Ключови фрази
Частна касационна жалба * решение на общо събрание * прекратяване на производството по делото * недопустимост на иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 460

София, 09.11.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на I то. в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова Членове: Емил М. Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 2487 по опаса за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.З ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищеца „Изамет 1991 "ООД, [населено място] чрез управителя И. Г. З. против Определение № 1832 от 12.06.2018г. по ч.гр.д.№ 2417/2018г. на Софийски АС, ГО, 4 състав за потвърждаване на Определение № 178 от 16.04.2018г. по т.д.№ 19/2018г. на Кюстендилския ОС. С последното е върната, на основание чл.130 ГПК, подадената от „Изамет 1991” ООД чрез управителя И. З. искова молба против „Изамет 01 "ЕООД, представлявано от И. З., с която е бил предявен иск, квалифициран по чл.74 ТЗ и производството по делото е прекратено.
С частната касационна жалба се иска отмяна на въззивното определение и потвърденото с него определение на КОС като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон и връщане на делото за разглеждане на спора.
Твърдението е, че в исковата молба ищецът е навел доводи както за незаконосъобразност, така и за нищожност на решенията на ищцовото дружество, взети на 07.03.2018г. от Я. З. в качеството му на управител на „Изамет 1991 "ООД - едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Изамет 01 "ЕООД. Поддържа се, че с исковата молба съдилищата са сезирани да се произнесат и по твърдението, че взетото решение за освобождаване на И. З. като управител на „Изамет 0Г'ЕООД не поражда правни последици, тъй като правна промяна липсва - такова решение вече е било взето с предходно решение /от 05.10.2017г./ от едноличния собственик на капитала и е заявено за вписване в TP; че повторното решение на едноличния собственик на капитала за освобождаване на същия управител И. З. е извън пределите на компетентност на ОС /респ. на едноличния собственик на капитала/, тъй като предходно взетото в същия смисъл е произвело действие по отношение на дружеството по аргумент от разпоредбата на чл.140,ал.4 ТЗ. Поддържа се, че в предмета на спора с исковата молба е наведен и доводът, че Я. З. няма качеството на управител на „Изамет 1991 "ООД, няма право да го представлява и взема решения по чл.65,ал.З ТЗ, тъй като с решение на ОСС на „Изамет 1991 "ООД от 12.07.2017г., Я. З. е освободен като управител, дружеството се представлява единствено от другия вписан управител И. З. и това решение има незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството. Твърдението е, че съдът е бил задължен да квалифицира тези наведени в обстоятелствената част твърдения за нищожност на взетите решения, а ако счете, че е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум, да укаже на ищеца да отстрани това несъответствие. Посочва се, че и САС не е съобразил задълженията си да квалифицира предявения иск, както и задълженията си за даване на указания при противоречие между обстоятелствена част и петитум, а обсъдил единствено и само правната квалификация, посочена в петитума - по чл.74 ТЗ.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпроси, по които се иска обжалвания въззивен акт да бъде допуснат до касационен контрол:1/Задължителна ли е за съда правната квалификация на иска, посочена от ищеца. Има ли съдът задължението да определи сам тази квалификация въз основа на изложените от ищеца обстоятелства в историческата част на исковата молба при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т. 1, предл. последно ГПК - противоречие с цитирани решения на състави на ГК и ТК на ВКС. 2/В случай че съдът при проверка редовността на исковата молба е направил преценка за противоречие между изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, следвало ли е да прекрати производството или е следвало по реда на чл.129,ал.2 ГПК да укаже на ищеца да отстрани констатираните нередовности при същата допълнителна предпоставка.
Препис от частната касационна жалба не е изпращан на ответната страна.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба ищецът е посочил като обстоятелства за незаконосъобразност на решенията, касаещи ответното дружество, взети на 07.03.2018г. от Я. З. в качеството му на управител на „Изамет 1991” ООД - принципал - едноличен собственик на капитала на ответното дъщерно дружество „Изамет 01"ЕООД: 1/че решението в частта за освобождаване на И. З. като управител на дъщерното дружество не поражда правни последици, тъй като такова решение вече е взето с предходно решение на дружеството-принципал от 05.10.2017 г., което е произвело незабавно действие по отношение на дружеството и съдружниците и не подлежи на потвърждаване; 2/ че Я. З. няма качество на управител на дружеството-принципал, няма право да го представлява и да приема решения от негово име по реда на чл.65,ал.З ТЗ, няма качеството на законен представител, тъй като от 12.07.2017г. по силата на решение на ОСС на „Изамет 1991 "ООД, е освободен като управител и дружеството се управлява и представлява единствено от другия управител-И. З.. При така изложените обстоятелства ищецът „Изамет 1991 "ООД чрез управителя си И. З. е поискал в заявения петитум срещу ответника - дъщерното му дружество „Изамет 01" ЕООД отмяна, на основание чл.74 ТЗ на решенията от 07.03.3018г. на едноличния собственик на капитала на ответното дъщерно дружество, а именно решенията на „Изамет 1991 "ООД, взети от Я. З. като управител на принципала.
Произнасянето от първоинстанционния съд е основано на извода, че предявеният иск е с правна квалификация чл.74 ТЗ, а съображенията за недопустимостта му са обосновани с обстоятелствата, че искът не е предявен от съдружник, респ.акционер в търговското дружество и не е насочен срещу търговското дружество. Посочено е, че когато търговското дружество е ЕООД, правата на принципала се упражняват от органите му -в случая от управителите на „Изамет 1991 "ООД, но по реда на чл.74 ТЗ не могат да се атакуват решения на едноличния собственик на капитала, които той е взел чрез своя орган /управителя/ по отношение на дъщерното дружество - правото на иск не може да бъде упражнявано за защита от собствени действия, бездействия или актове, тъй като липсва правен спор.

Предвид изложените от въззивната инстанция мотиви, обосновано е искането за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос относно задължението за определяне на правната квалификация на иска.
Отговор на въпроса се съдържа в константната практика на ВКС, която настоящият състав споделя - че това е и правомощие и задължение на съда, правораздавателна дейност по приложението на закона. Квалификацията на иска се преценява въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения /които формират основанието на исковата претенция/ и съобразно вида и обема на формулираното в петитума искане за защита. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание на иска.

Съобразено с отговора на правния въпрос въззивното определение е правилно, тъй като определянето на правната квалификация на иска е осъществено в рамките на дискреционната власт на съда съобразно фактическите твърдения в исковата молба, на които заявеното искане за защита не противоречи:
Критерият нищожност на решение на ОСС /респ. на едноличния собственик на капитала по чл.147,ал.2 ТЗ/ ищецът механично пренася от разпоредбите на ЗЗД.
По отношение на решенията на ОС са неприложими квалификациите за недействителност на сделките по ЗЗД, а специфичните критерии, въведени с ТЗ. Порочните решения на ОС са отменяеми, а квалифицирането им като нищожни е допустимо само по критериите на ТЗ.
При опорочаване на процедурата по свикване и провеждане на ОС, е налице процесуална незаконосъобразност и взетото решение е отменяемо, а не нищожно - TP №1/2002г. на ОСГК на ВКС.
Изложеното в т. 1 от обстоятелствената част на исковата молба твърдение за повторно прието - потвърдително решение /което не е в хипотезата на повторност при отменено от съда решение - чл.75 ТЗ/ не е нищожно съобразно въведените в ТЗ критерии. Както е прието в Решение № 61 по т.д.№ 325/2011 г. на II т.о. на ВКС, ако потвърждаващото решение на ОС е прието преди влизането в сила на съдебното решение, по отношение на него критерият по чл.75 ал.2 ТЗ не се простира и проверката за неговата порочност следва да се основава на други критерии. Тези критерии са в зависимост от естеството на решението и последиците от него. Ако потвърденото решение е от подлежащите на вписване и е вписано, потвърждаващото решение може да е без правно значение, ако не внася промяна нито по отношение на дружеството, нито по отношение на съдружниците, в който случай не би подлежало и на самостоятелно вписване като например, потвърждаване на решение на ОС за промяна на седалището на дружеството, която промяна е вече вписана; при решенията, при които се внася промяна по отношение на дружеството или съдружниците, макар и при същия вписан краен резултат, но при други обстоятелства, те биха подлежали на отмяна по реда на чл.74 ал. 1 ТЗ.
Следователно, първото въведено от ищеца основание не съответства -не попада в предметния обхват на критериите за квалифицирането на решението като нищожно.
Изложеното в пункт втори от обстоятелствената част на исковата молба, че Я. З. няма качеството на управител на „Изамет 1991 "ООД, съответно няма право да го представлява и взема решения по чл.65,ал.З ТЗ, е твърдение за отсъствие на представителна власт при свикването и провеждането на общото събрание. Така обосновано това обстоятелство следва да се квалифицира като водещо до незаконосъобразност на решението, защитата срещу което е посредством конститутивния иск за отмяната му. По същественото е, че доводът, че Я. З. няма качеството на управител на „Изамет 1991 "ООД към момента на вземане на решението от 07.03.2018г. от името на принципала не може да бъде въвеждан като основание на настоящия иск, тъй като разрешаването на този въпрос е предмет на друго висящо дело - искова молба вх.№ 95533/14.07.2017 г., подадена от Я. З. за отмяна на решенията на ОС на дружеството, проведено на 12.07.2017г. за освобождаването му като управител на „Изамет 1991 "ООД.
С оглед на изложеното, правилна е преценката на САС, че наведените обстоятелства не обуславят нищожност, правилни са и констатациите в обжалвания акт, че защитата при твърденията /фактическите основания/, наведени в исковата молба, които ищецът квалифицира като водещи и до нищожност на процесното решение, следва да се осъществи чрез иска по чл.74 ТЗ, какъвто е и заявеният петитум. Отсъства поддържаното от касатора противоречие между твърдения, от които произтича спорното право и отправеното искане за защитата му.
Частната касационна жалба не съдържа никакви доводи срещу изводите на въззивната инстанция за недопустимост на иска по чл.74 ТЗ. Настоящият състав не е сезиран с извършването на инстанционна проверка на изводите на САС по този въпрос - притежава ли търговското дружество активна процесуална легитимация за предявяване на конститутивен иск по чл.74 ТЗ за отмяна на собствените му решения /взети при упражняване на правата му на едноличен собственик на капитала на дъщерно дружество -чл.65,ал.З ТЗ/ и дали дъщерното дружество е надлежен ответник по такъв иск.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на Определение № 1832 от 12.06.2018г. по ч.гр.д.№ 2417/2018г. на Софийски АС.
Оставя без уважение частната касационна жалба на „Изамет 1991 "ООД, [населено място] чрез управителя И. Г. З. против същото определение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: