Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр.София, 10 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 570/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдената Г. Л. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 356/2012 год. на Ловешкия окръжен съд и изменение на решение № 112/31.10.2012 год. на наказателна колегия. Поддържа се, че е постановено в нарушение на закона и при явна несправедливост на наложеното наказание. С касационните основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК обосновава възможността за преквалифициране на деянието като престъпление по чл.311, ал.2 НК и освобождаване от наказателна отговорност при условията на чл.78А НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че няма основание за друга квалификация и за налагане на административно наказание, защото приетата от инстанциите по същество е съобразена с установените фактически обстоятелства. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането на осъдената за неоснователно по следните съображения: Ловешкият окръжен съд с решението по въззивно нохд № 356/2012 год. потвърдил присъда № 53/13.09.2012 год. на Ловешкия районен съд, втори наказателен състав, с която признал подсъдимата Г. за виновна в това, че в периода 07.06.-08.08.2011 год. в гр.Л. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си съставила официални документи-фактури за продажба на гориво 13 бр. за [фирма], гр.Л. на обща стойност 1 073,96 лева и 20 бр. за фирма [фирма], гр.Л. на обща стойност 2 656,14 лева, в които удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства за обстоятелствата, че двете фирми са зареждали гориво от бензиностанцията на стойност в посочените размери. На основание чл.311, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.58А, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК я осъдил на пробация с пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1 и т.2 НК за срок от по 6 месеца. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и за размера на дължимите разноски. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 НПК”Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Подсъдимата е заявила, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е обсъдил и подробно анализирал събрания на досъдебното производство доказателствен материал и след обоснована оценка е направил извод, че признанието се подкрепя и че са осъществени обективните и субективните признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Постановил осъдителна присъда и определил наказанието съобразно изискванията по чл.372, ал.4 НПК вр.чл.58А, ал.4 НК. Наложил наказание пробация и определил само две от мерките по чл.42А, ал.2 НК – предвидените като задължителни с минимално предвидения срок. Приел, че с оглед обществената опасност на личността и на извършеното, с оглед оценката на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства като многобройни по смисъла на чл.55 НК такова по вид наказание е необходимото и достатъчно, за да съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК. Въззивният съд подробно и според изискванията по чл.339, ал.2 НПК е мотивирал решението си да определи като неоснователно възражението за неправилно приложение на закона в смисъла, поддържан в искането – като престъпление по чл.311, ал.2 НК. Настоящият състав изцяло споделя изложените съображения, основани на установените по делото фактически обстоятелства. Обвинението е за извършено престъпление при условията на чл.26, ал.1 НК. Общият брой на документите е 40, издадени в инкриминирания двумесечен период. Определянето на всяко едно от деянията като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК, каквото е искането, по съображения, че е издавана еднократно една фактура за ниска стойност, не е относимо обстоятелство за квалификацията на цялостната престъпна дейност. Въпросът за наличието на маловажен случай се решава във всеки конкретен случай и за всички престъпления, но това е възможно след като се извърши цялостна преценка на всички обстоятелства при спазване на изискванията по чл.107, ал.3 НПК. С конкретното престъпление са засегнати и застрашени обществените отношения във връзка с документирането, което води и до завишаване на обществената опасност. Издадени са голям брой документи за сравнително кратък период от време, а преустановяването на престъпната дейност не е последица от поведението на подсъдимата. На обстоятелства като признанието и критичното отношение не може да се придаде по-голяма тежест от тази, която инстанциите по същество са определили, за да ги включат към групата на смекчаващите обстоятелства. Не е останало без оценка установеното за семейното положение, нито положителните характеристични данни. Случаят не може да бъде определен като маловажен, защото след задълбочената съвкупна оценка на всички обстоятелства според критериите по чл.93, т.9 НК не може да се обоснове извода, че конкретно извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи по чл.311, ал.1 НК. Затова въззивният съд не е нарушил закона като е отказал да квалифицира поведението на подсъдимата по чл.311, ал.2 НК. Наказанието, наложено на подсъдимата, е единствено възможното, с което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК е заменено наказанието лишаване от свобода. Квалификацията на поведението й като престъпление по чл.311, ал.1 НК изключва правната възможност за приложение на чл.78А НК, защото е предвидено ограничение за случаи като настоящият, когато за умишленото престъпление е предвидено наказание над 3 години лишаване от свобода. Наложеното наказание-пробация и определянето само на две от мерките, за които поначало е предвидено изрично, че са задължителни за всички осъдени, както и тяхната продължителност-минимално предвидената, не отговаря на критериите по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК за явна несправедливост. Предвид изложеното за неоснователност на доводите за постановяване на въззивното решение при основанията по чл.422, ал.1, т.5, чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК искането следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Г. Л. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 356/2012 год. на Ловешкия окръжен съд и изменение на решение № 112/31.10.2012 год. на наказателна колегия. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: