РЕШЕНИЕ № 81 София, 05 април 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5273 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 59/27.04.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 132/2015, с което е отменено решение № 20/09.02.2015 на Търговищкия окръжен съд по гр.д. № 256/2014, като са отхвърлени предявените искове за прекратяване на осиновяването по чл. 106, ал. 1, т. 2 СК. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за наличието на дълбоко разстройство на отношенията между осиновителите и осиновения и изискването то да е трайно и необратимо и правното значение на причините за настъпването на разстройството, когато осиновеният е навършил пълнолетие. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че осиновителната връзка е дълбоко разстроена, когато по причина на неизпълнение на родителския или синовния дълг или по други причини страните са се дезинтересирали едни от други, продължително време не общуват или общуват формално, без разбирателство и без грижа или поне уважение към другия, или дори конфликтно. Когато осиновителната връзка е изпразнена от съдържание, липсва емоционална близост или е налице отчуждение или неприязън, тя продължава да съществува само формално и следва да бъде прекратена и юридически, стига това състояние да не е временно и да е преодолимо чрез предприемането на адекватни мерки от страната, чието поведение в по-голяма степен е довело до това състояние. Когато осиновеният не е навършил пълнолетие и причината за разстройването на отношенията е неодобрението на поведението му от осиновителите, осиновителната връзка не следва да бъде прекратена, тъй като те като родители дължат предприемането на подходящите мерки за възпитанието на детето и изграждането му като самостоятелна личност, независимо от това дали състоянието на детето се дължи на прекалена строгост, разглезване или други неудачи във възпитанието. Във всички случаи родителите са длъжни да предприемат надлежни мерки и, ако се налага, да ползват помощ от близки и роднини, педагог, психолог, свещенослужител, социален работник по закрила на децата или друго подходящо лице, което да им помогне за справяне с проблема, особено по време на пубертета на детето. Когато обаче осиновеният отдавна е навършил пълнолетие и вече може сам да гради своя характер, което му позволява да осъзнава причините за своето поведение и носи морална отговорност за постъпките си, последиците от неудачното възпитание не могат да бъдат пречка за прекратяване на компрометираната осиновителна връзка. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е осиновен пълно от ищците през 1981 г., когато е бил 1-годишен. През последните четири години отношенията между страните са се влошили. Ответникът – 34-годишен живее отделно от родителите си, не работи и често идва при тях да иска пари. В пияно състояние ги нагрубява и обвинява, че с него се държат различно в сравнение с по-малките му брат и сестра, които са техни рождени деца. Злепоставял е и баща си на работното му място в болницата, в която той работи като лекар. Като ученик ответникът е бил недисциплиниран, бягал от училище и събирал се е с лоши приятели. Занимавал се е с футбол, със съдействието на баща си е започнал работа в аптека, но е напуснал работа. Проблемите между страните са свързани предимно с неоснователните претенции на ответника да го издържат финансово. Предявените искове са отхвърлени, тъй като попадането в неподходяща приятелска среда е следствие на занижен родителски контрол. Очевидно възпитанието на ответника е било пренебрегвано за сметка на другите две рождени деца, които са намерили пълноценна реализация в обществото, поради което ищците не могат да искат прекратяване на осиновяването, дори разстройството в отношенията да е причинено от ответника. О. връзка между страните трае 33 години, а отношенията са влошени пред последните 4, което означава че те нямат траен и непоравим характер и може да бъдат преодолени с усилията на двете страни и подкрепата на останалите членове на семейството. Правилно въззивният съд е приел, че ответникът е осиновен пълно от ищците през 1981 г., когато е бил 1-годишен; бил е проблемно дете, като ученик е бил недисциплиниран, бягал е от училище и се е събирал с неподходящи приятели; занимавал се е с футбол и след завършване на образованието си със съдействието на баща си е започнал работа в аптека, но е напуснал работа. Също правилно съдът е приел, че ответникът е 34-годишен, живее отделно от родителите си, не работи и често идва при тях да иска пари. В пияно състояние ги нагрубява и обвинява, че с него се държат различно в сравнение с по-малките му брат и сестра, които са техни рождени деца, злепоставял е и баща си на работното му място в болницата, в която той работи като лекар. През последните години отношенията между страните са силно влошени. Проблемите между тях са свързани предимно с грубото отношение на ответника и неоснователните му претенции ищците да го издържат финансово. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че ищците не могат да искат прекратяване на осиновяването, дори разстройството в отношенията да е причинено от ответника. О. връзка между страните трае 33 години, но през последните години тя е опразнена от съдържание. Ответникът е навършил пълнолетие преди повече от 16 години и дори възпитанието му от ищците да не е било удачно, той е вече на възраст, до която е имал възможност да преосмисли отношението на ищците като родители и своето отношение към тях. Разстройството в отношенията между страните има траен характер и не може да бъде преодоляно без добросъвестните усилия на ответника, който с нищо не показва че е готов да ги положи. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – уважени от касационната инстанция по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК. Ищците по делото не претендират разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 59/27.04.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 132/2015. ПРЕКРАТЯВА допуснатото с решение от 17.08.1981 г. на Търговищкия районен съд по гр.д. № 451/1981 пълно осиновяване на Б. Е. С. (сега Б. С. Л.), Е. [ЕГН] от Т. от А. Д. Х. (сега А. Д. Л.), Е. [ЕГН] и Ф. М. А. (сега С. А. Л.), Е. [ЕГН], двамата от Т. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 СК. Препис от решението да се изпрати на [община] за отразяване на прекратяването на осиновяването в съответния акт и регистрите за гражданско състояние. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.