Ключови фрази
Делба * съсобственост * недопустим съдебен акт * преюдициални въпроси в производството за делба


5
гр. д. № 4247/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 26

София, 07.02.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4247/2013 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Л. А. Б. е подала касационна жалба срещу решение № 384 от 06.02.2013 г. по гр. д. № 904/2012 г. на Благоевградски окръжен съд (Б.), с което е отхвърлен предявения срещу нея, в качеството й на наследник на починалия в хода на процеса ответник А. Ч. К., иск за делба на поземлен имот с идентификатор 04279.611.89 по плана на [населено място] като неоснователен. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
С определение от 29.10.2013 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение за неговата допустимост в частта, с която е отхвърлен предявения иск за делба срещу Ц. А., в качеството му на наследник на Ч. К. и по втория процесуален въпрос: следва ли съдът, сезиран с иск за делба, да се произнесе по него с решение по допускане на делбата, когато по делото са постъпили данни, че алеаторният договорът за продажба, от който част от съделителите черпят права върху идеална част от имота, е предмет на иск за развалянето му поради неизпълнение.
Ответниците по касационната жалба Ц. А. и В. А. намират жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК.
По поставения първи процесуален въпрос съдът приема, че когато съдът намери, че единият от посочените като правопораждащи факти няма за последица прехвърляне на вещни права, това не е основание за постановяване на отделен диспозитив в решението за отхвърляне на иска на това основание. Правните последици на осъществилите се правопораждащи факти, съдът следва да обсъди в мотивите на решението и въз основа на това да обоснове правните си изводи дали страната по иск за делба се легитимира като съсобственик на имота, на какво основание и какъв е обемът на придобитите права.
Когато поради отмяна на въззивното решение на основание чл. 293, ал. 3 ГПК е възстановено въззивното производство по обжалване на решение по допускане на делбата, това е основание за произнасяне на съда по направено искане за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на друго висящо дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Това че искането за спиране е било заявено в производство за допълване на решението по чл. 248, ал. 1 ГПК и е било преценено като неоснователно към този момент, не е пречка след като е възстановена висящността на въззивното производство по проверка законосъобразността на първоинстанционното решение по допускане на делбата, повторно да се направи преценка за основателността му, за което съдът е и служебно задължен – чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.
По същество на касационната жалба :
Искът за делба на недвижим имот с идентификатор 04279.611.89, съставлявал по предходния план УПИ ХІ-163, в кв. 41 по плана на [населено място], е предявен от част от наследниците на Ч. К., починал през 1962 г., които са негови деца от втория му брак. Първоначалният ответник по иска А. С. А. е сина на наследодателя от първия му брак. В хода на производството е противопоставил довод, че не е съсобственик на имат, предмет на делбата, тъй като преди предявяване на иска се е разпоредил с притежаваната от него по наследяване 1/7 ид. ч. в полза на сина си Ц. А. А. срещу поето от последния задължение за издръжка и гледане (н. а. 40, т. ІІІ н. д. № 220/2007 г.). В хода на въззивното производство по гр. д. № 375/2010 г. са конституирани като ответници по иска Ц. А. А. и съпругата му В. А., с оглед направеното изявление от ответника А. К., че не е съсобственик на имота поради извършено разпореждане с него. След постъпване на данни за смъртта на ответника А. К. е конституирана като страна и наследницата му Л. А. Б., негова дъщеря.
Постановеното въззивно решение, е било обезсилено от ВКС, като недопустимо, постановено срещу починала страна въпреки конституирането на наследниците й преди постановяване на решението.
Въззивното производство по гр. д. № 904/2012 г. на Благоевградски окръжен съд е образувано след връщане на делото от касационния съд за ново разглеждане. В това производство ответници по иска са наследниците на починалия ответник А. А. – Ц. А. А. и Л. А. Б., както и съпругата на Ц. А., който черпи права от алеаторния договор. Ц. А. черпи права върху имота предмет на делба от договора за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане, което е сключил с наследодателя си през 2010 г.
В процесуалното правоотношение на ищеца Й. Ч. К., след смъртта му са конституирани наследниците му П. К. съпруга и синовете му Г. и К. К..
Съдът е приел, че Ц. А. черпи права върху имота на основание алеаторен договор, както и че не е придобил такива на основание наследствено правоприемство, тъй като имотът не е бил в патримониума на наследодателя му при откриване на наследството, поради извършеното разпореждане приживе с него.
В диспозитива на решението е постановил да се извърши делба с участието на Ц. Ангелски при права за него и съпругата му от 5/35 ид. ч., а в следващия абзац на диспозитива е постановил, че отхвърля иска за делба, предявен срещу него.
В тази част въззивното решение е недопустимо и следва да се обезсили.
При наведени твърдения, че една от страните черпи права на различни правни основание, правните последици на осъществилите се правопораждащи факти съдът следва да обсъди в мотивите на съдебния акт и въз основа на това да обоснове дали страната по иск за делба се легитимира като съсобственик на имота, на какво основание и какъв е обемът на придобитите от нея права. Когато намери, че единият от посочените като правопораждащи факти няма за последица прехвърляне на вещни права, това не е основание за постановяване на отделен диспозитив за отхвърляне на иска.
В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е пристъпил към постановяване на решение по спора, след като по делото е имало данни, че между част от страните има висящо гражданско № 1/2011 г. на Благоевградски РС с предмет – разваляне на алеаторния договор сключен от съделителя Ц. А. с наследодателя А. А. поради неизпълнение, предявен от съделителката Л. Бежанска, наследница по закон на праводателя по договора.
Сведение за това е постъпило по делото след постановяване на решение по гр. д. № 876/08 г. на БРС за допускане на делба, в развилото се производство по искане за допълването му. След като с решение на ВКС е обезсилено потвърждаващото го въззивно решение, постановено по гр. д. № 357/10 г. на Б., се е възстановила висящността по иска за делба на дворното място. Този иск е предмет на разглеждане по въззивно гр. д. № 904/2012 г. на Б., поради което той е следвало да се произнесе по направеното искане за спиране на делото. Действително към момента на заявяването му искането правилно е преценено като неоснователно, което е дало основание на въззивния съд с определение от 11.06.2012 г., постановено по ч. в. гр. д. № 417/2012 г. на Б., да отмени постановеното спиране, поискано и допуснато в производството по искане за допълване на решението за допускане делба на дворното място с произнасяне и по искането за делба на построената в него сграда.
След като въззивното решение, с което е било потвърдено първоинстанционното решение за допускане на делбата на дворното място, е било отменено от ВКС, при съдържащите се данни в делото за наличие на висящ спор между част от страните по иска за делба, който е от значение за правата им в съсобствеността, съдът е бил служебно задължен да прецени дали производството по иска за делба не следва да се спре - чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Разрешаването на спора за това, налице ли е основание за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение, е от преюдициално значение за иска за делба. Ако искът по чл. 87 ЗЗД бъде уважен, придобитото на основание алеаторен договор ще се възстанови в патримониума на праводателя по договора А. А., от което ще следва, че след смъртта му правото на собственост върху този имот е преминало на основание наследствено правоприемство в имуществената сфера на наследниците му по закон: Ц. А. и дъщеря му Л. Б..
Като е постановил решение по иска за делба преди да е разрешен с влязло в сила решение спор, който е от преюдициално значение за изхода му, съдът е постановил решението си в нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 384 от 06.02.2013 г. по гр. д. № 904/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска за делба срещу Ц. А. в качеството му на наследник на А. А (абзац трети от диспозитива на решението).
ОТМЕНЯВА решение № 384 от 06.02.2013 г. по гр. д. № 904/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, в останалите части.
ВРЪЩА делото на Благоевградски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: