РЕШЕНИЕ № 1 София, 22.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛСОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №4082/2014 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №1148/15.10.2014 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №87/17.4.2014 г. по гр.д.№70/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, в частта за режима лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права, по въпроса за изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. С обжалваното решение относно режимът на лични контакти между детето и бащата окръжният съд е споделил изводите на първата инстанция, с оглед поведението на майката, описано по-горе, както и наличието на родителски и възпитателски качества у бащата, който следва да участва във възпитанието на детето, без това да се отразява на отношенията между детето и майката. В процесния случай е взето предвид и здравословното състояние на детето. Изводите на въззивната инстанция относно присъдената издръжка са обосновани с възможностите на бащата, материалното състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, както и доходите на майката, възрастта на детето, нуждите му от храна, облекло, училищни пособия, здравословното му състояние, социално-икономическите условия на живот, размерът на минималната работна заплата в страната и този на минималната издръжка. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира следното: По въпроса за изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, налице практика на ВКС по чл.290 ГПК - решение №21/30.01.2014 г. по гр.д.№5451/2013 г. на ІV г.о., решение № 269/ 31.10.2011 г. по гр. д. № 1420/ 2010 г., III г. о., решение № 40/ 15.02.2012 г. по гр.д.№ 522/ 2011 г., ІІІ г.о. и решение № 129/ 19.06.2013 г. по гр.д. № 1119/ 2012 г., ІІІ г.о. Даденото в тези решения обвързващо тълкуване е идентично и по отмененото, и по действащото законодателство, тъй като разпоредбата на чл.59 ал.6 изр.1 СК възпроизвежда изискването по чл.106 ал.3 СК от 1985 г. (отм.). Поради това при дела, при които разрешава спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става, както и режимът на лични отношения, съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо, или не. Изискването е въведено за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителският им капацитет. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд. В противен случай актът му по същество би се явил постановен в нарушение на съществено процесуално правило, обуславящо отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане, при което това нарушение да бъде отстранено. В касационната жалба против въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, във връзка с поставения въпрос, се навежда оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила за изслушване на родителите, като този пропуск не е отстранен във въззивното производство. Моли се за отмяна на въззивното решение в посочената по-горе част и постановяване на решение по същество относно режима на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Претендират се разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката – адв. Б., която депозира писмена защита и претендира присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба В. В. П., посредством процесуалния си представител – адв. П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касационната жалба, становището на процесуалния представител на касационната жалбоподателка, изразено в съдебно заседание, писмената й защита и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Кърджалийския окръжен съд в обжалваната и допусната до касационно обжалване част е неправилно. Предвид отговора на въпроса, по който обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. При решаването на въпроса за режима на лични контакти между малолетното дете и родителя, на който не е предоставено упражняване на родителските права, съдът е бил длъжен да изслуша лично родителите, съгласно чл.59 ал.6 СК, да добие лични впечатления от тях и да формира становище за горепосочения режим на лични контакти. Първоинстанционният съд е пропуснал да изслуша родителите, а във въззивното производство този пропуск не е отстранен, което е рефлектирало върху правилността на обжалваното решение. Съгласно установената обвързваща практика, това е съществено процесуално нарушение, което налага решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в посочената част. При новото разглеждане съдът трябва да изслуша родителите, евентуално и детето А., което междувременно, с оглед провеждане на съдебното заседание при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, може да е навършило вече 10 години, при осигуряване на изискваните от Закона за закрила на детето подходяща и спокойна атмосфера и в присъствието на социален работник, а ако счете за необходимо – и на друг подходящ специалист, като евентуално се приложи и разпоредбата на чл.59, ал.6, изречение второ СК. Предвид изложеното решението в обжалваната и допусната до касационно обжалване част от въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато до ново разглеждане от Кърджалийския окръжен съд съгласно указанията, изложени в мотивите на настоящото решение. С оглед направените искания и от двете страни за присъждане на разноски такива следва да се присъдят с второто въззивно решение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №87/17.4.2014 г. по гр.д.№70/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, в частта относно определения режим на лични контакти между детето А. В. П. и бащата В. В. П., и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на посочения съд в посочената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: