Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
гр.София, 28 април 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от
ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията
ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 212/2014 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби и допълнения към тях на адвокат И. Д. – защитник на подсъдимите М. Л. М. и Д. И. Ш., и на адв. И. Б. – защитник на подс. М. Л. М., срещу осъдителната част на нова въззивна присъда № 4 от 24.10.2013 г., постановена по ВНОХД № 196/2013 год. на Апелативен специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен състав, както и по жалба на адв. Е. В. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител О. Д. Т., насочена изцяло срещу оправдателната и осъдителна части на същата присъда.
С първоинстанционната присъда от 22.04.2013г. по нохд№2053/2012г, на Специализирания наказателен съд, 10 състав, подсъдимите М. Л. М., ЕГН [ЕГН] и Д. И. Ш., ЕГН [ЕГН], са признати за виновни за това, че на 13.10.2008г. в [населено място], в комплекс „Киното“, двамата в съучастие като съизвършители, са причинили на О. Д. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 129 ал.1 вр. ал. 2, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и вр. чл. 54 от НК за всеки от тях, са осъдени както следва: подсъдимият М. Л. М. - на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, което наказание изтърпи при първоначален „общ” режим, в затворническо общежитие от открит тип; подсъдимият Д. И. Ш. - на две години „лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи при първоначален „общ” режим, в затворническо общежитие от открит тип, като двамата подсъдими са признати за невиновни и оправдани по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 131 ал.1 т.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, средната телесна повреда на пострадалия О. Д. Т. да е причинена в качеството му на „представител на обществеността”.
Със същата присъда подсъдимите М. Л. М. и Д. И. Ш. са признати за виновни и за това, че на 13.10.2008г. в [населено място], в комплекс „Киното“, двамата в съучастие като съизвършители противозаконно са лишили от свобода О. Д. Т., като деянието е извършено по начин, опасен за здравето на пострадалия, поради което и на основание чл. 142а, ал. 4 вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и вр. чл. 54 от НК за всеки от подсъдимите, са осъдени както следва: подсъдимият М. Л. М. - на шест години „лишаване от свобода“, което наказание да изтърпи при първоначален „строг” режим, в затвор; подсъдимият Д. И. Ш. - на четири години „лишаване от свобода“, което наказание да изтърпи при „общ” режим, в затворническо общежитие от открит тип, като подс.Ш. е оправдан по обвинението за квалифициращото обстоятелство по чл. 142а, ал.2, вр. чл. 142, ал. 2 т. 6 от НК, а именно да е извършил деянието като „служител в организация, която извършва охранителна дейност”.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М. Л. М. е определено общо най-тежкото наказание в размер на шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, в затвор. На основание чл. 59 ал.1 от НК съдът е постановил от общо най - тежкото наказание „лишаване от свобода“ да бъде приспаднато времето, през което е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 14.10.2008г. до 16.10.2008г. и „домашен арест“, считано от 17.10. 2008 г. до 16.12.2008 год.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимия Д. И. Ш. е определено едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода, при първоначален “общ” режим„ в затворническо общежитие от открит тип. По чл. 59, ал. 1 от НК от срока на определеното общо най - тежко наказание „лишаване от свобода” е приспаднато времето, през което подсъдимият Ш. е бил „задържан под стража”, считано от 18.11.2008г. до 20.11.2008г. и времето, в което е търпял мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 17.10.2008г. до 16.12.2008г., като един ден домашен арест е зачетен за един ден лишаване от свобода.
Подсъдимите М. И Ш. са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител О. Д. Т. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в размер на 2 500 лв./две хиляди и петстотин лева/, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2008г., до окончателното изплащане на главницата. За разликата до пълния предявен размер от 25 000 лв. за неимуществени вреди, искът е отхвърлен като неоснователен.
Искът за имуществени вреди в размер на 1500 лв., предявен от пострадалия срещу подсъдимите, е отхвърлен като неоснователен.
На подсъдимите М. и Ш. са възложени : разноските в размер на 1 908.34 лв.; 10.00 лв. държавна такса за издаване на 2 бр. изпълнителни листове; разноски в размер на 2 352.80 лв.; държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 100.00 лв. и 10.00 лв. държавна такса за издаване на 2 бр. изпълн. листове.
С нова въззивна присъда №4 от 24.10.2013г., постановена по внохд№196/2013 год. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен състав, което дело е образувано по въззивни жалби от защитниците на всеки подсъдимите, е отменена първоинстанционната присъда по нохд № 2053/2012г. на Специализирания наказателен съд, 10 –ти състав само в частта, с която подсъдимите М. Л. М. и Д. И. Ш. са признати за виновни за престъпление по чл. 142а ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, като вместо това подсъдимите са признати за невиновни и са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 142а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 НК и е отменено приложението на чл. 23 ал. 1 от НК за всеки от двамата подсъдими. Присъдата е изменена в частта относно наложените на подсъдимите наказания за престъплението по чл. 129, ал.1, вр. ал. 2, вр. чл. 20 ал. 2 НК като на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия М. Л. М. наказание от две години и шест месеца „лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата ; на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наказанието на Д. И. Ш. от две години „лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. В останалата част присъдата е потвърдена.
Присъдени са разноските по делото. Подсъдимите М. Л. М. и Д. И. Ш. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец и частен обвинител О. Т. направените разноски за повереник пред въззивната инстанция, в размер на 800 лв.
В КАСАЦИОННИТЕ ЖАЛБИ на защитниците на подсъдимите се съдържа твърдение за незаконосъобразност на обжалваната присъда поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на новата въззивна присъда и оправдаване на подсъдимите с отхвърляне на гражданския иск като неоснователен, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски. Настоява се отхвърляне на жалбата на частния обвинител и граждански ищец.
Аргументите в жалбата на адв. Д. накратко са следните: по делото не е установено подсъдимите да са нанесли телесната повреда; приетата СМЕ е недопустима, тъй като е изследвала неприложени по делото материали; вещото лице Г. не притежава необходимата компетентност; има противоречие в мотивите на първоинстанционния съд и въззивния съд по отношение на обвинението по чл. 131, ал. 1, т.1 НК, макар по същото подсъдимите да са оправдани; показанията на свид. Ш. Д. са опорочени, т.к. същият е чужд гражданин и на досъдебното производство е разпитван без преводач; превратно са тълкувани показанията на пострадалия свид.Т.; съдът е игнорирал възможността констатираните увреждания /травми/ по носа на пострадалия да имат друг източник – поставянето на тампони, а не деянието; съдебното дело е протекло при съществено процесуално нарушение – липса на обвинителен акт от специализираната прокуратура; неправилно е конституиран гражданският ищец и гражданският иск е приет неправилно, тъй като веднъж вече е имало отказ за приемането му за съвместно разглеждане по делото; налице е необективно „вътрешно убеждение” на съда, изградено въз основа на предположението, че „подс. М. е имал интереси в политиката”.
Аргументите в жалбата на адв. Б. накратко са следните: съдът не се е мотивирал как е установил авторството на деянието; не е доказано кой е ударил пострадалия; присъдата почива на предположения; съдът не е посочил защо приема СМЕ на в.л. Г., а не СМЕ на в.л. Г., според която увреждането не е средна телесна повреда, а е по-леко и изпълва състава евентуално на лека телесна повреда; не са събрани доказателства относно степента на съпричиняване на вредоносния резултат; допуснати са и кредитирани веществени доказателства, които не са събрани по реда на НПК; показанията на пострадалия и на свид. Шъ Д. са непоследователни и противоречиви и не доказват по категоричен начин деянието; останалите свидетелски показания са на лица, които не са присъствали и не са очевидци на деянието – не знаят какво е станало.
В ЖАЛБАТА от адв. Е. В. – процесуален представител на частния обвинител и граждански ищец, се иска отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Счита, че неправилно подсъдимите са оправдани по обвинението по чл. 142а, ал.4, вр.ал. 1 НК, а наложените им наказания за престъплението по чл. 129, ал.1, вр. ал. 2, вр. чл. 20 ал. 2 НК са неоправдано занижени. Твърди, че гражданският иск следва да бъде уважен в предявения размер – 25 000 лева, поради множеството дълбоки психически и физически страдания, понесени от пострадалия и които ще бъдат понасяни от него и занапред. Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар пред въззивна и касационна инстанции, общо за двете – 1600 лева. Счита, че прочитането и приобщаването на показанията на свид. Т. И. пред АСпНС представлява грубо процесуално нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят - подсъдим М. Л. М. се явява лично и с адв. И. Б. и с адв. И. Д., редовно упълномощени.
Жалбоподателят- подсъдим Д. И. Ш. се явява лично и с адв. И. Д., редовно упълномощен.
Защитниците и подсъдимите поддържат жалбите и молят същите да бъдат уважени по изложените в тях доводи и съображения. Считат жалбата на гражданския ищец/частен обвинител за недопустима и неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
Жалбоподателят – граждански ищец и частен обвинител О. Д. Т. не се явява, редовно упълномощен. За него се явява адв. Е. В.. Същият поддържа жалбата и моли да бъде уважена по посочените в нея съображения. Счита жалбите на подсъдимите за неоснователни.
Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни. Счита, че присъдата на въззивния съд е правилна и законосъобразна.
В последната си дума подсъдимите поотделно молят да бъдат оправдан.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, СЧИТА ЖАЛБИТЕ ЗА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
При проверката съставът на ВКС не откри нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Вътрешното убеждение на въззивният съд, постановил обжалваната присъда, е формирано при стриктно спазване на принципните положения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК.
Голословни са твърденията за недоказаност на деянието нанасяне на средна телесна повреда. Същото е установено категорично и безспорно. Установено е авторството на деянието от двамата подсъдими. В тази насока съдилищата по фактите са направили подробен, обширен и всеобхватен анализ на всички относими към престъплението доказателства. Правилно апелативният съд не е променил фактическите си констатации относно обстоятелствата , предмет на обвинението за причиняването на телесна повреда на пострадалия.Правилни са и правните изводи въз основа на правилно установените факти на обвинението. По делото липсват данни, от които може да се направи друг, различен извод относно деянието, вината и участието на извършителите. В мотивите се посочва защо е прието наличието на увреждане в степен на средна телесна повреда, което е причинено като пряка и непосредствена последица от нанесения побой от двамата подсъдимия над пострадалия Т., а не поставените след това тампони. Задълбочено са оценени противоречивите показания на свидетеля Д.; изяснено е защо и на кои от гласните доказателствени източници съдът дава вяра, а други отхвърля; със същата задълбоченост са оценени показанията на пострадалия и на другите свидетели, които не са били очевидци, но имат възприятия непосредствено след деянието. Правната оценка на приетите за установени фактически обстоятелства относно деянието, дееца и вината съответства на предвидените в закона признаци на инкриминираното от обвинението престъпление, поради което не може да се сподели твърдението в касационната жалба, че вътрешното убеждение на съда е „необективно”. При това положение, присъдата не почива на предположения.
Затова в тези части жалбите на защитниците са неоснователни.
Неоснователно е възражението за невалидност на СМЕ, тъй като вещото лице е било некомпетентно и е изследвало неприобщени към делото материали. Установено е, че експертът е специалист по съдебна медицина, а дискът със снимките е приложен като веществено доказателство по делото. Независимо от това, становището за невъзможност да се изследват материали, които не се намират и не са приети по делото, е дълбоко погрешно. По реда на НПК се приема самата експертиза. Някои от материалите, послужили за изготвянето й, може и да не се намират в делото. Медицинската и друга документация е възможно да не е приобщена изцяло като писмени доказателства по делото, а да е находяща единствено в здравните заведения. Но при изготвянето на СМЕ тя е взета предвид от вещото лице. И последният съд по фактите/ въззивният съд/ се е аргументирал защо е кредитирал заключението на СМЕ на в.л. Г., а не заключението на СМЕ на в.л. Г. с доводи, че втората СМЕ е по-пълна всеобхватна и задълбочена и отговаря по-пълно на поставената задача.
Съставът на ВКС не споделя виждането, че производството пред специализирания наказателен съд е образувано без обвинителен акт от специализираната прокуратура. Обвинителният акт е съставен от РП-Петрич. Изменението на обвинението е направено в съдебното производство пред РС-Петрич. Именно това изменение на първоначалното обвинение срещу двамата подсъдими, във вр. чл. 142а, ал.2, вр. чл. 142, ал. 2 т. 6 от НК, е предопределило новата родова подсъдност на делото, а именно - пред СпНС, което е наложило прекратяване на делото пред районния съд, съгласно чл. 287, ал.2, вр. ал.1 , вр. чл. 411а, ал.1 от НПК и изпращането му на Специализираната прокуратура. С прекратяването на производството пред ненадлежния съд, след изменението на обвинението от прокурора, не е допуснато съществено процесуално нарушение, поради това, че съдът е дал възможност на страните да се запознаят с измененото обвинение, вместо веднага да прекрати съдебното производство съгласно чл. 287, ал.2 от НПК и изпрати делото на Специализираната прокуратура. Съдът е направил нещо повече за страните и за тяхното право на защита като е дал тази възможност, макар в тази хипотеза да не е предвиден подобен ред / спр. чл. 287, ал.3 от НПК/. Въпреки това, изпращането на делото на Специализираната прокуратура е сторено. Основателен е упрекът на жалбоподателите, че Специализираната прокуратура е внесла делото пред Специализирания наказателен съд без да пренапише нов обвинителен акт – а с писмо вх.№3729/10.12.2012 год. е внесен първоначалния обвинителния акт на РП Петрич, в съдържанието на което обаче прокуратурата изрично е посочила, че обвинението срещу двамата подсъдими М. и Ш. за престъплението по чл. 131 ал.1 т.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК е по първоначалното обвинение и по измененото обвинение - за престъпление по чл. 142а, ал.4 вр. ал.1, вр.ал.2,вр. чл.142,ал.2,т.6 и т.8 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Това процесуално действие съставлява процесуално нарушение по чл. 247, ал.1,т.1 вр. чл. 246 от НПК, защото страда от непрецизиране на формата, но не и на съдържанието на внесеното срещу подсъдимите обвинение в Специализирания съд. Ето защо, нарушението не е съществено. Пропускът да се пренапише обвинителния акт не означава, че действието на внасяне делото с обвинителен акт в съда не е породило правните си последици за даване началото на съдебното му разглеждане в първата инстанция ; не означава, че липсва изготвен от специализираната прокуратура обвинителен акт, защото в посочената хипотеза изготвянето на обвинителен акт не означава единствено неговото физическо пренаписване. Не е необходимо обвинителният акт да бъде преписван от прокурор от специализираната прокуратура, тъй като писмото на тази прокуратура приобщава акта като изготвен от нея, ведно с направеното изменение в съдебно заседание по прекратеното първоинстанционно наказателно дело и му придава санкцията на изготвен обвинителен акт от надлежния с функцията по обвинението процесуален субект.
Съдът е суверенен, при спазване на предпоставките на закона, да се произнася по процедурни въпроси /въпроси по движение на делото/, респ. по искането на пострадалия, преди даване ход на съдебното следствие в първата инстанция за приемане за съвместно разглеждане на гражданския иск. Произнасянето по същия въпрос от съда, пред който делото е било прекратено и по правилата на родовата подсъдност производството е пренесено в последващ друг равен по степен нему съд, на който делото е подсъдно, не погасява правото на компетентния съд да се произнесе отново по същия въпрос; да приеме същото или друго решение. Ето защо, неоснователен е доводът, че гражданският иск не е бил приет за съвместно разглеждане от СпНС.
Правилни са изводите за оправдаване на двамата подсъдимите от първостепенния съд , потвърдени от въззивната инстанция, по обвинението за престъпно посегателство по чл. 131, ал. 1,т. 1 от НК спрямо пострадалия О. Д. Т. в качеството му на „представител на обществеността”. Аргументите в мотивите на първата инстанция са правно издържани и убедителни /спр. мотивите на присъдата на СпНС, л.400/. Неясно е как даденото от съдилищата, според доводите в жалбите на подсъдимите, „различно тълкуване” на понятието „представител на обществеността”, е могло да затрудни осъществяването на защитната функция при осъществяване правото на защита на подсъдимите, при положение, че във връзка с този квалифициращ признак на престъплението по пункт първи на обвинението подсъдимите са оправдани. Следователно са получили максимално най-пълната защита на техните права в наказателния процес. Съставът на ВКС споделя правилността на изводите на инстанциите по фактите, че пострадалият в качеството му на координатор на политическа партия/по време на извършване инкриминираното деяние / не е отговарял на вложеното в закона съдържание на понятието съгласно чл. 93, т.3 от НК – „представител на обществеността”. За да има качеството „представител на обществеността”, лицето, срещу което е осъществено престъпното посегателство по чл. 131, ал. 1,т. 1 от НК трябва не само да бъде посочено от съответната обществена организация, но и да упражнява съответна публична функция, произтичаща от закона или от друг нормативен акт. Обективно установеното е, че свид.Т. е имал длъжност, определена му от председателя на партията, съгласно Устава на ПП”Атака”, представляваща елемент от партийната структура. Тази длъжност обаче не произтича от закона и не е овластена с публични властнически функции, т.е. не му придава облика на „представител на обществеността" според вложеното легалното определение съдържание.
Неоснователна е жалбата и на повереника на гражданския ищец-частен обвинител Е. В..
Приобщаването на показанията на свид. Т. И., дадени пред РС гр.Петрич, чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1 т. 3 от НПК от състав на АСпНС, не сочи на процесуално нарушение. Този свидетел е разпитан в това му качество на съдебното следствие, проведено по прекратеното нохд№ 321/2010 год. на Районен съд гр.Петрич / спр. на л. 288/. Прекратяването на делото пред този съд не заличава с обратна сила процесуалните действия пред него. Производството пред него не е „правно нищо”. Под показания, дадени от свидетел „пред друг състав на съда” по „същото дело” законът има предвид същото наказателно производство, образувано по същото обвинение със същия предмет на доказване срещу обвиняемо лице/ца/. Това гласно доказателствено средство е събрано чрез надлежен процесуален способ – разпит на свидетел, по реда на чл. 139 и сл. от НПК в наказателната процедура по делото и остава част от него, независимо, че производството пред първостепенния съд е прекратено, поради пренасянето на делото от общия съд, пред еднакъв по степен съд по правилата на родовата подсъдност - Специализирания наказателен съд. По същество, обаче, тези показания, дори и приобщени, не съдържат пито преки, нито косвени доказателствени факти относно обстоятелствата от предмета на доказване и не са допринесли за формиране на фактическите констатации на съдилищата, на които са основани осъдителните им изводи по обвинението по чл. 129, ал.1, вр. ал.2, вр. чл.20 ал.2 НК.
От установената фактическа обстановка /а не поради противоречивост в показанията на пострадалия/ не може да се направи категоричен извод за наличие на престъпление, насочено срещу свободното формиране на волята на пострадалия да определя местопребиваването си и свободно да се придвижва в пространството. Данните по делото не сочат на признаците на престъплението по чл. 142а , ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Напълно липсват доказателства за субективния състав на деянието от състава на противозаконно лишаване от свобода. От обективна страна, извод за наличие това престъпление също ще е неоправдано пресилен. Данните по делото сочат за наличие на престъпление принуда за каквото липсва обвинение. Подсъдимите са насочили своите активни действия, за да мотивират пострадалия противно на волята му да подпише документи за отказ от права. Съдържанието на техните субективни представи за деянието и неговите последици не е обективирано с данни за противозаконно лишаване от свобода на пострадалия Т., а единствено в упражняване на физическа сила, инкриминирана от обвинението като причиняване на средната телесна повреда, чрез която са целяли пострадалият да извърши нещо противно на волята си, но не и да ограничат свободата му на придвижване.
С оглед на цялостната преценка на определящите отговорността на подсъдимите обстоятелства, наложените наказания на двамата подсъдими за престъплението - причиняване на средна телесна повреда в съучастие, не са неоправдано занижени. Относимите към степента на вината обстоятелства са съобразени с правилата по чл. 54 и чл. 36 НК. Размерът на наказанията „лишаване от свобода” е съобразен с тежестта на извършеното и с конкретната степен на обществена опасност на всеки от дейците. Отлагането изпълнението на наложените на всеки от тях наказания „лишаване от свобода” за срок от по три години съответства не само на формалните критерии по чл. 66, ал.1 от НК, но и на възможността да им бъде въздействано предупредително, възпиращо, превъзпитателно и без да изтърпяват наказанията си в пенитенциарно заведение.
Жалбата в частта за гражданския иск не следва да бъде разглеждана, поради липса на въззивна жалба от гражданския ищец, който не е упражнил правото си на жалба срещу присъдата на първата инстанция, включително и в гражданско-отхвърлителната й част и тя е влязла в сила.
Не следва да се присъждат исканите от повереника на частния обвинител и граждански ищец разноски в размер на 1 600 лева за тази инстанция. Не са приложени доказателства за разноски /адвокатски хонорар/ пред настоящата инстанция, а въззивният съд е присъдил направените пред него разноски. Вън от това, поради изхода на делото – оставяне без уважение на касационните жалби, разноските следва да останат в тежест на страните, така, както са ги направили / спр. по арг. от чл. 189 - чл. 190 от НПК/.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са допуснати касационни основания в атакуваната въззивна присъда, поради което следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда № 4 от 24.10.2013 г., постановена по ВНОХД №196/2013 год. по описа на АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 4 –ти състав .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
|