви точно да са извършваните нарушения, като съгласно константната съдебна практика видът и тежестта на извършваните нарушения са без значение; обективният утежняващ признак на деянието е повтаряемост на нарушението на трудовата дисциплина; от значение е наличието към момента на уволнението на извършени от работника три отделни нарушения на трудовата дисциплина, при положение, че нито едно от тях не е наказано и наказанията не са заличени.
Ответницата К. Ж. И. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. П., в отговора по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК не излага доводи по поставения материалноправен въпрос. В писмени бележки, представени в съдебно заседание, ответницата сочи, че нормата на чл. 190, т. 3 КТ е бланкетна – не сочи какви точно трябва да бъдат извършените от работника или служителя нарушения; обективният утежняващ признак на деянието е повторяемост на нарушенията на трудовата дисциплина, независимо дали са еднородни или различни по вид.
С решението си по поставения въпрос въззивният съд приел, че ако се приеме, че двете закъснения за работа са системни нарушения на трудовата дисциплина, те не покриват състава на системност, защото за него са необходими поне три нарушения.
По поставения въпрос касационният съд приема следното:
В чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е предвидена възможност за налагане на наказание “дисциплинарно уволнение” за системни нарушения на трудовата дисциплина. Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието “системни нарушения”. Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът/служителят е извършил три или повече нарушения. Предвид забраната по чл. 189, ал. 2 КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ. За наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието – работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред. Ако законодателят е имал предвид да ограничи приложното поле на основанието само и единствено за еднородни нарушения, то текстът на закона би посочил това, както е сторено с основанията на чл. 190, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. След като видът и тежестта на съответните нарушения не е конкретизиран, значи чрез посочената разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.
По касационните оплаквания:
Съдът е сезиран с искове по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В исковата си молба ответницата в касационното производство сочи, че двете закъснения за работа не покриват изискването за системност на нарушенията, а размяната на реплики с дежурния мениджър на филиала не представлява злоупотреба с доверието на предприятието; ищцата не е осъществявала състава на чл. 190, ал. 1, т. 6 КТ; тежестта на нарушенията не предполагат налагането на най-тежкото наказание. В отговора на работодателя се сочи, че злепоставянето на прекия ръководител пред други служители и клиенти представлява недопустимо поведение и грубо нарушение на трудовите задължения и уронва доброто име на дружеството.
С решението си въззивният съд приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение не съдържа всички реквизити – описани са три конкретни нарушения, без да е ясно какви нарушения на трудовата дисциплина съставляват те и на какво основание е наложено наказанието; ако се приеме, че двете закъснения за работа са системни нарушения на трудовата дисциплина, те не покриват състава на системност, защото за него са необходими поне три нарушения; грубото отношение на ищцата към мениджър не е злоупотреба с доверието на работодателя, защото не е налице използване на оказаното доверие за извличане неправомерно на облага за работника или другиго; заповедта за уволнение трябва да е ясна и не може пороците й да бъдат преодолявани чрез тълкуването й от съда.
В жалбата се сочат доводи за неправилност на решението във връзка с тълкуването на правилото за системност на нарушенията; конфликт между работник и мениджър съставлява уронване на доброто име на работодателя по смисъла на чл. 187, т. 8 КТ; всички нарушения са доказани и заповедта е мотивирана.
Касационната жалба е основателна.
Предвид дадения отговор на поставения материалноправен въпрос следва да се приеме, че съдът е изтълкувал разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ неправилно. Безспорно е установено двукратно закъснение за работа от страна на ищцата. ВКС приема също, че конфликтът между ищцата и дежурния мениджър с използване на непочтителни и обидни думи в присъствието на клиенти и работещи в дружеството, възприето от работодателя като непристойно, грубо и неуважително държане към служител, съставлява дисциплинарно нарушение. В мотивите на заповедта за уволнение като основание за най-тежкото дисциплинарно наказание са описани посочените нарушения, а цифрово като основание за налагането на дисциплинарното наказание са отразени текстовете на чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 предложение първо и т. 6 във връзка с чл. 192, ал. 1, вр. чл. 188, т. 3, вр. чл. 187, т. 1, 8 и 10 КТ.
Според задължителното тълкуване, дадено в редица съдебни решения, постановени в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК – решение № 395 по гр.д. № 1629 за 2009 г. на ІІІ ГО, решение № 530 по гр.д. № 1654 за 2009 г. на ІІІ ГО, решение № 304 по гр.д. № 723 за 2009 г. на ІV ГО, при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът съобразява вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, а при противоречие в посочената цифрово законова квалификация и заявените в мотивите обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства. Този извод се обосновава с необходимостта работникът/служителят да бъде уведомен за причините за налагането на дисциплинарното наказание, за да може адекватно да организира защитата си.
При тези съображения следва да се приеме, че ищцата, освен двукратното закъснение за работа, в процесния конфликт е уронила доброто име на предприятието. Установени са три нарушения на трудовата дисциплина, като никое от тях не е било санкционирано до момента на издаването на заповедта за дисциплинарно нарушение и нито едно от нарушенията не е било заличено или погасено по давност. Дисциплинарните нарушения показват постоянство в укоримо поведение, поради което следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е съобразено с тежестта на нарушенията; съобразено е още и с липсата на критичност у ищцата и с начина на осъществяването на нарушенията. Предявеният иск за отмяна на незаконното уволнение, заедно с исковете за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение, са неоснователни. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Касаторът претендира заплащане на разноски. В представения списък по чл. 80 ГПК е посочено, че дължими от ответницата в касационното производство са държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване в размер на 30 лева, държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 70 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с включен ДДС по фактура от 3 януари 2011 г. Явно е, че първите две суми не се дължат по аргумент на чл. 359 КТ. Касационният съд приема, че и последната сума не следва да се присъжда на касатора. Според представените документи към списъка по чл. 80 ГПК, с фактура № [ЕГН] от 3 януари 2011 г., издадена от адвокатско дружество като доставчик, е отразен хонорар за процесуално представителство по гр.д. № 494/09 ОС Шумен и гр.д. № 1972/09 ВКС, 4 гр., срещу К. И. за сумата от 720 лева с ДДС, а за получател във фактурата е отразен касаторът. Според платежно нареждане за кредитен превод от 28 януари 2011 г. касаторът превел на адвокатското дружество сумата от 1800 лева. Макар като основание за превода за е посочен номерът на фактурата, разликата в сумите не води до извода, че действително претендираната сума е заплатена от касатора, каквото е изискването на чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение № 239 от 12 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 494 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 261 от 30 април 2009 г., постановено по гр.д. № 222 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К. Ж. И., ЕГН [ЕГН], с адрес в[населено място], чрез адв. С. Г. П.,[населено място], [улица], ет. 1, ап. 20, против [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 1582 от 27 ноември 2008 г., за възстановяването на К. И. на заеманата от нея длъжност “служител в отдел “деликатеси” и за осъждането на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], да й заплати обезщетение за периода 6 декември 2008 г. – 22 април 2009 г. за оставането й без работа поради уволнението й за сумата от 1858,67 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|