4 Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр.София, 21 януари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА Карагьозова ЧЛЕНОВЕ:Вероника Имова Цветинка ПАШКУНОВА при секретар Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 768/2010г. Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд №84/2010г. на В. съд-Варна и отмяна на постановения по него съдебен акт за групиране на наказанията на осъдения Й. С. Й.. Предлага се връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд, поради допуснато нарушение по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Депозираното искане се поддържа от представителя на ВКП. В съдебно заседание на 18.01.2011г. осъденото лице, редовно уведомено не участва лично и с упълномощен адвокат. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 18.05.2010г., постановено по чнд №84/ 2010г., в производство по чл.306 ал.1, т.1 от НПК, образувано по предложение на прокурор при Военно-окръжна прокуратура, съответната съдебна инстанция е определила на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 ал.1 НК едно общо най-тежко наказание на осъдения Й. С. Й., по присъди по нохд №43/1999г. на Варненски ВС, нохд №504/2000г. на РС-Балчик, нохд №1525/2000г. на Варненски РС, нохд №14/2001г. на ВС-Варна и нохд №217/2009г., по описа на Варненски ВС- ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим. Визираният съдебен акт не е бил обжалван и протестиран, и влязъл в сила на 03.06.2010г., което обуславя прилагане на процесуалните разпоредби на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Атакуваното от Главния прокурор на РБ определение на Варненски ВС е постановено в нарушение на процесуалните правила, вменяващи задължения за събиране на доказателства относно цялостната престъпна дейност на осъденото лице и за задълбочен анализ на същите, при произнасяне в процедура по чл.306 ал.1, т.1 НПК, вр. чл.25 ал.1 и чл.23 НК, довело до неправилно приложение на материалния закон. Контролираната в рамките на извънредния способ за проверка-възобновяване на наказателните дела, съдебна инстанция се е ограничила да заяви своята воля, в рамките на предложението на представителя на обвинителната власт за определяне на обща наказателна санкция по присъди по нохд №43/1999г., нохд №504/2000г., нохд №1525/2000г., нохд №14/2001г. и нохд №217/2009г., на основание чл.25, вр чл.23 и чл.24 НК, и при грубо несъблюдаване на константната съдебна практика на ВС и ВКС, е пренебрегнала установените налични данни по делото, доказателствено обезпечени от приложените справка и бюлетини за съдимост на Й. Й. за предходните му три осъждания с присъди по нохд №130/1995г. на РС-Балчик, нохд №235/1996г. на Плевенски ВС и нохд №312/1996г., по описа на ВС-Плевен. Дерогирани са и материалноправните норми на чл.23-25 от НК и параграф 90 от преходните разпоредби на ЗИДНК/ДВ,бр.92 от 2002г./ при кумулиране на наказанията на осъденото лице в обявения съдебен акт. Преценката на престъпните деяния по цитираните наказателни дела, при съобразяване на времевите параметри на осъществяването им и на датите на придобиване на юридически стабилитет на постановените съдебни актове, сочат на материалноправните предпоставки, очертани от института на реална съвкупност за някои от посегателствата и индицират на наличие на рецидивно престъпно поведение за други от тях. Престъпленията, предмет на разглеждане по нохд №504/2000г. и нохд №1525/2000г. са извършени след влизане в сила на присъдата по нохд №43/1999г., и обосновават отношение на рецидив с инкриминираното по последното дело престъпно деяние по чл.381 от НК. Очертаната конкретика аргументира заключение за усложнена форма на множество престъпления, реализирани в реална съвкупност и рецидив, при което съотношение определянето на общо наказание се обуславя от принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание. 1 В противоречие с буквата и духа на установения в параграф 90 от ПР на ЗИДНК регламент е лимитирана и общата наказателна санкция за обособената съвкупност от престъпления, която следва да бъде изтърпяна от Й. Й. - лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, наложена по нохд №217/2009г. на Варненски ВС. _______________________________________________________________________________________________________ 1.П4/65г. на Пленума на ВС на РБ и Р11/87г. на ОСНК на ВС на РБ, по н.д. № 3/87г./ Игнорирано е обстоятелството, че престъпните посегателства по нохд №504/2000г. и нохд №1525/2000г. са извършени при условията на „опасен рецидив” в периода на действие на редакцията на чл.26 от НК /ДВ, бр. 62/97г./, актуална от 08.08.1997г. до 01.10.2002г. и осъдителните присъди са влезли в сила преди последвалата отмяна на нормата, със законодателните изменения, с ДВ, бр.92/2002г. Съгласно параграф 90 от ПР на ЗИДНК осъдените за престъпления с правна квалификация „опасен рецидив” в очертаните времеви предели изтърпяват наказанието си за всяко осъждане, но не повече от предвидения в закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията. При наличие на предпоставките по чл.25 от НК, наказателните санкции по присъди, постановени или влезли в сила след 01.10.2002г., могат да се групират с наказанията по присъди, обхванати от параграф 90 от ПР на ЗИДНК, като в този случай общото наказание не може да бъде по-малко от определеното с параграф 90.1 Отнесени към разглеждания казус визираните правни предписания и задължителни указания на ВКС в ТР1/2006г. изискват за формираната съвкупност от престъпни деяния по нохд №504/2000г.,нохд №1525/2000г., нохд №14/2001г. и нохд №217/2009г., да бъде изтърпяно наказание- ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, представляващо сборът на наказанията за престъпленията по чл.196 от НК, наложени с присъди по нохд №504 от 2000г. и нохд №1525 от 2000г., попадащи в приложното поле на параграф 90 от ПР на ЗИДНК, с което Варненски В. съд не се е съобразил. Наказателноправният статут на Й. Й., анализиран в контекста на съдържимата се в материалите по делото фактология относно предходните осъждания, и при съблюдаване на действуващата нормативна уредба и на установения в съдебната практика и последователно провеждан принцип за най-благоприятното за осъдения съчетание при усложнена форма на множество престъпни деяния, предпоставя обособяване на две групи съвкупности от престъпления - по нохд №235/1996г. и нохд №312/1996г. с обща наказателна санкция-СЕДЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода /изпълнена към момента/; и по нохд №504/2000г., нохд №1525/2000г., нохд №14/2001г. и нохд №217/2009г., за последната от които на основание чл.25, вр.чл.23 НК и в съответствие с параграф 90 от ПР на ЗИДНК да бъде определено наказание –лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Извън обсега на очертаните реални съвкупности наложените с присъди по нохд №130/1995г. и нохд №43/1999г. наказателни санкции, подлежат на отделно ефективно изтърпяване. За наказанието по нохд №43/1999г. - ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, това произтича от определения начин на изпълнение на санкционните последици в обявения на 09.03.1999г. и придобил юридически стабилитет съдебен акт, а за индивидуализираната при условията на чл.66 от НК наказателна санкция, по нохд №130/1995г.- ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, ефективното изтърпяване е предпоставено от императивната норма на чл.68, ал.1 от НК, която контролираният съд не е приложил. _______________________________________________________________________________________________________ 1.ТР1/10.05.2006 година на ОСНК на ВКС на РБ/ Недопустимо е отлагане изпълнението на наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в процедура по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр.чл.25 от НК, ако в определения изпитателен срок е извършено престъпно посегателство, поради което осъденият следва да изтърпи условната санкция, на каквато конкретика сочат данните по наказателни дела №235/1996г., №312/1996г., № 43/1999г., №14/2001г. и № 217/2009г. Институтът на условното осъждане /чл.66 от НК/ губи своето самостоятелно юридическо значение, ако наказателната санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено бъде погълната от ново общо наказание, определено по правилата на съвкупността, при констатации за предходни осъждания, в изпитателния срок на които са реализирани всички или част от инкриминираните деяния в рамките на съвкупността; респективно при последващо престъпно поведение в изпитателния срок на осъждането или на осъжданията, включени в множеството престъпления, довело до ангажиране на наказателна отговорност. Очертаното становище не се опровергава от съдържанието на разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК, тъй като коментираните хипотези или изключват наличието на основания за прилагане института на условното осъждане или обуславят санкционни последици, регламентирани от правната норма на чл.68 от НК. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на ВКС за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, субсумиращи касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, което го мотивира да възобнови чнд №84/2010г., по описа на ВС-Варна, да отмени атакувания съдебен акт и върне делото за ново разглеждане. При последното в пределите на очертаната от процесуалния кодекс компетентност, в съответствие с изискванията на чл.25, вр.чл.23, чл.68, ал.1 от НК и параграф 90 от ПР на ЗИДНК, и с константната съдебна практика по правоприлагането им да групира наложените на Й. Й. наказателни санкции по нохд №130/1995г., нохд №235/1996г., нохд№312/1996г., нохд №43/1999г.,нохд №504/2000г.,нохд №1525/2000г., нохд №14/2001г. и нохд №217/2009г., и определи общо наказание по предходните осъждания, при най-благоприятното за лицето съчетание. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА чнд №84/2010г. по описа на Варненски ВС. ОТМЕНЯВА определение от 18.05.2010г.,постановено по чнд №84 от 2010г., за групиране на наказанията на осъдения Й. Й.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.