Ключови фрази
Частна касационна жалба * освобождаване от внасяне на държавна такса

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 109

гр. София, 27.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 283 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
К. М. К. чрез адвокат Д. Д. обжалва определение № 871 от 20.12.2019 г. по ч.т.д. 782/91 г., Апелативен съд [населено място], с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение на първата инстанция. Счита, че е неправилно определението, постановено при очевидна неправилност. Обосновава този извод с обстоятелствата на притежаваното от него имущество, както и с неприключилото наказателно производство.

Сочи, че с определението съдът се е произнесъл по въпроса относно преценката на въззивния съд налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса. Обосновава, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като определението е постановено в противоречие с константната практика на ВКС, израз на която е определение № 161 от 23.03.2016 г. по ч.т.д. 531/16 г., ТК, 2 ТО.

Моли да се допусне до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК и да се отмени обжалваното определение.

Ответникът не е подал отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 06.01.2020 г. Частната жалба е подадена по пощата на 16.1.2020 г. като на основание чл. 62, ал. 3 от ГПК срокът следва да се приеме за спазен. Обжалваното е допустимо предвид цената на иска.

С обжалваното определение № 871 от 20.12.2019 г. частната жалба на К. К. срещу определението на Окръжен съд – [населено място] е оставена без уважение. Въззивният съд е приел, че е образувано дело пред Окръжен съд [населено място] по иск на К. М. К. срещу „Алианц България“ АД за сумата от 120 000 лв, на основание чл. 432 от КЗ за застрахователно събитие, настъпило на 14.10.2016 г. По въведените оплаквания в частната жалба съдът е приел, че ищецът има собственост върху 1/6 ид.ч. от дворно място с площ 576 кв.м. заедно с построената в него къща, гр. Г. Т., къща от 100 кв.м. с дворно място от 575 кв.м. в същото село, закупена по време на брака му, съпругата му работи и има доход от 800 лв, притежава лек автомобил марка Ауди, закупен през 2016 г., не работи, има участие в търговско дружество, което не осъществява търговска дейност. Съдът е отчел, че през 2017 г. ищецът е декларирал , че не работи, но си е закупил автомобил през 2016 според декларацията. Това е дало основание на съда в процесното определение да направи извод, че ищецът не следва да бъде освободен от внасяне на дължимата държавна такса, както поради обстоятелството за закупения автомобил при положение, че декларира, че не работи, така и отчитайки възрастта му и липсата на заболявания, които да му пречат да работи. Посочил е, че не е налице хипотезата на чл. 83, ал.1, т. 4 от ГПК и не може да се приеме, че ищецът не дължи държавна такса.

Съгласно чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280 от ГПК касационно обжалване на определение се допуска когато са налице предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. На 280, ал. 2 от ГПК касационното обжалване се допуска при очевидна неправилност на определението когато е обосновано от касатора това основание. В случая не може да се направи извод, че е налице соченото основание за очевидна неправилност на определението. Такова би било налице само ако, въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквато в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или липса на логическо обсъждане на доказателствата или нарушения на формалната логика при обосноваване на извода. В случая актът не е постановен при наличие на основание очевидна неправилност. Не са налице и останалите основания на чл. 280, ал. 2от ГПК, поради което не може поради вероятност решението да е нищожно или недопустимо да се допусне до касационно обжалване.

Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС до касационно обжалване може да се допусне определение на съда, когато посоченият от касатора правен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил решаващите изводи на съда и по отношение на този въпрос са налице някои от допълнителните предпоставки съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. В настоящия случай посоченият въпрос относно предпоставките за освобождаване на ищеца от задължението му за внасяне на държавна такса е включен в предмета на делото и разрешението, дадено от съда по този въпрос е обусловило крайния извод на съда.

Изводът на въззивния съд за неоснователност на частната жалба и липса на предпоставки за освобождаване от държавна такса е обусловен от разглеждането на всички посочени обстоятелства от значение за искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Обсъждайки семейното здравословно и имуществено състояние на касатора, въззивният съд е приел, че при иск с цена 120 000 лв дължимата държавна такса от 4 800 лв не би затруднила частния жалбоподател да я внесе. По изричния довод на частния жалбоподател, че с оглед месечния му доход е непосилно да внесе държавната такса в посочения размер, въззивният съд е приел, че имущественото и здравословно състояние на жалбоподателя не обосновава извод за признаване затруднения от внасяне на държавна такса и е оставил без уважение частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което не е освободен от внасяне на държавна такса.

Настоящият съдебен състав намира, че по посочения правен въпрос е налице соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Определението е постановено в нарушение на задължителната съдебна практика т. 12 от Тълкувателно решение 6.11.2013 г. /2012 г. по тълк.д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС. Макар произнасянето на ОСГТК на ВКС да е свързано с освобождаване на страна от задължение за внасяне на държавна такса при обжалване пред по-горен съд, разяснението на нормата е, че преценката на съда, сезиран с искане по чл. 83, ал.2 от ГПК се прави и с оглед възможността страната да защити своите права и законни интереси. Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, изразена в определение № 161 от 23.03.2016 г. по ч.т.д. 531/16 г., II ТО на ВКС след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска, респ. претенцията и пълния размер на държавната такса. Обсъждането на определение № 183 от 18.03.2013 г. по ч.т.д. 707/12 г. от въззивния съд не е довело до възприемане на извода, направен в него. А именно, че задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд по отношение на кръга на лица спрямо, които нормата на чл. 83, ал.2 от ГПК е приложима, както и относно предпоставките за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, чийто смисъл е, че освобождаването от внасяне на дължимата държавна такса е допустимо единствено за лица, които нямат средства за нейното заплащане. Ако внасянето на държавна такса би създало за определен период от време само известни затруднения за ищеца, то предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК, не са налице. В конкретния случай е налице соченото от касатора нарушение на задължителната и константната практика на Върховния касационен съд на Р България по освобождаването от държавна такса на ищците на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради допуснато противоречие, ще следва да се допусне до касационно обжалване определението на Апелативен съд – [населено място].

При извършване на проверка относно предпоставките по отправеното искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК от К. К., съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производство по делото. В случая е установено по делото, че е подадена декларация от ищеца К. М. К., съгласно която ищецът притежава 1/6 ид.ч. от недвижим имот, [населено място], от 576 кв.м. с изградената в него жилищна сграда от 86,59 кв.м, тераса 7 кв.м., изба от 28 кв.м., масивна постройка от 7,65 кв.м. и в съпружеска имуществена общност дворно място от 875 кв.м. с построена жилищна сграда от 110,50 кв.м. и второстепенна постройка от 50 кв.м., лек автомобил Ауди А 4, закупен през 2016 г. Декларирал е, че не получава заплата, няма влогове, няма доходи от наеми, не получава рента от земеделски земи, акции и не получава дивиденти, учредил е на 9.8.2019 г. „Брадърс ГТ“ ООД с 20 лв капитал, от което има дял в размер на 10 лв, но дружеството не работило. Източник на доходите от съпругата, която получава заплата 800 лв месечно. При липса на други данни следва да се възприеме имуществото и доходите на ищеца само с оглед посочените от него притежавани права.

Предвид така декларираните данни, настоящият съдебен състав намира, че на първо място преценката се прави към момента на отправяне на искането и произнасянето на съда. Действително е налице притежаване на имущество от частния жалбоподател. Но същото е съвкупност от вещи, които служат за неговото живеене и му служат за придвижване. Изводите относно придобиване на лек автомобил през 2016 г., свързани с доходите на ищеца, не могат да обусловят същия извод през 2019 г. Следва да се преценява наличието на вещта и нейното предназначение към момента на произнасянето на съда. Притежаваната 1/6 ид.ч. от наследствен имот не може да обуслови извод за имущество на голяма стойност, което да способства за заплащане на държавната такса. В този смисъл всички декларирани вещи и права от ищеца съставляват такова по размер имущество, което не може да обуслови извод, че внасянето на държавна такса от 4 800 лв няма да затрудни значително и само временно материално молителя. Обстоятелството, че разполага с място за живеене и лек автомобил, както и че има доход, средно на човек от семейството 400 лв, позволяват да се направи извод, че имуществото на ищеца не е на значителна стойност и набирането на средства за заплащане на дължимата държавна такса ще го затрудни значително и за голям период от време. Обстоятелството, че лицето е в добро здравословно състояние, на възраст, че е работоспособен, т.е. може да си намери работа, не променят този извод. Внасянето на 4 800 лв би затруднило ищеца в много голяма степен.

В случая от значение е и видът на субективното право, което е предявено пред съда, а именно – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищеца. Ето защо като се преценят в съвкупност тези обстоятелства, следва да се приеме, че на основание чл. 83, ал.2 от ГПК следва да се признае, че ищецът е затруднен да внесе определената и дължима по силата на закона държавна такса в пълен размер. С оглед имущественото му състояние, доходи и здравословно състояние следва да бъде освободен частично от заплащането на дължимата държавна такса в размер над размер от 400 лв.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени обжалваното определение частично като освободи от внасяне на държавна такса ищеца за сумата над 400 лв. След връщане на делото на ищеца следва да се даде срок за внасяне на държавната такса.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България


О П Р Е Д Е Л И


ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, определение № 871 от 20.12.2019 г. по ч.т.д. 782/19 г. на Апелативен съд – [населено място].

ОТМЕНЯ определение № 871 от 20.12.2019 г. по ч.т.д. 782/19 г., на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК в частта относно освобождаването на К. М. К. от задължение за внасяне на държавна такса в размер над 400 лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал.2 от ГПК, К. М. К. частично за разликата над 400 лв до напълно дължимия размер от 4 800 лв държавна такса за разглеждане на иска му, по който е образувано т.д. 208/19 г. Окръжен съд – [населено място].

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: