Р Е Ш Е Н И Е № 480 Гр. София, 02.12.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1537 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Г. Ц. (чрез адв. А. Г.), против решение № 101 от 11.04.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1328/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, VІІ състав, с искане за неговата отмяна за постановяване на нов акт, с който да бъде оправдан. Претендират се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Жалбоподателят обосновал твърденията си за допуснати процесуални нарушения от начина на провеждане на разпознаването, от отсъствието на мотиви спрямо противоречивите показания по делото и на липсата на отговор за неприетите с доверие обяснения на подсъдимия. Нарушението на материалния закон е забелязано в неучастието на подсъдимия в опита за грабеж, а несправедливото наказание – в прекомерно високия му размер, несъответен на ниската стойност на предмета на престъпление и на фазата, в която е спряло изпълнителното деяние. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, липсват посочените в нея нарушения и предлага атакуваното въззивно решение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 101 от 11.04.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1328/ 2012 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, VІІ състав, потвърдил присъда № 170 от 07.06.2012 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 11 състав, с която подсъдимият С. Г. С. бил признат за виновен в това, че на 17.01.2011 г. , около 21.45 ч., в гр. С.,[жк], до блок № 6, направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 334,60 лв, от владението на М. В. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, опитът останал недовършен, поради независещи от дееца причини и бил придружен със средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален общ режим за изпълнението му в затвор. Съдът привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на подсъдимия С. с влязлата в сила на 25.11.2009 г. присъда по н.о.х.д. № 10172/ 2009 г. на Софийски районен съд, за чието изпълнение бил определен първоначален общ режим за изпълнението му в затвор. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Въззивният съд е изложил подробни и убедителни съображения за приетия с доверие протокол за разпознаване на подсъдимия от пострадалата. Анализирал е показанията на свид. М. П. с описание на дееца, конкретните обстоятелствата, при които е извършено деянието и възможността на разпознаващата трайно да възприеме характерните черти от лицето на нападателя, за да го разпознае по категоричен начин в хода на проведеното процесуално-следствено действие. Отсъствието на колебание у разпознаващата е засвидетелствано и в показанията на разпитаното поемно лице И. И.. Липсата на нарушения на чл. 170 и чл. 171, ал. 1, 2 и 3, изр. първо от НПК правилно е наложило да бъдат възприети доказателствата, произтичащи от проведеното разпознаване и липсата на основания за изключване на протокола от доказателствения материал. Съдът внимателно е изследвал и значението на предварително предоставените на свид. П. фотоснимки, предшестващо протоколираното разпознаване „на живо”. Свидетелката се е отнесла отговорно към представения снимков материал и е идентифицирала извършителя след като прегледала многоброен набор от фотографии. Оказаното от нея своевременно съдействие е позволило на полицейските органи да предприемат бързи оперативни действия за откриване на извършителя. Ясно запечатаният спомен за нападателя е предопределил и категоричните действия на пострадалата в проведеното месец по-късно разпознаване на подсъдимия С.. Липсата на противозаконен натиск над разпознаващата е последният сериозен аргумент в подкрепа на извода за надеждността на приложения доказателствен способ. Несъстоятелно е и оплакването на касатора за липсата на мотиви относно противоречия между доказателствените източници. Апелативният съд е подложил на внимателна преценка всички доказателства, събрани по делото, съпоставил е показанията на очевидците на инцидента (свид. П. и свид. Ц. Г.-С.) и не е открил съществени противоречия между тях. Отговорил е и на възражението на защитата спрямо посочената от свид. Г.-С. шапка на нападателя, а отсъствието на подобно описание у другата свидетелка-очевидец основателно не е приел за обстоятелство, изключващо достоверността на показанията й. Съвкупният доказателствен анализ е позволил изграждането на правилни по същество изводи за извършеното престъпление и неговия автор, и представящи за несъстоятелни обясненията на подсъдимия С., с които отрича участието си в грабежа. Недовършеността на изпълнителното деяние по отнемане на чуждите вещи и използваната прекомерна физическа принуда, с която е причинена средна телесна повреда на пострадалата реализират престъпен състав, правилно квалифициран като опит за грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Не е допуснато нарушение на материалния закон, съобразно претендираното с касационната жалба основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Наложеното наказание от шест години лишаване от свобода не разкрива придадената му от касатора характеристика за явна несправедливост. Престъплението е останало надовършено, поради намесата на трето лице в инцидента. Това е позволило на пострадалата да успее да задържи вещите си, въпреки престъпното упорство на дееца, който счупил носните й костици, причинил разкъсно-контузна рана на главата и подкожен очен хематом. Макар и спряло във фазата на опита, престъплението не разкрива спецификата по чл. 18, ал. 2 от НК и правилно съдилищата са отказали приложението на института по чл. 58, б. „а” от НК. Наказанието съответства на тежестта на извършеното престъпление, на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което се явява справедливо. Не е налице и посоченото от подсъдимия С. основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Софийският апелативен съд е забелязал грешката на първата инстанция с незаконосъобразно определения общ режим за изпълнение на наказанието от 6 години лишаване от свобода, която не могъл да отстрани поради липсата на протест. Същевременно е изложил неверни изводи за правилността на определения с присъдата режим за изпълнение на приведеното по реда на чл. 68 от НК наказание от една година лишаване от свобода, който е следвало да бъде строг, но поради същите причини не може да бъде променен. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101 от 11.04.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1328/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, VІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.