РЕШЕНИЕ                                                                   N 479   София, 15.07.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 25 май две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА     при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 518/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. В. С. В., Ю. П. В. и А. Я. , тримата от гр. С., са подали касационна жалба срещу решение от 17.07.08 г. поправено с решение от 20.02.09 г. по гр. д. № 646/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 3072/2005 г. на СРС и е постановено друго по съществото на спора, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че К. П. В., И. П. В. и В. Т. В. са собственици на основание реституция по ЗВСОНИ на 1/6 и ч. от УПИ ХV-567 и УПИ VІ-567 и двата в кв. 23 по плана на гр. С., в м. вилна зона “Б” и е осъден В. В. да предаде владението върху тази част от имотите. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на правните изводи. С определение от 30.07.09 г. по гр. д. № 518/09 г. тричленен състав на ВКС е допуснал въззивното решение до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формирал е воля, че решението се обжалва само от част от ответниците, които имат качество на наследниците на С. В. В. , която не е изразил в диспозитива на определението. Предмет на касационната проверка е въззивното решение само в частта, с която е уважен ревандикационния иск по отношение на наследниците на С. В. В. за 1/26 ид. ч. от УПИ ХV-567, кв. 23, по плана на м. вилна зона “Б”, в землището на гр. С.. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и за да се произнесе съобрази следното: Предявените искове с за ревандикация на 1/6 ид. ч. от УПИ ХV-567 и УПИ VІ-567 и двата в кв. 23 по плана на гр. С., в м. вилна зона “Б”. По иска за ревандикация на 1/6 ид. ч. от УПИ VІ-567 въззивното решение като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. От фактическа страна по делото е установено, че ищците са наследници на П. И. В. , който на основание наследствено правоприемство от И. В. е придобил 1/6 и ч. от ливада в м. “Б” в землището на гр. С.. И. е бил отчужден от наследниците на И. В. на основание ЗОЕГПНС през 1948 г., след което част от него с площ от 1800 кв. м. е била предоставена по замяна на основание ЗТПС на С. М. , а друга част с площ от 1200 кв. м. е била предоставена по замяна на С. Т. Спас Т. се е снабдил с констативен н. акт № 51 по н. д. № 230 /57 г. за собственост на описания имот и същата година го е продал на С. В. В. и Л. С. (н. а. № 72, т. Х,1959 г.). През 1957 г. Стоимен М. също се е снабдил с констативен н. а. за собственост на недвижим имот по замяна (н. а. № 51, т. ІІ, н. д. № 230/57 г.) и е продал имота през 1958 г. на С. В. и Л. С. , за което е съставен н. а. № 1* т. І, н. д. № 119/58 г. През 1959 г. имотите са били заснети в кадастралния план като един с пл. № 5* за който са били отредени два парцела ХV-567 и VІ-567. С договор за доброволна делба от 1964 г. Стрелков и В. са прекратили съсобствеността върху парцелите като в дял на С. е поставен парцел ****, а в дял на В. парцел **** -567. Имотите са застроени с двуетажни жилищни сгради. Касаторите са наследници на С. В. , като В. В. е негов син, Ю. В. , съпруга на починалия син на наследодателя в хода на процеса Я. В. , и А. Я. В., син на същия наследодател. Поддържат че са собственици на УПИ ХV -567 на основание наследствено правоприемство. Въззивният съд е намерил за основателно възражението за нищожност на извършената замяна по тпс, който извод е обосновал с това, че комисията е заседавала в състав от пет члена, а не от седем, съгласно изискването установено с нормата на чл. 3 ЗТПС и чл. 5 от ППЗТПС. Приел е, че нищожната замяна не е породила транслативно действие, поради което имотът е останал в патримониума на държавата. На основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ правото на собственост върху него е възстановено на наследниците на И. В. , поради което ищците като наследници на П. В. , един от шестимата наследници на общия наследодател, се легитимират като собственици на по 1/6 ид. ч. от двата парцела. Изводите са направени при неправилно прилагане на закона. Незаконосъобразен е изводът за нищожност на извършената замяна от т п с комисия. Съставът на комисията е бил определен с нормата на чл. 3 ЗТПС и той е петчленен. Постановление на МС от 26.08.1954 г. е предвиждало възможност за разширяване на комисията с още двама членове. Нормата на постановлението има препоръчителен (инструктивен) характер. Постановлението е нормативен акт от по-ниска степен, поради което с негова разпоредба не може да бъде променен законния състав на комисията, който е определен с нормативен акт от по-висока степен – ЗТПС, поради което неучастието на членове от предвидените с постановлението не прави състава на комисията незаконен. Като е приел друго съдът е направил незаконосъобразен извод за законността на състава, в който е действала т п с комисията, а от тук и за нищожност на постановеното от нея решение за замяна. Правилен е обратният извод, че постановеното решение за замяна от законно установения състав на комисията е валидно и е породило транслативно действие. При влизане в сила на ЗВСОНИ имотът не се е намирал в държавата, а във физически лица на основание извършени последващи разпоредителни сделки, поради което не е била налице една от предпоставките по чл. 1 ЗВСОНИ за реституцията му – имотът да се намира в патримониума на държавата. Не е налице и другата предпоставките на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ (след изменението му с ДВ бр. 107 от 1997 г.) за реституция на имота – той да съществува във вида, в който е бил. От наследодателя на ищците е отчужден незастроен имот. След одържавяване на имота е извършена промяна на регулационния статут на частта, с която е била извършена замяна по реда на ЗТПС, от земеделски в селищен и за нея са отредените парцели. Те са били застроени с жилищни постройки, поради което тази част не съществува във вида, в който е била при одържавяването. След като не са налице две от предпоставките на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ, частта от имота, одържавена от наследодателите на ищците не е била реституирана в тяхна полза по разпореждане на ЗВСОНИ. Допуснатите нарушение на материалния закон са основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на решението му в обжалваната част – по отношение на имот УПИ ХV -567 в кв. 23, по плана на м. вилна зона “Б”, в землището на гр. С.. След отмяната му следва да се постанови друго по съществото на спора, като предявените искове срещу ответниците, сега касатори, ще бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход на спора ищците ще бъдат осъдени да заплатят на ответника В, направените от него разноски за всички инстанции които възлизат на сумата 708.40 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, І г. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 17.07.08 г. и решение от 20.02.09, за поправката му, постановено по гр. д. № 646/2007 г. Софийски градски съд в частта, с която В. С. В., Ю. П. В. и А. Я. са осъдени да ревандикират на К. П. В., И. П. В. и В. Т. В. 1/6 ид. ч. от УПИ ХV-567 в кв. 23, по плана на м. вилна зона “Б”, в землището на гр. С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. В., И. П. В. и В. Т. В., тримата със съдебен адрес гр. С., ж. К. М. , бл. 22, вх. 3, чрез адв. Р срещу В. С. В., Ю. П. В. и А. Я. В. ревандикационен иск за 1/6 и. ч. от УПИ ХV-567 в кв. 23, по плана на м. вилна зона “Б”, в землището на гр. С.. ОСЪЖДА К. П. В., ЕГН ********** И. П. В., ЕГН ********** и В. Т. В., ЕГН **********, тримата с адрес гр. С., ж. К. М. , бл. 22, вх. 3, ет. 8, ап. 72, да заплатят на В. С. В., от гр. С., ж. К. М. , бл. 3, вх. Е, ет. 7, ап. 102, направените от него разноски по делото в размер на 708.40 лв. (седемстотин и осем лева и 0.40) лв. разноски по делото за всички инстанции.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: