РЕШЕНИЕ     № 971     София, 29.03. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осми декември две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:          БОЙКА ТАШЕВА                                                                       МИМИ ФУРНАДЖИЕВА                                                                               При участието на секретаря Б.Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 3930 по описа за 2008г., приема следното:   Производството е по чл.290 и следв. от ГПК, образувано по касационната жалба на М. А. И. от гр. Ч., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 21.VІІ.2008г. по в.гр.д. № 1120/2007г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 294/27.ІІІ.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по приложението на чл.188 от ГПК /отм./. Ответниците по касационната жалба В. С. Б. и С. И. М., и двамата от гр. С., не са заявили становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, преценямайки атакуваното решение във връзка с оплакванията на касаторката, намира, че касационната жалба е основателна. С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд по въззивна жалба само на ищцата, сега касатор, е оставил в сила решението на Смолянския ОС от 26. Х.2007г. по гр.д. № 169/2006г. в отхвърлителните му части по предявените от М. И. срещу В. Б. искове с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС за сумата 50000лв., представляващи обезщетение за получените само от ответника добиви от съсобствения с ищцата имот, както и недопускането й до имота, и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 17500лв. мораторна лихва, както и срещу С. М. искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за разликата над 4831.58лв. до пълния предявен размер 5675лв., представляващи обезщетение за получен наем през периода 2001г. – 2004г., с която сума ответницата се обогатила неоснователно за сметка на ищцата като съсобственик на УПИ в гр. Ч. и на построената в него триетажна жилищна сграда, и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над 1909.04лв. до пълния предявен размер 2500лв., представляващи мораторна лихва. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че процесния имот е съсобствен по наследство от Ст. Б. , починал през 1998г., между ищцата и ответника Б при квоти съответно 2/3 и 1/3 ид.части, а ответницата е бивша съпруга на наследодателя /с прекратен чрез развод брак след смъртта на последния/. По делото не е доказано през исковия период Б. и като едноличен търговец да е отдавал под наем имота и така да е реализирал доходи от него, съответната част от които да се дължат на ищцата.становено е, че през периода 2001г. – 2004г. имотът е отдаван под наем от ответницата М, срещу което тя получила доход в размер на 7247.37лв., 2/3 от който /в размер на присъдената сума/ тя дължи на ищцата. Прието е и че не е доказано твърдението на ищцата имотът да е отдаван под наем целогодишно, да са били заети 29 бр. легла и при дневен наем в размер на 5лв. Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушениенеобоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд е постановил решението без да обсъди всички събрани по делото доказателства в съвкупност, въобще не е подложил на преценка събраните пред него такива – чрез показания на свидетели, обяснения на ответницата М писмено доказателство, не е преценил всички доводи на касаторката, че гражданските плодове /наеми/ от процесния имот, и то целогодишно, е получавал ответникът Б. като едноличен търговец, а не както е прието, че такива е получавала ответницата М. Без основание и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че ответницата М следва да бъде осъдена само за получените от нея наеми, без да понесе санкция за ползването без правно основание на имота за жилищни нужди. Не е ясно защо съдът е приел, че такава претенция спрямо М. не е предявена. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или уважаване изцяло на предявените искове. Претендират се и разноски. По процесуалноправния въпрос по приложението на чл.188 ал.1 от ГПК /отм./ въззивният съд се е произнесъл в противоречие със закона и с трайната и непротиворечива практика на съдилищата, според която при постановяването на решение съдът следва да прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните и която настоящият състав изцяло споделя. По основателността на касационната жалба във връзка с претенциите срещу В. Б. с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС и чл.86 ал.1 от ЗЗД: Въззивният съд е постановил решението си в тази част, без да подложи на преценка по отделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. С оглед съдържащите се в тях /представено от ответниците в с.з. на 25.ІХ.2006г. счетоводно извлечение на издадени от едноличната фирма на Б. “В” на “П” АД П. /чийто работници били настанявани под наем в процесния имот/ фактури за изплатени на едноличния търговец суми за нощувки през 2001г., 2002г., 2003г. и 2004г., изявлението в тази връзка на процесуалния представител на ответниците в посоченото съдебно заседание, обясненията на отв. Миланова и показанията на свидетели/ противоречиви данни от значение за спора - касаещи извода кой от ответниците е отдавал имота под наем, съдът е следвало да изложи съображения защо е кредитирал едни от тях и защо не е дал вяра на други. Като не е сторил това, той е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка по исковете срещу Б. Ето защо и на основание чл.293 ал.3 от ГПК решението в частта по претенциите срещу Б. следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав. По основателността на касационната жалба по претенциите срещу С. М. Съдът, при задължителната служебна проверка за валидността и допустимостта на атакуваното решение, констатира, че то в тази му част е недопустимо. В решението въззивният съд е приел, че срещу М. е предявен иск за това, че тя неоснователно се обогатила за сметка на ищцата чрез получаване на наеми през процесния период от имота, собственост на ищцата, квалифицирайки иска като такъв с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД. Поради нередовността на исковата молба на ищцата неколкократно са давани указания за отстраняването й. Тя е сторила това едва с молбата си вх. № 2728/20.VІ.2007г. В нея са изложени твърдения, че претенцията срещу Б. се основава на ползването от него на процесния имот в качеството му на съсобственик не за задоволяване на свои лични нужди, а за получаване на добиви от него, отдавайки го под наем, както и че претенцията срещу М. се основава на ползването на имота от нея без каквото и да е правно основание за жилищни нужди, спестявайки си за сметка на ищцата разноските за наем. С оглед обстоятелствата, на които е основан искът срещу последната, той е такъв по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Т.е. ищцата не е предявила срещу М. иск за присъждане на добиви от вещта /който би бил с правно основание чл.93 или чл.73 ал.1 от ЗС в зависимост от това дали ответникът е държател или недобросъвестен владелец на вещта/, по какъвто въззивният съд фактически се е произнесъл. Следователно, произнасяйки се по непредявен иск, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Ето защо и на основание чл.270 ал.3 изр.3 във връзка с чл.293 ал.4 от ГПК то в частта по претенциите срещу С. М. следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд за извършване на следващите се процесуални действия по произнасянето по предявените искове. На основание чл.294 ал.2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския апелативен съд, първи състав, № 251 от 21.VІІ.2008г. по гр.д. № 1120/2007г. в частта по предявените от М. А. И. срещу В. С. Б. искове. ОБЕЗСИЛВА решението на Пловдивския апелативен съд, първи състав, № 251 от 21.VІІ.2008г. по гр.д. № 1120/2007г. в частта по предявените от М. А. И. срещу С. И. М. искове. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: