2 гр. д. № 1345/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 191 София, 18.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 10 ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1345/2015 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение№ 454 от 05.08.2015 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение № 1846 от 08.12.2014 г. по гр. д. № 2118/2014 г. Варненски окръжен съд по касационната жалба на К. Д. по въпроса намира приложение приетото в т. 4 на ПП на ВС № 5 от 31.10.1972 г., че съпружеска имуществена общност става и сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, в случаите когато единият съпруг е собственик на идеална част от земята, върху която е построена сградата. К. поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно прилагане на закона и практиката по него. Ответниците по касация считат жалбата за неоснователна. Не са заявили претенция за разноски за касационното производство. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Разрешението, дадено в т. 4 на ПП на ВС № 5/1972 г., намира приложение и в случаите, когато единият съпруг е бил собственик на идеална част от поземления имот, в който е построена сграда по време на брака между съпрузите. Построеното в съсобствен имот става съсобствено между собствениците на терена, като частта от него, съответстваща на правата на единия съсобственик, който е бил в брак по време на строителството, става семейна имуществена общност. По същество на касационната жалба : От фактическа страна е установено, че в закупения през 1952 г. от Д. С. П. празно дворно място, съставлявало парцел ІІІ, в кв. 75 по плана на кв. А., [населено място] през 1957 г. въз основа на одобрени строителни книжа и разрешение за строеж той е построил първия етаж от двуетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен проект. След смъртта на Д. П., настъпила през 1965 г., въз основа на презаверено разрешение за строеж, е построен вторият етаж от сградата. Възникналата съсобственост между наследниците на П. – съпругата М. П. и синове С. Д. П. и С. Д. П., е била прекратена с решение от 17.03.19070 г., постановено по гр. д. № 582/1969 г. на Варненски народен съд, с което на основание чл. 292 ГПК отм. в дял на С. Д. е бил поставен втория етаж и описаните части от сградата и дворното място на стойност 9028 лв. За уравнение на дяловете С. е бил осъден да заплати на майка си 2762 лв. Няма спор между страните за това, че към датата на влизане в сила на това решение и изплащане на сумата за уравнение на дяловете, С. П. е бил в брак с М. П., майка на ищеца и на ответницата Й.. М. П. е починала през 1994 г. и оставила за наследници син К. С. П., дъщеря Й. С. Д. и съпруг С. П.. През 2001 г. С. П. е прехвърли притежаваните от него на основание делба и наследяване ¾ ид. ч. от имота в полза на дъщеря му Й. и внука му С. Е. П. срещу поето от тях задължение за издръжка и гледане. Предмет на иска за делба е придобитият от наследодателя П. на основание съдебната делба имот: втория етаж от жилищната сграда, построена в [населено място] с идентификатор 10135.5505.65.1.3 и административен адрес [улица], както и от избените помещения – една стая, помещението под стълбата, 1/3 ид. ч. от коридора, ½ ид. ч. от задното стълбище, ½ ид. ч. от таванските помещения, една барака и една тоалетна в двора, както и ½ ид. ч. от двор, в който е построена сградата, който е с идентиф. 10135.5505.65 по КК на [населено място] одобрена през 2008 г. и с площ от 576 кв. м., а по документи за собственост от 555 кв. м. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че на основание влязлото в сила решение за делба от 1970 г. С. П. е придобил в индивидуална собственост 6266/9028 ид. ч. от имота, поставен в негов дял. По отношение на останалите 2762/9028 ид. ч., съответстваща на сумата изплатена за уравнение на делът на майка му за част от втория етаж на къщата, е възникнала семейна имуществена общност между С. П. и съпругата му М. П.. След смъртта на М. П. през 1994 г. С. е получил по наследяване от съпругата си от прекратената СИО общо 4/6 ид. ч. или 11048/54168 ид. ч., а всяко от децата им по 1/6 ид. ч. или по 2762/54168 ид. ч. Поради направен от Й. отказ от наследството на майка й нейната част е уголемила по равно частта на останалите наследници – баща й и брат й съответно с по 1381/54168 ид. ч. и в резултата на това С. П. се е легитимирал като собственик на лично основание, по наследяване и поради отказ от наследство общо на 48644/ 54168 ид. ч., а ищецът К. Д. на 4143/54168 ид. ч. През 2001 г. С. П. се е разпоредил с ¾ ид. ч. от притежаваните от него в имота в полза на дъщеря си Й. Д. й внука си С. Е. П.. Разпоредените части съответстват на 40626/54168 ид. ч., от които в полза на Й. са преминали половината или 20313/54168 ид. ч., а останалата половина в полза на внука С. Е. П.. След извършеното разпореждане С. П. е останал собственик на 9399/54168 ид. ч. от имота, които части след смъртта му, настъпила през 2009 г., са преминали по равно в наследниците му К. и Й. или техните права са се увеличили с по 4699.5/ 54168 ид. ч. Въз основа на така установените права в съсобствения имот съдът е допуснал делба при права: за К. П. от 8842/54168 ид. ч., за Й. Д. – 25012.5/54168 ид. ч. и за С. П. от 20313/54168 ид. ч. В исковата молба касаторът е твърдял, че правото на собственост върху този имот е придобито от наследодателя С. П. на основание решението, постановено в делбено производство, с което той му е възложен в дял. Не е заявил довод за нищожност на тази делба поради неучастие на съпругата М. П.. В становището взето, което е взел по отговора на ответниците, е поддържал, че вторият етаж е построен след смъртта на собственика на имота Д. П. от баща му С. по време на брака му с М. П. като за строителството тя е вложила собствени средства, поради което имотът е станал семейна имуществена общност и неправилно е прието, че само частта съответстваща на изплатеното уравнение на дяловете в делбата от 1970 г. е придобита в режим на СИО и само от нея е определен делът на М. в имота, който тя е притежалава към 1994 г. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закони. Довод за нищожност на делбата от 1970 г. поради неучастие на съсобственик касаторът е релевирал във въззивната жалба. Той не е обсъждан от съда, но с оглед момента на въвеждането му, това не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът е могъл да заяви този довод при предявяване на иска или най-късно след получаване отговора на ответниците по исковата молба, което процесуално право не е упражнил. На следващо място той няма интерес от поддържането му след като обосновава придобиване правото на собственост върху имота, делба на който иска, от наследодателя С. П. на правопораждащото действие на делбата от 1970 г. Направеният извод от съда, че част от построения втори жилищен етаж в съсобствен по наследяване имот, където един от съсобствениците е съпругът на М. П., не е станала семейна имуществена общност поради това, че е построен в съсобствен на съпругът и други лица имот, е незаконосъобразен. Незаконосъобразно е и изразеното разбиране, че прието в т. 4 от ПП № 5/1972 г. не намира приложение, когато строителството е извършено от един от съсобствениците в съсобствен имот. Постановлението намира приложение и в тази хипотеза. По силата на приращението построеното е станало съсобствено между съсобствениците на терена. Частта от него, която съответства на правата на съсобственика, който го е построил по време на брака си, е станала семейна имуществена общност. Тъй като касаторът не е въвел довод за нищожност на извършената делба през 1970 г. поради неучастие на съпругата на С. П., правилно съдът не е обсъждал въпроса дали придобитата част от втория етаж от С. П. на основание приращение е станала семейна имуществена общност. Не съставлява основание за отмяна на решението и твърдението, че съдът не се е произнесъл по заявеното от касатора, че вторият етаж е бил построен със средства на съпругата на С. М. П., които са били нейна индивидуална собственост и в резултат на трансформация до техния размер, построеното е станало нейна индивидуална собственост. За установяване на този факт касаторът е представил договори за продажба, от които се установява, че М. П. се е разпоредила с притежаваните от нея ½ ид. ч. от недвижим имот, на стойност 2870 лв., в полза на две лица. Нотариалните актове за договорите за продажба са съставени на 30.04.1969 г., след като вторият етаж е бил построен и предмет на делба между съсобствениците на терена. Те установяват получаване на средства, но по делото не са събрани доказателства дали тези или други лични средства наследодателката да е вложила в построяването на имота. На следващо място този довод би могъл да се разглежда, ако своевременно е било направено възражение за нищожност на делбата от 1970 г. В настоящото производство касаторът черпи права от придобитите такива от наследодателя му в резултат на делбата, извършена през 1970 г. между съсобствениците на терена и сградата в него, поради което той няма интерес от него. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на закона, поради което не е налице основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. По тези съображения то ще бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 1846 от 08.12.2014 г. по гр. д. № 2118/2014 г. Варненски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: